Атанас Славов – за Сливен, мултиетничността и циганите

Атанас Славов – за Сливен, мултиетничността и циганите
Нелепата история в Катуница отприщи поредната хаотична дискусия за етническите взаимоотношения, граничеща с медийна и политическа истерия. След като развихрилите се предизборни страсти по темата започнаха да стихват, се появиха и по-спокойни и аргументиарани анализи на изговореното и случилото се през последните две седмици. Чудесен пример за подобен анализ е разговорът на Мария Дерменджиева с Иван Бакалов и Ясен Бориславов, публикуван в „Гласове” на 5 октомври 2011 г.
<p>Като едно политико-културно допълнение към този разговор си позволявам да предложа на читателите на &bdquo;Гласове&rdquo; няколко разсъждения по темата на починалия преди година голям български писател, &bdquo;американеца от Сливен&rdquo; Атанас Славов. През май 1999 г. в Сливен проведохме с него дълъг разговор по различни теми без предварителен сценарий. Под заглавие &bdquo;Европейската цивилизация е нашият торф, а не избор&rdquo; разговорът бе издаден в отделна книжка от дружество &bdquo;Гражданин&rdquo; през 2000 г. по случай седемдесетгодишнината на писателя, като избрани части бяха публикувани и във в. &bdquo;Култура&rdquo;. Разговорът е включен и в поредицата от 4 тома избрани произведения на Атанас Славов, издадени през 2003 г. <br /><br />Както сами ще се убедите, не е лесно да разбереш веднага Атанас Славов и да възприемеш нестандартния му начин на мислене. Имаше хора, които го отбягваха или защото широтата на възгледите му ги смазваше, или защото се страхуваха от директните му, понякога агресивни оценки на лепкавата посредственост, която ни заобикаля. Но имаше много повече хора, които му се възхищаваха именно защото бе толкова различен. Аз бях щастлив да бъда един от неговите почитатели и приятели. Не съм променял нищо от специфичния изказ на Атанас Славов, защото там се крие голяма част от неговия чар. Оттук нататък говори само Атанас Славов, който с всеки изминал ден звучи все по-актуално:<br /><br />... Ако се издигнем над ефимерното, Сливен е от местата, в които има проекциите на всичко това, което има по света. Разбираш ли ме? Когато живеех в Сливен преди години, това беше един малък космос. Едно място на тотална толерантност. Точно това те привлича и в Ню Йорк. За съжаление днес тази атмосфера умира бързо, защото сме в период на деградация на българската национална действителност. Нацията отново се свива, става на едно грахово зърно. Надигат се вълни на нетолерантност, каквито никога не е имало преди, заплашване с гилотини и издигане на някакви съмнителни добродетели, които се формулират от най-различни периферни личности...<br /><br />... Нацията за мен, това е населението на държавата, което вече се е обединило около една обща идея как да живее, как да си подобрява живота и как да го стабилизира. (...) Никога не говоря за етнонация. Каква ти етнонация, като след победата ни над Германия по футбол в Сливен най-много се радваха циганите. Дори пред часовника на площада една млада красива циганка яздеше на кон чисто гола. Арменци, турци, евреи, всички сме заедно. Какво значи етнонация?</p> <p>От това, че навремето французи и англичани в стремежа си да разрушат Османската империя измислиха тези етнически държави и ги кръстиха на етнически групи, още ще има да патят Европа и светът. Съжалявам, че на Балканите са толкова добродушни и не вземат като евреите да си искат репарации за това, че са ги натикали един връз друг да се колят. &bdquo;България&rdquo;, ама там има и турци. &bdquo;Турция&rdquo;, ама там има и гърци. &bdquo;Гърция&rdquo;, ама там има и македонци. &bdquo;Сърбия&rdquo;, ама там има и българи&hellip; Защото всички тези етнически общности по-рано живееха заедно и без проблеми в огромни империи, които бяха цивилизовани и в законодателството си бяха намерили правилните параметри на съжителството. Когато живеех в Сливен като дете, в обичайното право се бяха запазили части от модернизираното законодателство на Турция и хората живееха заедно без никакви проблеми. Хората се обединяваха в съвсем различни от днес структури, най-често професионални. Например ти си в един еснаф &ndash; там няма никакво значение дали си арменец, евреин или българин. Ти си си в този еснаф, ти си, например, златар, имате общи интереси, държиш си професионалните изпити, представяш се пред кмета и не е важно какъв си, нещата си вървят&hellip; Сливен бе едно уютно място. Хората като комшии, като етнически немаркирани граждани действаха по естествените човешки закони, защитаваха се един друг, разменяха си подаръци по празниците. Махалата Татармезар, в която живеехме, бе една от богатите турски махали и например там на Великден се носеха козунаци на турците, а на техните празници турците ни носеха своите специалитети. (...) <br /><br />Та това ме привличаше в Сливен, тази широта, този кеф в нашата махала. И до ден днешен чувствам тази страхотна наслада, когато запомня поговорка или някакъв закачлив израз. В Сливен обичат да си говорят хората, говорят в кафенето и когато искат да направят някакъв акцент, вкарването на турски лафове придава допълнителна тежест, естетическа украса на нещо мъдро, защото е и малко неразбираемо. Това е една чудесна игра. Преминаването от една в друга етничност заради обогатяването на живота е нещо фантастично, нещо страшно красиво и типично за Сливен. Дори до ден днешен. Вече нищо не е останало, старите къщи ги няма, но като седнеш в едно кафене, всеки ще ти каже по пет лафа и ще ти вмъкне турски думи, цигански думи и т.н., и т.н. С езика се играе и оттам е дошъл моят занаят. Аз съм писател, защото обичам богатството на езика.<br /><br />... Тази хармония, за която ти говоря непрекъснато, това беше моят град, в който се пееше на всички езици. Ето там горе, откъм Ново село е била арабската махала, по-надолу идваше арменската махала, след туй &ndash; еврейската махала, в началото на ул. &bdquo;Раковски&rdquo;, със синагогата, с еврейското духовно училище. Първата голяма християнска църква, която се строи в Сливен през Възраждането, всъщност е арменската. Този, който я строи, е инспектор в Истанбул по текстилните въпроси и той помага на Добри Желязков, когато създава фабриката си. По-нататък идват горната и долната цигански махали с всичките си музикални и други таланти. Долу, точно под нас, е Татармезар, богатата турска махала, също с духовно училище. А от Балкана, ето там отгоре, идваха каракачаните с катърите, носеха сирене, кашкавали и какви ли не други чудесии. За да вървят нещата в един такъв град, трябва една страхотна хармонизация. ... Ето сега издавам една народна книга, която е написана на сливенския говор. Вътре е пълно с гръцки думи, с турски думи и турски пословици, които сливенци са използвали. (...) После езикът на игрите, които имаме &ndash; това е турски и главно цигански. Циганска терминология има във всички игри, независимо дали ще бъде на топчета или на зарове и карти. За съжаление това, което става в езика днес, е просто чудовищно &ndash; никой не знае нито литературен български, нито съответните диалекти. (...)<br /><br />За днешната култура на общуване какво да ти кажа &ndash; отношенията са все още естествени, но хармонията вече я няма. При тази обща деградация отношенията между общностите непрекъснато се развалят. Чувства се едно нарастващо напрежение особено спрямо циганите, защото те са в страхотна мизерия, деградират светкавично и никой не се мъчи действително да промени нещо. Аз съм ходил на конференции, където се поставят тези проблеми, издадох напоследък един американо-цигански и циганско-американски речник, но нещата са много сложни. Никой не се грижи за семейството, за стабилизирането на ситуацията, а за някакви глупости &ndash; как да влязат ромите в парламента. И какво, влиза в парламента един тарикат, започва да краде като останалите депутати, да върти търговии и резултат пак няма&hellip; <br /><br />... Не знам кой е инициаторът на това послание (става дума за едно отворено националистическо писмо-послание във в. &bdquo;Зора&rdquo; от май 1999 г.), но основната идея там е една спекулация със състоянието на циганите. Главната теза в писмото е, че те застрашително се размножават, което е една дивашка форма на етническа неприязън. Това е просто чудовищно. Какъв е изходът? Да вземем клещите и да почнем да ги скопяваме? Да сме вземели мерки. Какви мерки &ndash; да ги пратим на концлагер и да им шибаме инжекции. Ако някой е недоволен от сегашното състояние, нека последва примера на мормоните. Да се отдели, да се изолира на едно красиво място, например в село Яворово, и да се посвети на правенето на деца. По осем деца имат мормоните. А подписалите това писмо само си проветряват крачолите и вият. Тия хора не могат да разберат, че у нас циганите, за разлика от други страни, са имали винаги една по-голяма степен на изявеност. Най-високият процент на цигани с висше образование на Балканите бе и е точно в България. Техните представители са имали винаги голямо присъствие в обществения ни и културен живот. Можем ли да си представим изобщо нашата култура без циганите? Има хора, които не мислят за това нещо. Да вземем историческата митология за свръхгероичността на нашите хайдути. Онзи истинският, буен период в началото на ХІХ и в края на ХVІІІ век, когато започва да запада империята, когато се явяват и кърджалиите, това е времето на тези страхотни и могъщи герои, митологизирани в юнашките ни песни. Чувал си за Индже, какъв е той, българин? Мануш войвода, какъв е той, чист циганин! Разбираш ли? Сидер войвода е влашки циганин и т.н. Да отидем при литературата. Яворов, най-големият ни поет е от арабски произход.&nbsp; Стилян Чилингиров, циганин, една от най-големите фигури на 30-те години. Хаджийски-Лолови са циганска фамилия от Медвен. От там е и известният писател Методи Лолов, той живее през 30-те години в Германия и се връща в България, след като нацистите започват преследванията срещу евреи и цигани. Аз го помня, той беше приятел на баща ми, изключително културен човек. Да не говорим за музикантите. Без всичките тези хора българска култура няма. Все едно испанска култура без фламенкото или американска култура без джаза. Това е положението. Целият този апел, за който говорим, е ориентиран единствено към създаването на допълнителен хаос в и без туй хаотичното състояние на България. Разбира се, когато са писали този апел, те са сложили в него и някои малки закачки, например срещу чалгата. Всичко и тук е изопачено от началото до края. Истинската циганска музика, наричана популярно чалга, има най-сложната ритмична система. Аз съм доктор по теория на литературата. Ритмусите, фигурите на речта в поезията на Индия, откъдето идат ромите, са над 100, докато ние имаме не повече от 30. Циганската музика има неравноделни тактове оттук, та чак до Стара Загора, които са много сложни за изпълнение. Има упадък в тази музика в България, но това е работа за сериозните специалисти, а не за крещящите фашисти.</p> <p>Упадъкът се дължи на факта, че поради популярността й и финансовите възможности за разпространение в Мала Азия и Турция в нея проникват маанета, елементи на паралелно свирене и пеене в октава вместо в хармония, което е нехарактерно за нашата циганска музика. И ако става дума за протест, първи беше точно един циганин от Стара Загора с популярното име Аличко, учил в Академията, който е виртуоз цигулар. Той първи каза, че чалгата деградира, като в нея навлизат маанета. Всичко това ти го давам само за пример, за да ти покажа, че проблемите са толкова сложни, че да се говори &bdquo;ангро&rdquo;, е наистина чудовищно. И още по-чудовищно е, че тази нахални хора наричат сдружението си &bdquo;Европа&rdquo;, когато за всекиго е ясно, че с етнически преследвания и с такива писания никога не можем да влезем в Европа. Да бъдат искрени, да си нарекат сдружението &bdquo;Нацистите&rdquo; или &bdquo;Свастика&rdquo; и да се разправят тогава не с хора като мен, а директно с НАТО&hellip;<br /><br />... Държавата е виновна, но виновни са и самите лидери на ромските общности, които гледат само да усвоят международните пари, дето идват за тях, когато децата умират. Никой няма вече инстинктите как да намери или как да потърси този, който може да направи нещо, да предложи нещо умно, някакъв изход от положението. Всъщност тези хора, които дойдоха след комунизма в името на отвореното общество, т.е. от СДС, продължиха да разграждат ценностите по същите закони, които бяха проповядвали в АОНСУ, водени от мисълта, че една твърда партия, слята с държавата, е много добре, и ето, хаосът продължава. Въртят се бивши комунисти, бивши ченгета, награждават ги с медали, поставят ги отново на ръководни места да командват. Така че този хаос е някак си завещан. Поради невъзможността на българина да се ориентира в йерархията на ценностите, доразрушаването продължава. Всичко, което може нещо, бе изхвърлено от СДС. И стоят сега едни урунгели там, държат се иронично, надменно. Кой да ги слуша вече, затова и хората крещят, без да знаят какво да направят...</p>

Коментари

  • Марко Лерински

    13 Окт 2011 19:09ч.

    Удивително точни думи, болезнено актуални и сега. Поздравления за редакцията, много добро попадение!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ерлия

    16 Окт 2011 0:22ч.

    даса-българи,роби

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Богомил

    20 Окт 2011 20:54ч.

    Дрън, дрън, дрън.... по- големи глупости трудно се намират за четене!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Maria

    18 Sep 2012 15:59ч.

    Много глупости изрекъл Атанас Славов,може ли да говори така безотговорно този старец,да изкарва цигани хора,какви доказателства има ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи