- 10 Sep 2020
- 46
- 11
Забавни, клюкарски сюжети и обслужване на повърхностни интереси - само една от диагнозите на българските медии. Журналистически самоанализи и независими оценки сочат, че България има проблем със свободата на медиите.
„В България няма медиен собственик, който да печели основно от медията си и това прави публичната среда особено нечистоплътна. Съществуват монопол и цензура. Създава се впечатление за сделка между политически брокери, които контролират голяма част от електронните и печатните медии, и изпълнителната власт”.
<div>Това са само част от самооценките за медийната среда в България на авторитетни български журналисти от популярни национални вестници и онлайн издания. През декември 2011 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) се допита до журналистите за влиянието на властта върху тяхната работа.</div>
<div> </div>
<div><strong>Корпоративната журналистика не е журналистика</strong></div>
<div> </div>
<div>Това пък е извод от друго изследване на българския медиен ландшафт през 2011 г. Анкета на Асоциацията на европейските журналисти свидетелства за лоша медийна среда, зависимости, цензура и автоцензура. От 113 анкетирани 82-ма са били преки свидетели на посегателства срещу свободата на словото.</div>
<div>Икономически интереси са попречили на 28 журналисти да си свършат нормално работата. За 58 съществува политически натиск върху медията, в която работят. А примерите за натиск, които дават журналистите, са „тясно обвързване на съдържанието с факта, дали една фирма рекламира в медията”, „напътствия да се пише критично срещу компании, отказали реклама”,” наложена забрана за задаване на въпроси към министри”, ”телефонни обаждания от високите етажи на властта”.</div>
<div>Според анкета на Асоциацията на европейските журналисти кризата на пазара на труда кара журналистите да приемат доскоро неприемливи за тях условия в редакциите, в т. ч. да упражняват професията си в атмосфера на зависимости и натиск.</div>
<div>И още едно изследване на медийната среда в България отговаря на въпроса свободни ли са медиите? В годишния доклад на Фондация „Медийна демокрация”, който оценява медийния пазар, пише, че през 2011 г. политиката и медиите са се сближили още по-опасно. Според доклада „политическите жестове на управляващите, независимо от техния мащаб, продължават да са неизменно във фокуса на медийния интерес, като самите стандарти за новинарска стойност са подменени”.</div>
<div> </div>
<div><strong>Медиите като сцена</strong></div>
<div> </div>
<div>Според Орлин Спасов от „Медийна демокрация” политическата кариера на Бойко Борисов е изцяло медиен продукт. За разлика от своите предшественици, които разчитаха на исторически наследен символен капитал (Симеон Сакскобургготски), или като един Сергей Станишев, опиращ се на ресурса на стара партия, Борисов стигна до голямата политика през телевизията.</div>
<div>Медиите са стълбата към успеха и основната сцена, на която се разиграват ключовите събития, свързани с личността на Борисов и неговото управление. Според Орлин Спасов с идването на Борисов на власт е настъпил и краят на традиционната политика през институции, като партии и парламент. Големият успех на Борисов е, че успява да задържи благосклонното отношение на средствата за информация. Макар и популярността на министрите му да пада, собствената му репутация остава константна.</div>
<div>На фона на всичко казано дотук е обяснимо защо Българският хелзинкски комитет обобщава, че през 2011 г. положението със свободата на изразяване в България се влошава, и защо страната остава в групата на 65-те страни с „частична свобода на медиите”, според класацията на „Фрийдъм Хаус”.</div>
<div> </div>
<div>Текстът е препубликуван от "Дойче Веле".</div>
