![Има данни за търговия с вътрешна информация в сделката "Велчев" с външния дълг](https://glasove.com/media/2020/09/09/5606/400x300.jpg?_=1644538208 "Има данни за търговия с вътрешна информация в сделката "Велчев" с външния дълг")
- 10 Sep 2020
- 67
- 13
Бившите лондонски юпита Милен Велчев и Красимир Катев влязоха в ръководството на българския клон на ВТБ, руската държавна банка Внешторгбанк, създадена някога като инструмент за експанзията на Съветския съюз, а днес притежавана от руското правителство. "Мотивите са винаги чисто търговски. Щом една сделка е изгодна и може да донесе пари - тя представлява интерес" - коментира политиката на банката Милен Велчев, отричайки да е проводник на руско влияние у нас.
В далечната 2001 г. обаче мотивите на лондонските юпита се представят като патриотични.
<p>През юли 2001 г. финансистът Красимир Катев се връща в България от Лондон и става зам.-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. Той решил да изостави финансовите пазари и да се върне в България, "мотивиран от чувството за дълг" - пише тогавашната българска преса (в. "Сега"). Мотивирали го също Милен Велчев и съученикът му от варненската английска гимназия Николай Василев.</p>
<p>"Чувството за дълг" на Красимир Катев има и съвсем конкретен паричен еквивалент. Именно Красимир Катев става моторът на прочутата сделка с българския външен дълг - брейди облигациите на стойност 1,3 млрд. долара.</p>
<p><strong>Един милиард лева загуба</strong></p>
<p>Последствията от тази сделка с превалутирането на дълг от долари в евро днес са ясни - 1 милиард лева загуби за българския бюджет, според доклад на "Индъстри Уоч" за Министерството на финансите. Предстоящият падеж през 2013 г. трябва да се финансира с нов заем от 880 млн евро.</p>
<p>Финансовият министър Симеон Дянков дори разкри, че в Министерството на финансите мислели да сезират Прокуратурата заради сделката на Велчев, но се отказали, защото според юристите това едва ли би довело до положителен резултат. Милен Велчев и икономистите от НДСВ опонираха, че докладът е непълен и неточен и сделката е била полезна за България.</p>
<p><strong>Inside job</strong></p>
<p>От години в градския фолклор битува тезата, че Велчев и Катев са взели ретрокомисиони (kick-backs) от банките, които осъществяват сделката с дълга. Ретрокомисионите по принцип са изключително трудно доказуеми. Има обаче друга следа, за която ведомството на Симеон Дянков може много лесно да събере доказателства, ако пожелае.<br />Историята всъщност намирисва не на ретрокомисиони, а на класическа търговия с вътрешна информация, така наречения insider trading.</p>
<p>Лесно се проследява, че българските брейдита от типа FLIRB и DISC представляват пазар от 30-45 млн. USD на месец до изборите през лятото на 2001 г. Тогава се появяват купувачи, които започват да придобиват български облигации в големи обеми.</p>
<p>Тези трансакции не остават незабелязани от специализираната преса: "Oсновна част от дълга е била изкупена от лондонския клон на американската инвестиционна банка "Морган Стенли Дийн Уитър", като за по-малки обеми участие се споменава и лондонският клон на друга американска инвестиционна банка "Шрьодер Саломон Смит Барни", част от "Ситигруп". Оборотите на "Морган Стенли" са били над 200 млн. долара номинал в посока купува на български инструменти през тази година, като е невъзможно да се каже дали това е изцяло по поръчка на българското финансово министерство, или включва оборотите на самата банка и нейни други клиенти" - пише в. "Капитал" в края на октомври 2001 г.</p>
<p>Още тогава вестникът се интересува дали работата на брата на Милен Велчев в "Морган Стенли" не го поставя в позиция на конфликт на интереси. Георги Велчев отказва да отговори на въпроса на редакцията дали има участие в сделката по обратно изкупуване на дълг. От финансовото министерство също отказват коментар.</p>
<p>"В такива случаи на "покрито" обратно изкупуване е особено деликатен въпросът за конфликта на интереси и възможността на инвестиционните банки посредници при обратното изкупуване да се възползват от тази информация" - пише Капитал.</p>
<p>Разследване на Биволъ показа, че въпросът е зададен правилно. В периода, когато Велчев и Катев вече са във властта, но още няма официална информация, че ще се извърши сделка с дълга, ограничен брой инвеститори изкупуват българските облигации при цена от 0,.54 до 0,63 цента на долар on margin 4:1. За кратък период те се сдобиват с 62% от облигациите (близо 800 милиона долара номинал).</p>
<p>Да припомним хронологията: Правителството Сакскобургготски беше сформирано през юли 2001. Първите необичайно големи сделки с дълг са забелязани от специализираната преса през септември-октомври 2011. Първата "пилотна" суапова сделка за 4% от брейдитата (218 милиона долара) се случи в края на 2001 г. След това парламентът гласува превалутирането на на два етапа: през март 2002 г и септември 2002 г.</p>
<p>Обратното изкупуване стана при курс долар за долар и така се оказва, че дружествата са направили отлична инвестиция. За половин година, при leverage 4:1 печалбата е главозамайваща - над 300 милиона долара.</p>
<p>Дружествата-късметлии, засечени в разследването на "Биволъ", са Thames Capital и Morgan Stanley AM. На по-късен етап се включва и хедж фонда North Asset Management.<br />От трите дружества най-интересно е Morgan Stanley Asset Management преименувана на Morgan Stanley Asset Investment. Това е хедж фонд на същата банка - Morgan Stanley, в чийто лондонски офис работи Георги Велчев. В Morgan Stanley в Лондон работи също и приятелката на Красимир Катев, Лилия Абдула, която по-късно става негова съпруга.</p>
<p>При изкупуването на българските облигации на приятна цена това дружество обаче се явява само фасада (street account) и отговорно лице (custodian) за клиентска сметка.</p>
<p>Кой е реалният клиент, в чиято полза работодателят на Георги Велчев и Лилия Катева изкупува масивно български брейдита, докато Милен Велчев и Красимир Катев "с чувство за дълг" подготвят тайно суаповите сделки? Ето въпрос за 300 милиона долара.</p>
<p><strong>И чувство за безнаказаност...</strong></p>
<p>Гореописаната схема може да се проследи в публичните регистри, но Министерството на финансите може да отиде по-далеч и да поиска от банката депозитар информация за това, кои са били собствениците на българските брейди облигации за периода юли 2001 - септември 2002 г. Такава справка би била едно добро начало, за да се задейства финансовото разузнаване в ДАНС, което Дянков така и не премести в неговото министерство.</p>
<p>Ако нещата протекат като в американски филм за разследване на inside trading, напълно възможно е да се стигне до скритите титуляри и дори да се проследи движението на печалбите им от сделката с дълга: дали с тези пари са правени инвестиции в България, в какъв бизнес и на чие име?</p>
<p>Отделен въпрос е доколко е компетентна в случая Прокуратурата, защото Законът за пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ), който забранява търговията с вътрешна информация и пазарните манипулации, влезе в сила през 2007 г. Може би това са имали предвид скептичните юристи на МФ, когато са се отказали да сезират правоохранителните органи?</p>
<p>Но в българския филм обществото най-вероятно ще остане с чувство за безнаказаност. С чувството за дълг на безхаберните институциите към него, и със сметката от един милиард лева, която сега ще се плаща с нов заем, завещан на следващото поколение данъкоплатци</p>
