Димо Алексиев за свободата, усилията, "осилниците" и "театъра, в който се играе"

Радвам се, когато срещу мене застане млад човек, който знае защо е тръгнал по този път. Който е различен в разсъжденията си за актьорската професия. Който не приема неразрушимото статукво на театралния чиновник, уредил се за цял живот със заплата и пенсия. Който притежава импулс и характер да се занимава с изкуство, защото театърът е изкуство. Който нарича щатното сборище в българския театър "осилник" и в същото време насочва собствените си усилия в непрекъснато търсене на нови пътища. Знам, че има такива млади колеги, и когато ги срещам, е радостно. Срещите с тях подхранват надежди.