„Петъчен” офшорен рейд срещу "Дунарит" АД. Уплашиха ли Миролио?

На 3, 4 и 5 май бе организирана истинска офшорна атака срещу дружество „Дунарит“ АД чрез механизма на Закона за особените залози. Доброволно или не, крупният бизнесмен Едоардо Миролио, който има учреден в негова полза особен залог над търговско предприятие „Дунарит“, „уведоми” Агенцията по вписванията и ръководството на „Дунарит“ за прехвърлянето на вземанията си към офшорна фирма. 

За пореден път ПЕТЪКЪТ се оказа черен за българския бизнес. И за вложителите в КТБ, които очакват изплащане на кредити от и на свързани с „Дунарит“ АД фирми, и за стотици работници и служители във военната фирма и семействата им, които след краха на КТБ и загубите, претърпени поради анулирани гаранции, поръчки, плащания чрез КТБ, виждаха нови перспективи пред развитието на фирмата се.

Очевидно опитът на политици, магистрати и шефове на държавни регулатори именно в петък или в последния работен ден преди празници да взимат важни за съдбата на хората решения се оказа заразителен и бе творчески приложен от крупен бизнесмен. А обществото ни продължава да не е имунизирано след подобни преврати или опити за преврати на различни равнища и в областта на различни дейности. В петък повишават цените на електроенергията и горивата, в петък затвориха КТБ, за да не я отворят въобще, все в петък или предпразнично двукратно се опитват да сложат ръка върху средствата на пенсионните фондове.

За какво става въпрос:

Едоардо Миролио, както и всички членове на НПО „Ние, Гражданите”, бе ограбен от българската държава в лицето на БНБ, Народното събрание и правителството. И той загуби десетки милиони както като физическото лице Едоардо Миролио, така и като собственик на Сливенската фирма „Е. МИРОЛИО БЪЛГАРИЯ” ЕАД.

 И ги загуби, защото стана български гражданин. 

 Ако си беше останал просто италиански гражданин, сега можеше също като Оманския фонд да съди държавата не по ЗОДОВ, а по линия на Двустранното споразумение за стимулиране и защита на инвестициите между България и Италия. И да разчита на помощта на италианския посланик, каквато е практиката на западноевропейските и американския посланици в България – да помагат на бизнесмените си зад граница.

 Едоардо Миролио има сключени 5 договора за прехвърляне на вземания /цесия/ с „Дунарит“ АД в размер на 22 178 000 евро, 1 774 724,39 щатски долара и 400 000 лв. Поне в договора не се вижда клауза, уточняваща отстъпка от номинала на вземанията на Е. Миролио и „Е. Миролио България” ЕАД, което предполага, че договорите са предвиждали 100% заплащане на загубените от него и едноличното му акционерно дружество вложения в КТБ. 

За разлика от 99% от десетките цеденти по такива договори към фирми и дружества – кредитополучатели от КТБ, инвеститорът клас А за 2014 г., а и за предишни години, Е.Миролио, като голям инвеститор и личен приятел на премиера Б. Борисов, притежава определена сигурност за вземането си – учреден особен залог на търговско предприятие. 

Особеният залог над търговско предприятие „Дунарит” АД се разпростира върху цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като се простира върху: 

а/ правото на собственост върху недвижимите имоти и обектите в тях;

б/ правото на собственост върху активи/движими вещи, машини и съоръжения. Особеният залог се простира върху всички и всеки имот и/или движима вещ, включително и след отделянето им от търговското предприятие. включващо ипотека над всички недвижими имоти на „Дунарит“ АД, залог над всички машини и съоръжения на дружеството.

Залогът е от първи ред и осигурява висока защита на правата и интересите на цедента.

За разлика от 99,9% от останалите български граждани с цесии, които не са получили и стотинка от парите си, нито имат сигурността на някакви залози или ипотеки, на името на Е. Миролио „Дунарит“ АД е открил „ескроу” сметка /доверитерна сметка/, в която ежемесечно се изплащат суми, които ще му бъдат изплатени веднага щом прихващанията станат валидни или синдиците, ако са атакували прихващанията, загубят делата. Което е много вероятно, защото „Дунарит“ АД не е учредявал залози и ипотеки в полза на банката. 

До 14.03.2016 г., когато по някакви причини Е. Миролио прехвърля вземанията си на никому неизвестната компания „ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, регистрирана на 03.04.2014 г. в София, кв. Красно село, бул. „Цар Борис” III, № 159 с капитал 500 лв. Да припомним – това е адресът на администрацията на КТБ и различни дружества на Цв. Василев, известен от прословутите обиски на прокуратурата.

 Очевидно тази регистрация е подигравка с проблемите на ограбените впоследствие хора, но въпросът е дали прокуратурата е обискирала и този офис на 6-ия етаж и дали всеки в България може да си регистрира фирма на адреса, който му хрумне. 

Като управител в АПВ е вписан Роман Витанов Венев, а предметът на дружеството е сделки с недвижима собственост – придобиване, продажба, отдаване под наем, лизинг и други, консултантски услуги, инвестиционна дейност, представителство или посредничество на трети лица и фирми в страната и чужбина, придобиване и продажба, внос и износ на всякакъв вид стоки, сделки с интелектуална собственост и др. разрешени дейности.

„ВИАФОТ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е клон на регистрираната на Британските Вирджински острови офшорна компания „ВИАФОТ” ЛТД /VIAFOT LIMITED/.

На 3 май 2016 г. след официално уведомление на ръководството на „Дунарит” АД за сключения договор за прехвърляне на цесия от „Е. Миролио България” ЕАД на „Виафот Инвестмънт България” ЕООД Е. Миролио дава съгласие за отписване на особения залог, а новият кредитор на „Дунарит” АД прави опит да впише статуса си на заложен кредитор с особен залог от 1-ви ред в Агенцията по вписванията.

Сагата продължава от 3 до 5 май 2016 г., а в изясняването на обстоятелствата, жалбите на страните и дадените от тях обяснения са включени Сливенският окръжен съд и Софийският градски съд.

В крайна сметка вписване на нов заложен кредитор в Агенцията по вписванията и партидата на „Дунарит“ АД не е осъществено, страните преминават от съгласието за отписване на залога, дадено от Е. Миролио, до отказ от такова съгласие, а крайното решение ще се очаква очевидно след дълъг, скъп и оспорван процес в СГС и други съдебни инстанции.

Делата ще се водят на всяка инстанция срещу началните „скромни” 4% държавна такса и минимум 3% адвокатски хонорар” и за двете спорещи страни. Това означава, че „Дунарит” АД,, вместо да предвиди бонуси и премии за работниците и служителите си, трябва да плати минимум 3 млн. лв. съдебни разходи върху сумата от около общо 44 млн. лв. Точно толкова ще плати и „Виафот Инвестмънт България” ЕООД, но откъде ли ще ги вземе при капитал от 500 лв.?! Най-вероятно е „Е. Миролио България” ЕАД да поеме този разход отново в ущърб на хиляди работници и служители.

Цялото развитие по казуса може да се види в приложените документи, но целта на опита за преврат, мотивите му и евентуално крайният резултат са на дневен ред. 

Каква би била целта на прехвърлянето на вземанията към трето дружество?  

• Икономическата логика и възможностите, предвидени в Закона за особените залози, подсказват, че очевидно става въпрос за опит да се намери повод за изискуемост на дължимите от „Дунарит“ АД суми и да бъде назначен управител на търговското предприятие „Дунарит“ АД. Новият управител на ТП би решавал какво, на кого и как да плаща. Защо все пак самото дружество „Е. Миролио България” ЕАД не е направило самостоятелен опит да намери повод за изискуемост и директно да назначи управител на търговското предприятие?
• Какъв смисъл има едно несигурно от гледна точка на промените в ЗБН бъдещо вземане от „Дунарит“ АД, генерирано от неизплатен кредит към КТБ /н/, условно осигурено от цесионера „Дунарит“ АД по най-добрия начин чрез особен залог върху търговско предприятие, да бъде прехвърлено срещу отстъпка от 20%, срок на изплащане от 7 години, като първите две са гратисни, и лихва от 3% върху дължимата сума? В документа за прехвърляне на цедираното на „Виафот Инвестмънт България” ЕООД вземане не се съдържат и предвиждат никакви гаранции за „Е. Миролио България ЕАД.
• Как точно са си представяли цедентът и новият цесионер, особено в контекста на Панамагейт, че ръководството на „Дунарит“ АД и самото дружество със специална цел биха били ръководени от неизвестно лице и от офшорна територия?

Отговор на горните въпроси следва да дадат компетентните институции. 

Както и на тези, които неволно се натрапват – доброволно и самостоятелно ли е решението на Е. Миролио да предприеме описаните действия? В последвалите пътния инцидент с Е. Миролио месеци сме свидетели на трето прехвърляне на вземания или собственост на Е. Миролио като цедент и акционер – става въпрос за продажбата на акциите му в „Техномаркет“ и химически заводи – Костенец, и за спорния позитивен икономически ефект за самия Едоардо Миролио.

Открит обаче остава и най-острият въпрос, свързан с действия или бездействие на български държавни институции и регулатори относно собствеността, развитието и съхраняването на дружествата от военния комплекс – „Авионамс“ АД, „Дунарит“ АД и др. В СЪСТОЯНИЕ ЛИ Е БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НЕЙНИТЕ ИНСТИТУЦИИ ДА ОПАЗЯТ НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС, БИЗНЕС РЕПУТАЦИЯТА НА ДЪРЖАВАТА И НЕЙНИТЕ ВОДЕЩИ ПРЕДПРИЯТИЯ?

За опазване на правата, собствеността и интересите на българските граждани е излишно да говорим – те напълно се игнорират от властимащите политици и държавните институции.