Баришников: танц с една легенда

Баришников: танц с една легенда
Михаил Баришников отдава почит на Вацлав Нижински с “Писмо до човека”, постановка на Боб Уилсън. Среща между легендарния балетист от миналото и днешната звезда.

 

 

Той е една от малкото суперзвезди в балета, но Михаил Баришников не живее в миналото. Пълен е с проекти, като “Писмо до човека”, с който сега тръгва на турне. 

Роден в Рига през 1948 г., забелязан рано заради уникалните си способности, звезда на балетната трупа “Киров” в Ленинград, той заминава на Запад също като Рудолф Нуреев. В Ню Йорк, новия му пристан, разгръща своя талант. Класически солист на Американския балетен театър, впоследствие той става негов художествен директор, а след това създава заедно с Марк Морис танцовия проект White Oak, фокусиран по-скоро върху американския модерен танц. През 2005 г. Михаил Баришников откри Barishnikov Arts Center, за да представя труда на другите. Носител на Ордена на почетния легион, той си остава принцът на танца.

 

- Как влезе Нижински в живота ви?

 

- Парадоксално, но аз не съм танцувал главните роли под негова хореография, като “Следобедът на един фавн”. Почти се разминахме. Въпреки това имаше не един проект около фигурата на Нижински и още толкова предложения, които са ми правили. Без да се брои срещата ми с жена му Ромола. Тя искаше да работим заедно с хореографа Леонид Масин по продължението на “Тил Ойленшпигел”, последния незавършен балет на Вацлав. Тогава аз имах други ангажименти. Остана ми съжалението.

 

- Защо се съгласихте да направите “Писмо до човека” с Боб Уилсън?

 

- Говорихме за него до деня, в който решихме да продължим напред. В началото на 70-те г. Боб направи един маратон, прочитайки всички “Дневници” на Нижински! Мисля си, че в някакъв смисъл той беше нещо повече от танцьор: Хенри Милър казваше по повод на неговите “Дневници”, че ако лудостта не бе спряла Вацлав, той щеше да стане голям писател. След сътрудничеството ни с Боб Уилсън около “Старицата” дойде време аз да отворя на свой ред тази книга.

 

- Въпреки това не вие сте Нижински на сцената…

 

- Да речем, че аз съм един от неговите гласове. Това е нещо като физически театър, не е балет. Трябва да напусна сцената за 40 секунди, за да сменя костюма си, а през цялото останало време съм на сцената! Може да се говори за спектакъл с някои движения от танца. Опитваме се да покажем този вътрешен глас на артиста, неговите радости, мъки.

 

 

  

 

- Казват, че Боб Уилсън е перфекционист. Отива ли понякога твърде далеч?

 

- Той ми даде много свобода. Лусинда Чайлдс също работеше с нас по този проект. Никога не е лесно да се работи с Боб, нужно е търпение. След премиерата в Италия миналото лято бях напълно изтощен! Но знаех какво ме очаква…

 

- Неотдавна заговорихте за страха си от напредващата възраст…

 

- Прочутата “паника от възрастта”! Не мога да си представя да не правя нищо. Когато съм в Ню Йорк и се грижа за Barishnikov Arts Center, това е работа на пълно работно време. Трябва да намерим още средства, за да върви добре. И все още изпитвам този апетит за изпълнението, за сцената. Винаги трябва да има нещо предстоящо. Занимавам се и с фотография.

 

- Въпреки това някои танцьори излизат в художествена пенсия, като Силви Гилем или Матс Ек, които смятат, че вече са дали много…

 

- Но Матс ще се върне един ден, той не може да спре просто така, той е толкова креативен! Вижте хореографи като Пал Тейлър или Ханс Ван Манем, които все още работят на повече от 80 години. Привилегия е да носиш този свещен огън, да принадлежиш към това семейство. Освен това често си мисля за фразата на Станиславски, създателя на “Актърс студио”: “Изкуството изисква жертви”. Ти работиш тази професия, знаейки, че един ден ще бъдеш най-щастливият човек на света, а на следващия - най-нещастният.

 

- Мислите ли, че един ден Боб Уилсън ще спре?

 

- Не.

 

- Barishnikov Arts Center явно е една от големите ви гордости?

 

- В началото трябваше да бъде само репетиционно студио и кабинети. Прибавихме два театъра. Малко прекалихме! Беше след 11 септември и в продължение на цяла година всички проекти в града бяха замразени. След това нашата авантюра продължи, събрахме достатъчно пари и се роди Barishnikov Arts Center. Но нищо не е наготово. Трябва непрекъснато да съблазняваме мецанатите.

 

- Как гледате на младото поколение танцьори?

 

- Днес всичко е на разположение в интернет. Плюсът на това е, че има съревнование. То може да ги тегли към сензационното или да ги накара да подражават на най-великите солисти, но трябва да се опитват да изразят истинската си същност.

 

- Живеете в провинцията, но прекарвате известно време и в Ню Йорк.

 

- Този град ми дава енергия. Винаги го усещам. Съжалявам, че не прекарвам там повече време, за да видя новото, което е сътворено. Има толкова много за откриване тук. 

 

- Заминавате на турне…

 

- Ще прекарам част от лятото в Европа. След това четири седмици в “Еспас Пиер Карден” в Париж. Не знам по колко представления на седмица! Но аз съм танцувал на Бродуей, така че това ми е познато. Освен това в Париж се чувствам донякъде като у дома си. 

 

 

Михаил Баришников

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 
 

Коментари

Напиши коментар

Откажи