Красимира Колдамова за труда и радостта в изкуството

Красимира Колдамова за труда и радостта в изкуството
Това е рубрика на актьора Рашко Младенов, който разговаря с едни от най-изтъкнатите артисти на България. Записите, които ще предложим на вниманието ви в първите няколко седмици, са заснети за сайта „Суматоха“, с който правим съвместно тази рубрика. В началото на януари ще започне излъчването и на нови срещи на Рашко Младенов, които той ще направи специално за „Гласове“.
<p>Олег Виноградов, 1971 г.:&nbsp;<br /> <em>Красимира Колдамова е примата, с която би се гордял всеки световен балет.</em></p> <p>Андре Филип -&nbsp;Арсен, гл.&nbsp;редактор на парижкото списание&nbsp;Les saisons de la danse,1981 г.:<em>&ldquo;<br /> Парижаните, които са гледали Красимира Колдамова в ролята на Жулиета са запазили потресаващ спомен!</em></p> <p>Elena Matadamas през 1982 г. в вестник Anversario, Мексико:&nbsp;<br /> <em>Красимира Колдамова като че ли си играе с въздуха между дланите си. Движенията на ръцете и краката й са толкова деликатни, те придават чувственост на танца... Всяко нейно движение е съпроводено с емоции, които идват от душата и се излъчват от тялото, оставяйки следи върху лицето й.&nbsp;</em></p> <p>Това е само нищожна част от възторжените отзиви за голямата ни&nbsp;балерина, с която си говорим за златното поколение на българския балет на 60-те и 70-те г. на миналия век, за днешните му движения, за труда и радостта в изкуството.&nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи