На 4 юли българоамериканците-прогресисти си казваме под сурдинка, че Америка, при всичките си кусури, има и силните си страни. Бях съвсем загубил вяра в Демократическата партия, на която още се числя регистриран член, докато миналата седмица не минаха първите дебати на желаещите да се опълчат срещу Тръмп догодина.
Истинско народно въстание – 80% от кадидатите са леви и говорят като Бърни преди миналите избори в защита на бедните и против богатите. Тогава Бърни беше самотен еретик-Галилей, честван от младите като рок звезда, а сега ми изглежда изненадан от успеха си – и вече банален! Личи му и колко е остарял. Наистина, а не само на книга, САЩ и особено младите преживяват истинска американска социалистическа пролет.
Плюс пълно надмощие на жените кандидати, и почти всичките леви – Елизабет Уорън разчупи най-сетне професорския стереотип и израсна като народен трибун, Камала Харис насмете като буря пред камерите казионния Джо Байдън, направиха впечатление цветнокожата хавайка с индийски корени Тълси Габърд и симпатичната, макар по-умерена блондинка Кирстен Гилибранд, а отдолу напират сензационно като латино урагани съвсем младите Александрия Окасио-Кортес, Тифани Кабан и други, на които не смогвам да им науча имената. Окасио-Кортес много прилича на бъдещ президент, и то от най-големите.
Смели, радикални, компетентни – правят мъжете до тях да изглеждат сиви върху сиво. Не мога да не ги сравня с Корнелия Нинова на фона на сивите кардинали от БСП. Медиите и прогресивната публика единодушно класираха на първо място в дебатите Уорън и Харис. Един мъж-радикал, нюйоркският кмет Бил де Блазио, каза, че Демократическата партия трябва да е партията на трудещите се, макар да го е забравила.
Върхушката на демократите, виновниците за прекършването устрема на Бърни в 2016 г. и за победата на оранжевото недоразумение, наистина продължават да доказват, че нищо старо не за забравили и нищо ново не са научили. Те спрягат за свой кандидат отдавна битата карта на бившия вицепрезидент на Обама – Джо Байдън. През седмицата две национални допитвания сложиха Байдън на първо място с 29% вероятност да вземе номинацията, пред Бърни с 23%. Но и двамата почиват на стари лаври и оттук нататък ще вървят надолу.
По брой последователи в Туитър например Бърни доскоро водеше категорично с с 9,3 милиона, но след сегашните дебати и добавил само 7 хиляди нови. Байдън беше трети след Бърни и чернокожия Кори Букър, но към тогавашните си 3,6 милиона е добавил само 3,7 хиляди. Камала Харис е добавила 60 хиляди, Елизабет Уорън – 30 хиляди нови.
Друг важен според мене показател е броят на споменаванията на Тръмп в дебатите. Бърни и Байдън са втори и четвърти по този показател, а Елизабет Уорън не го споменава нито веднъж, както и Бил де Блазио. Позитивната кампания на идеи, а не стрелбата ad hominem по Оранжевия, ми изглежда по-добрата стратегия за успех. Тръмп и без това е лесна плячка – обект на толкова присмех, като сега с речта му на 4 юли за „въздушното превъзходство“, завоювано от американските колонисти срещу англичаните в борбата за независимост. Интернет се напълни с карикатури на революционните войски с триъгълни шапки с пера и черешови топчета на фона на излитащи в далечината авиолайнери, завладени ключови летищни терминали и бръснещи над главите им хеликоптери.
Седмиците след публикуването на доклада на специалния прокурор Мълър за „руската връзка“ на Тръмп обаче показаха, че партийната камарила упорито ще продължава загубената игра и след последния съдийски сигнал. На другите ден след публикацията журналистът Мехди Хасан ги призова: „Мили демократи! Мълър току-що ви връчи пътна карта за импийчмънт. Следвайте я.“
Това е фалшива карта за все по-невероятен импийчмънт в неблагоприятна икономическа среда – бизнесът продължава да вярва на Тръмп, макар че в дългосрочен план вярата им да е стъпила на основи от пясък.
Не отслабва видимо и антируската истерия като основен сюжет за импичмънта, но тя е напълно безперспективна. Лагерът на президента премина в решително контранастъпление с разкрията си за украинската връзка на Хилари и Байдън. Адвокатът на Тръмп Руди Джулиани каза, че Асанж щял да разобличи предизборен заговор на демократите с участието на Украйна да обвинят Тръмп в сговаряне с Русия. Появиха се намеци, че арестът на Асанж станал, защото Тръмп искал да го изправи пред американски съд със сравнително леко обвинение – че помогнал на Челси Манинг да разбие паролата на държавен сайт с поверителна информация – за да го използва всъщност да унищожи Хилари. Отношението на самия Асанж към нея е недвусмислено, тук той се явява съюзник на Тръмп.
Катастрофалната изборна загуба на Порошенко, обвиненията срещу него, явно с американска благословия, разпадането на наследството му, включително скандалите и разколът в Украинската православна църква, бързата смяна на американския посланик в Киев, нежеланието на Вашингтон да потенцира по-нататък сюжета със задържаните украински моряци – това са явни признаци, че Америка на Тръмп ще припише предизборно украинския колапс на сметката на Хилари, Обама и демократите въобще. Украйна ще стане поредното „кърваво външнополитическо бедствие“ на Обама в литаниите на Тръмп. Ударът ще бъде жесток и персонално срещу Байдън, който и лично, и покрай сина си бизнесмен, уволнен от символична военна служба заради наркотици, е затънал до гуша в украинското корупционно блато. За това писа много подробно дори официозът на денократите-хиларисти в. „Ню Йорк Таймс“.
Ето защо е крайно важно прогресивните демократически кандидати, носещи послание за мир, да се дистанцират максимално бързо от и провала на Обама и Хилари, и от корупцията на сем. Байдън на украинския фронт. Миналия изборен цикъл Бърни си позволи механично да повтаря антируските клишета от медиите, но сега това няма да мине безнаказано. Опонентите на Тръмп не бива да позволят да ги подредят на лавицата спукани гърнета до Порошенко и Байдън. Напротив, съветът ми е дори да установят тайно връзка с Москва и да им намекнат, че са против антипазарното поведение на Тръмп в областта на търговията с природен газ. Енергийните гиганти-износители на втечнен газ са естествен идеологически враг на американските прогресисти.
Демократите също масово и активно противодействат на дрънкането на оръжие срещу Иран, вече и аз подписах поне три-четири възвания. Но това няма да им донесе автоматично изборен успех. Здравият предизборен разум на Тръмп стопроцентово ще предотврати сериозен конфликт в Персийския залив, въпреки лудуванията на Джон Болтън, провалил се напълно във Венецуела и търсещ отчаяно реванш в Иран. Тръмп с импровизациите си напук на обкръжението си – като срещата с Ким на границата на двете Кореи – е в състояние да уталожи бързо всеки изкуствен конфликт, раздухан от съветниците му. Сърдечните му поне наглед, а мисля и наистина, срещи с Путин в Хелзинки и Осака, са добър знак.
За последователна позиция за мир у демократите има и друга пречка. Военнопромишленият комплекс, спонсор на всички партии, печели от военната психоза и губи от руската оръжейна конкуренция и не е склонен да се откаже лесно от антируския лов на вещици. В 2016 г. дори Бърни говореше, че армията е „социалистически“ институт – дава работни места на бедните – и не издигна глас срещу галопиращите военни разходи и корупционната им страна. Но освен военните и газовите гиганти в САЩ има сериозен бизнес, заинтересуван от активни връзки с Русия. Още в 1970-те години бе създадена силна лобистка група от шефове на големи компании, за разведряване с Москва, „Американски комитет за разбирателство Изток-Запад“. Досега тези инициативи бяха все с републиканска окраска – време е това да се промени. И тук недоволството от тръмповия протекционизъм и търговски войни може да помогне.
Когато през септември 2016 г. прогнозирах победата на Доналд, писах, че разочарованите бърнисти, какъвто бях и аз, няма да гласуват, разбира се, за него, и може би повечето от тях ще изберат все пак с отвращение Хилари. Аз например гласувах за зелената Джил Стайн, която бе уличена по-късно от хиларистите също в „кремълска връзка“. Но ще го направят без сърце, няма да агитират приятелите си, няма да активничат по изборните места в Юга за привличане на повече черни гласове – и това в края на краищата ще донесе победата на Тръмп. Така и стана.
И сега е изключително важно то да не се повтори. Байдън очевидно е пречка за победата на демократите и трябва да се откаже рано, преди да загърми с пълна сила републиканската артилерия срещу него. Наистина няма да е лесно, с 29% шансове, но Джо не е Хилари – няма нито нейните партийни връзки, нито дълбоките й джобове, нито бясната й амбиция за власт. Той се един обикновен стар шмекер-оператор. Отдавна заслужил да се оттегли с всички удобства.
Привлекателността на Бърни ще отслабва пропорционално на уникалността му като социалист – и на младостта му, за жалост. Но в никой случай не бива да се получава гафът неговият вот да не отиде изцяло, и то с въодушевление, за Уорън, ако бъде номинирана. Бърнистите, които досега не харесваха Уорън, трябва да променят наклона на сърцата си. Досега 26% от тях заплашваха, че ако Бърни не бъде номиниран, че гласуват за Тръмп. Но това се казваше с оглед на партийния фаворит Байдън, по аналогия с Хилари в 2016 г.
А с оглед на Уорън? В идейно отношение двамата с Бърни са изключително близки. Само Уорън и де Блазио са солидарни с Бърни, че частното здравно застраховане може и трябва въобще да се премахне. За разлика от него тя е компетентен икономист, харвардски професор-специалист по данъчна политика, и няма да бъде като него уязвима на критика от хиларистки икономически позиции като в 2016 г., когато ренегатът-нобелист Пол Кругман разнищи здравната реформа на Бърни, за да зарадва любимите си Обама и Хилари. Лично с радост ще гласувам за Уорън, ако бъде издигната. Така ще се осъществи в превърнат вид идеята фикс на Хилари да имаме жена президент, и ще се въплъти възмущението на младите от протестите по инаугурацията на Тръмп, в които и децата ми участваха, а и сега нещата са много по-назрели за това.
Много е важно също кандидатът за вицепрезидент да добави гласове, а не да отнеме. Сега например никой не си спомня кой беше партньорът на Хилари в 2016 г., а ако беше взела Бърни, нищо не се знаеше. Но най-важното ще е кандидатът да поеме цялата енергия на надигащото се народно въстание – в никакъв случай да не се номинира безличен центрист, свързан на живот и смърт с бизнеса или партийната номенклатура. Да не забравяме, Тръмп спечели с популизма си и социалистическите си нотки. А не с адвокатството си за корпорациите и дори не с протекционизма. Това сега се търси, това ще спечели. Линията на Елизабет Уорън по вътрешната политика плюс линията на Джими Картър по външната – това според мене е идеалната рецепта за успех.