Защо градът заема централно място в израело-палестинската драма?
Самото понятие “ционизъм” препраща към проекта за връщане в Сион - т.е. в Ерусалим. “Въпреки своя исторически светски характер, националното еврейско движение се фокусира върху земята на Израел и неговата столица, с които нашият народ има дълбока културна и религиозна връзка”, подчертава журналистът Йоаз Хендел, който оглавява Института за ционистка стратегия. Но градът симетрично се превръща в емблема на националния палестински проект, докато той се структурира през първата половина на ХХ век. Този двоен иск се подхранва от религиозен спор, тъй като джамията Ал Акса, която е третото най-свято място в исляма, се издига на мястото, където е бил разрушен еврейският храм от римските легиони през 70 г. н.е. Великите западни сили, изплашени от противопоставянето на тези два конкурентни проекта и загрижени да не загубят контрол върху светите християнски места, предлагат през 1947 г. градът да бъде разглеждан като corpus separatum, поставен под международно наблюдение.
Войната, която избухва на следващата година, помита обаче тази надежда. Облекчени, че над града не е наложен чужд суверенитет, израелци и йорданци приемат по-скоро добре неговото разделение, въпреки човешките драми, които то поражда, докато Израел не го “обединява” със сила през 1967 г. Прагматизмът, който двете страни проявяват през тези две десетилетия, намира далечен отзвук в усилията, предприети след подписването на споразуменията от Осло (1993 г.), в опита да бъде завършена подялбата на града. Но неуспехът на преговорите попарва надеждите и правителството на Бенямин Нетаняху категорично отказва да разглежда разделянето на Ерусалим. Що се отнася до израелското население, то изглежда амбивалентно. Ако е враждебно настроено към разделянето на града на две, то се оказва по-отворено, когато го попитат за прилагането на такава мярка в рамките на споразумение, което би сложило край на израело-палестинския конфликт.
“Обединен” град ли е Ерусалим, както уверява Израел?
Израелската десница твърди, че обединението, започнало след юни 1967 г., пречи днес на каквато и да е подялба на града. Пътищата, канализацията и електропроводите се простират от един квартал в друг, докато много палестинци ходят всеки ден на работа в Западен Ерусалим. “Не вървим срещу хода на историята, уверява Йоаз Хендел, и е достатъчно да се погледне картата, за да се разбере, че самата идея за разделянето на Ерусалим на два отделни градове, е напълно откъсната от реалността”. Обратното, адвокат Даниел Сейдман, който ръководи неправителствената организация “Земният Ерусалим”, подчертава, че една невидима, но позната на всички граница, прекосява града и се материализира много ясно при всяко връщане на насилието.
“Днес, обобщава той, огромното мнозинство от израелците никога не се подвизава в Източен Ерусалим и повечето палестинци ходят в Западен Ерусалим, само ако имат причина да го направят”. Това раздвоение се изразява в голямата несъразмерност в инвестициите, както и в социално-икономическите показатели от едната и от другата страна на “зелената линия”. За палестинците, които представляват една трета от населението на Ерусалим и плащат данък местожителство, така както и израелците, се разпределят едва около 10 на сто от общинския бюджет. “Съществуването на двунационален град, в който едната общност се утвърждава политически, докато другата е изключена от процеса на вземане на решения, е до такава степен непоносимо, че политическото разделение на града стана неизбежно”, заключава Даниел Сейдман.
Прави ли невъзможна подялбата на града напредъкът на колонизацията?
Във всеки случай това беше заявената цел на израелските власти, когато разрешиха, в началото на 70-те г., отчуждаването на частни терени, принадлежащи на палестинци, за да се създадат големи квартали със заселници в анексирания Източен Ерусалим. Тогава трябваше едновременно да се съхрани благоприятното “демографско равновесие” и да се прекъсне географската връзка между палестинските квартали. Днес 210 хил. израелци живеят в десет отделни предградия (Писгат Зеев, Френч Хил, Рамат Шлово, Източен Талпиот…), които израснаха от север на юг в града. “Разположението на тези колонии все още не пречи на прокарването на жизнеспособна граница”, смята все пак Даниел Сейдман.
Подобен сценарий бе предвиден при преговорите в Кемп Дейвид и Таба (2000-2001 г.), както и в Анаполис (2008 г.), по време на които израелци и палестинци обмисляха евентуална размяна на тези квартали срещу терени със същия размер, разположени в Израел. Подобна формула би имала заслугата да спести на еврейската държава преместването на едно толкова многобройно население. Но тя не би уредила проблема със “заселническите анклави”, в които 2600 израелци, често пропити със силно религиозна националистическа идеология, постепенно се настаниха в мюсюлманските и християнски квартали в Стария град, както и извън неговите стени. “В случай на подялба на Ерусалим, бихме могли да си представим теоретично, че те остават там под палестински суверенитет, продължава Даниел Сейдман, но има много голям риск тяхното присъствие да провали процеса. Ето защо аз мисля, че тези заселници трябва да бъдат преместени, ако искаме наистина да се постигне споразумение”.
Ерусалим, столица на две държави?
При невъзможност да си представи справедлива подялба на Ерусалим, израелската десница често е ратувала за едностранното прехвърляне на няколко периферни арабски квартала на бъдещата палестинска държава, за да създаде там своя столица. Повечето от големите западни сили, които и до днес не признават никакъв суверенитет над Ерусалим, призовават, от своя страна, страните да преговарят за окончателния статут в рамките на мирно споразумение.
“Имайки предвид промените, настъпили след 1948 г., най-разумното решение би било несъмнено да се стигне до подялба между Западен Ерусалим, столица на Израел, и Източен Ерусалим, столица на Палестина”, смята европейски дипломат.
“Трябва не само да се раздели града, но и да се поправят нарушенията на правото, извършени последователно от Израел по време на анексиите от 1949 до 1967 г., отбелязва Ханан Ашрауи, високопоставен представител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Ако искаме да постигнем мирно споразумение, трябва наистина целият Ерусалим да бъде включен в преговорите - включително въпросът за терените, които незаконно са били конфискувани от палестинските им собственици, както и за двете църкви и за ислямските имоти при завладяването на Западен Ерусалим от Израел”. При (оптимистичната) хипотеза, при която те успеят да преодолеят тези препятствия, израелци и палестинци трябва да се споразумеят за статута на Стария град и на светите места в него.
“При изминалите преговори бяха предвидени няколко сценария, обобщава Даниел Сейдман. Някои предлагаха неговата подялба между палестински суверенитет в мюсюлманските и християнски квартали и еврейски суверенитет в еврейския и арменски квартали. Други препоръчват създаването на международен консорциум, натоварен с неговото управление”.
Превод от френски: Галя Дачкова