Уроци от руското оркестриране на събитията в Сирия

Уроци от руското оркестриране на събитията в Сирия
Дали на някой му харесва или не, но Русия промени играта, след като влезе с военни сили в Сирия (с насърчаване от Иран) през 2015 г. През последните две години тя беше ключовият играч, който може да говори директно и лесно на всички действащи лица в региона.

 

 

Руският президент Владимир Путин заяви на 22 ноември, че военният епизод на сирийската гражданска война, започнал през 2011 г., върви към края си. Това той каза в черноморския курорт Сочи преди важната тристранна среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и иранския президент Хасан Рухани. Думите на Путин не означават, че сблъсъците между воюващите страни в Сирия ще приключат в рамките на една нощ. Но те подават знак, че участниците са се обвързали да се съсредоточат върху ръководения от ООН процес в Женева за политически процес за формиране на нова Сирия.

 

Последната вълна от дипломация, очевидно оркестрирана от Путин, започна веднага щом американските войски обявиха, че са възвърнали контрола над град Рака от окупацията на „Ислямска държава“ (ИД) на 19 октомври. В този ден Путин направи кратък коментар, заявявайки, че въпреки че не е съгласен с позицията на президента на САЩ Доналд Тръмп, Тръмп „трябва да бъде уважаван, тъй като е дошъл на власт чрез избори“.

 

Този топящ леда коментар подготви пътя за дипломацията, което позволи неофициалната среща между Путин и Тръмп в Да Нан, Виетнам на 11 ноември, по време на срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC). След тази среща бе разкрито в съвместно изявление, че двамата президенти "са съгласни, че няма военно решение за конфликта в Сирия" и че "все още не е намерено окончателно политическо решение" в Сирия.

 

Преди да полети (отново към Сочи) на 13 ноември за петата си среща с Путин през 2017 г., турският президент Ердоган критикува САЩ и Русия, че затварят вратите за военна опция, преди да е приключено със сирийския режим на Башар Асад. Почти шест часа по-късно, след като се обърна към Путин, Ердоган отново изрази резервите си, но даде подкрепа за политическо решение, което според него Турция всъщност иска от самото начало.

 

Събитията се ускориха, след като Путин пое пълен контрол. Без него би било изключително трудно да се осигури комуникация между различните страни, например между САЩ и Иран.

 

На 16 ноември в Москва бе обявено, че Русия, Турция и Иран ще имат ключова среща - като основатели на Процеса от Астана през януари 2017 г., които се съгласиха за пътна карта за прекратяване на огъня и за премахване на ескалацията в Сирия. Същия ден турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че ще бъде домакин на своите руски и ирански колеги в средиземноморския курорт Анталия.

 

На 17 ноември руският външен министър Сергей Лавров каза, че Москва се надява, че срещата в Сочи може да помогне за започване на диалог между режима на Асад и опозицията. Москва знае, че според Анкара партньорът на САЩ в борбата срещу ИД - Отрядите за защита на народа (YPG), е терористична група, защото е сирийски клон на поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Тя също така знае, че Асад смята подкрепяната от Турция Свободна сирийска армия (FSA) за терористична група (както и YPG). В същия ден, когато Лавров говори, Ердоган каза, че Турция не иска да бъде "изигран" в района на Африн в северозападна Сирия, граничещ с Турция, от присъствието на подкрепяните от САЩ YPG/PKK.

 

На 19 ноември в Анталия се срещнаха Чавушоглу, Лавров и иранският външен министър Джавад Зариф. Чавушоглу каза, че Турция се противопоставя на участието на YPG на преговорите в Женева, а Лавров каза, че е обсъден въпросът за кюрдите, участващи в преговорите в Женева, и че "всичките три страни са съгласни". В същия ден Рухани каза в Техеран, че смятат ИД да бъде "победена".

 

На 20 ноември Турция отвори въздушното си пространство за руските самолети за първи път от четири години. Путин посрещна същата вечер в Сочи Асад, в присъствието на висшето командване. Целта на това заседание беше да се гарантира, че резултатите от предишната му среща с турския и иранския президенти няма да бъдат отхвърлени от Асад, който буквално дължи оставането си на поста на намесата на Русия през 2015 г. Спекулациите за това, че Асад се е върнал в Сирия с руски самолет през турското въздушно пространство, на следващия ден не бяха нито потвърдени, нито отречени както от руснаците, така и от турците. Същата вечер Путин призова емира на Катар Тамим ал-Тани да се подготви за срещата на върха в Сочи, тъй като Катар е бил действаща страна, която предоставя пари на бунтовници и джихадисти в гражданската война в Сирия, а в същото време, е домакин на база на водената от САЩ коалиция срещу ИД.

 

На 21 ноември началниците на генералните щабове на трите страни - Валери Герасимов, Хулуси Акар и Мохамад Багери - се срещнаха в Сочи, за да обсъдят военните подробности за евентуално споразумение между Путин, Ердоган и Рухани на 22 ноември.

 

След това Путин ускори телефонната дипломация, за да поддържа мнението, че няма да има възражения срещу руско-турско-иранско споразумение. Руското министерство на външните работи разпространи на 21 ноември текст за телефонния разговор на Путин с Тръмп в 20:50, последван от изявление за обаждане на Путин до саудитския крал Салман бин Абдулазиз бин Сауд в 21:20 часа. След това той говори с египетския президент Абдел Фатах Сиси в 22:00 часа и с израелския премиер Бенямин Нетаняху в 22:05 часа.

 

И най-накрая дойде срещата между Путин, Ердоган и Рухани.

 

Изброеното по-горе са само отразени от медиите открити дипломатически стъпки. Паралелната дипломация, контактите между тайни служби и други по-малко явни усилия също продължават. В крайна сметка, стъпките преди Сочи биха могли да бъдат преподавани в бъдеще във факултетите на университета за международни връзки.

 

Дали на някой му харесва или не, но Русия промени играта, след като влезе с военни сили в Сирия (с насърчаване от Иран) през 2015 г. През последните две години тя беше ключовият играч, който може да говори директно и лесно на всички действащи лица в региона.

 

Бившият турски министър-председател и бивш външен министър Ахмет Давутоглу обичаше да прави смели забележки за това, че Турция се превръща в диригент на събитията в Близкия изток със своята политика "нулеви проблеми със съседите". Днес Турция има много проблеми със своите съседи и съюзниците си, но благодарение на дипломацията, организирана от Русия, тя поне се превърна в един от участниците в международните усилия за решаване на проблема.

 

Източник: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4550688/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи