Медиите на Прокопиев са главното оръжие в мръсните игри срещу Бокова

Докато американците и повечето хора по света се фокусират върху драматичната надпревара между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп за президент на САЩ, предстои  друг важен избор - за следващ генерален секретар на ООН.

Петнайсетте страни, членки на Съвета за сигурност на ООН, проведоха от август насам няколко кръга от предварителни гласувания и множество консултации за избор на наследник на Бан Ки-мун. Деветима мъже са заемали досега поста на първи дипломат на света от основаването на организацията през 1945 г. Процедурата на вота винаги е била непрозрачна и зад затворени врати, като решаващата дума са имали петте постоянни членки на Съвета за сигурност - САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания.

Надеждите, че процесът тази година ще е по-открит и демократичен, бяха смазани миналия месец. Рядко срещано публично скарване между говорителите на руското и германското външни министерства разкри пред обществеността, че германският канцлер Ангела Меркел лобира упорито зад кулисите за късното влизане на българската еврокомисарка Кристалина Георгиева в състезанието за шеф на ООН.

В българската столица София политикът Димитър Делчев, коалиционен партньор (от Реформаторския блок – бел. ред.) на премиера Бойко Борисов, обясни в прав текст логиката на немския натиск: "Ние вярваме, че ръководителят на ООН трябва да е десен човек - като хората, които ръководят в момента Европейския съюз и Еврокомисията”.

Русия не беше единственият член на Съвета за сигурност, който разкритикува неочакваното и неканено натискане на Германия за място на почетната маса. Париж и Лондон също тихо недоволстват заради действията на Меркел, съобщават осведомени. Британски дипломати в Ню Йорк, говорещи off the record в съответствие с традицията сред Р5 (петте постоянни членки в Съвета за сигурност с право на вето) да не изразяват публично мнения относно кандидатите, дискретно увериха журналистите, че Лондон е склонен да застане зад Антонио Гутериш, бивш премиер на Португалия с 10-годишен мандат като върховен комисар на ООН за бежанците.

Набегът на германския канцлер в P5 образува двоен проблем на френския президент Франсоа Оланд. Императивът да се пази крехкото единство в Европа под заплахата от вторични трусове след референдума за Брекзит принуждаваше досега французите да си мълчат по въпроса – но, казват, Оланд е разгневен, че не е бил консултиран преди извършения от Меркел гамбит. Нещо повече: канцлерката и нейните съюзници в Брюксел въвлякоха европейските политически партии на терена за избор за генерален секретар, обявявайки техния „десен кандидат от ЕНП” Кристалина Георгиева като бариера пред избора на "социалиста” Гутериш, утвърдил се като фаворит в четирите кръга гласувания, преди българският еврокомисар да бъде вкарана в играта.

Опасенията от номинацията на Георгиева и как тя стигна дотук, не се ограничават само до P5. Много страни членки бяха изненадани да видят крайно десния лидер на Унгария – премиера Виктор Орбан, като най-гласовития поддръжник на кандидатурата на Кристалина Георгиева за ООН. По време на посещение в България миналия месец край граничната ограда, предназначена да спира мигрантите от Турция, Орбан обсипа с похвали Георгиева и изрази "безапелационната" подкрепа на Унгария за нейната кандидатура. Говорейки пред журналисти редом до българския премиер, Орбан продължи да зове ЕС да "потапя" лодките с мигранти в Средиземноморието и "дава предимство на християните пред мюсюлманите, когато става дума за бежанци".

Георгиева така и не е отговорила на въпросите на репортерите, които я питаха дали подкрепя позициите на своя основен политически поддръжник относно мигрантите и бежанците. Нейната амбивалентност би трябвало да е повод за сериозна тревога сред активистите за човешки права в контекста на изключителното влияние, което крайно десни европейски лидери като Орбан ще получат, ако ООН се окаже под ръководството на Кристалина Георгиева.

Непоколебимата подкрепа на Виктор Орбан за Георгиева предизвиква опасения и сред арабските и мюсюлманските страни, които се безпокоят от възхода на ислямофобията и расизма в Европа, помпани отчасти и от антимюсюлманската реторика на Орбан и на неговите братя по идеология.

"Ускореното" влизане в състезанието на Георгиева също повдигна въпроси от страна на висши служители в администрацията на няколко страни за начина, по който бе предизвикан хаос в изборния процес. Португалският президент Марсело Ребело де Суса я сравни със "състезател, присъединил се към маратона в последните 100 метра." Други, като словенския външен министър Карл Ерявец, разкритикуваха някои лидери на Европейската комисия за набутването на кандидатурата на Георгиева в надпреварата, докато там има още петима кандидати от страни, членки на Евросъюза. "ЕС нито е оторизиран, нито е гласувал съвместни позиции по всеки отделен кандидат," написа Ерявец в Туитър.

Докато дискусиите относно кандидатурата от „12 без 5” се нажежават в Ню Йорк и в целия свят, ситуацията в София - игнорирана от световните медии – е не по-малко интересна. Българските политически партии, медиите, както и общественото мнение като цяло са разделени относно изненадващото решение на премиера Борисов да оттегли подкрепата си за първоначалния кандидат на България - генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, и да я прехвърли на Георгиева. Учените глави се питат: какво е накарало Борисов да промени мнението си след номинирането на Бокова през март, когато отхвърли молбата на своята приятелка и съюзничка Кристалина Георгиева?

През март Бокова бе смятана от мнозина - и в Ню Йорк, и на други места - за кандидата, който пасва на всички изисквания за наследник на Бан Ки-мун: на два пъти избирана за генерален директор на основна агенция в ООН, със солидна биография като бивш и.д. външен министър, посланик и парламентарист, едновременно и жена, и от Източна Европа - две условия, широко споделяни като критерий, тъй като досега ООН не е имала жена генерален секретар, а Източна Европа остана единственият географски район в системата на ООН, който не е излъчвал представител за поста начело на организацията.

След номинацията на Бокова, на пръв поглед изневиделица, един устойчив поток от негативни статии срещу нея започна да се появява в няколко български медии. В тях тя бе обвинявана, че е близка до Путин; че има проарабски пристрастия, защото Палестина била приета по нейно време в ЮНЕСКО; че лошо управлява агенцията си. Имаше ad hominem атаки срещу нея и нейното семейство. Вестниците, които публикуваха тези истории, са все собственост на Иво Прокопиев, олигарх с близки връзки с комисар Георгиева. Скоро обвиненията срещу Бокова във вестници на Прокопиев намериха пътя си до таблоидите в Лондон. Цялото това усилие изглеждаше като координирана пиар кампания.

Сегашната сага създава усещането, че изборът за следващ лидер на ООН ще бъде резултат от задкулисни сделки, от намеса в решенията на по-малките нации и от безскрупулни пропагандни кампании. Както един посланик в ООН се оплака, "настоящите избори ще покажат всичко, което не е наред в системата на ООН."

В крайна сметка ще зависи от петте постоянни членки с право на вето в Съвета за сигурност кой от кандидатите е най-подходящ за поста. Но тази „веднъж-на-десетилетие” възможност - да се направи прозрачен избор за генерален секретар на ООН - изглежда ще падне жертва на въпросната мръсна афера.

------

*Джоузеф Броуд е автор, тв водещ, експерт по Средния изток и съветник в Център за изследвания и проучвания Al-Mesbar.

„Majalla” е водещо седмично арабско списание, базирано в Лондон. Излиза на английски, арабски и персийски.

Превод: Гласове 

Заглавието е на редакцията 

Източник: http://eng.majalla.com/2016/10/article55252366/clean-election-next-un-secretary-general-gets-dirty