Църквата почита паметта на свети пророк Илия

Коментари

• народна митология

  20 Юли 2019 10:25ч.

  Така си го представя и народът – стои в огнена колесница, лети из облаците с нея и с камшика си кара конете. Магическа е връзката на св. Илия с огъня, отгам – със слънцето и светлината, които изпълват с магия, създават и определят целия живот на земята. Легендата разказва, че когато юнаците си поделяли небето, на него се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина, небето във височина и тъмните облаци. Той ходи под небето, лети по тъмните облаци, събира мъгли и облаци и ги заключва в Черното море. Когато иска, отключва ги, когато иска, докарвастрашна суша – толкова страшна, че земята се пропуква надлъж и шир, а в зейналите пропасти пропадат „старци с бели бради, юнаци с врани коне, невести с мъжки деца и девойки с цветни китки“. Веднъж Света Богородица, св. Магдалина и св. Неделя го помолили да накаже хората за безверието им и той заключил небето за цели три години. Не капнала капка дъжд. Пропукала се земята девет лакти дълбоко и широко. Разкаяли се грешниците, повярвали в Бога и отново напълнили църквите, а св. Илия дал на земята дъжд и плодородие. Дядо Господ и св. Илия Една сиромашка жена жънела на една чорбаджийка. Чорбаджийката взимала ръкойките, уж че много жъне. Пък Дядо Господ и св. Илия гледали от небето. Ала св. Илия бил забулен с девет була, защото иначе виждал хората как правели пакости и гърмял. Дядо Господ, като гледал отгоре, позасмял се. Като се позасмял, св. Илия го запитал: – Защо се смееш? А Дядо Господ му рекъл: – Видях нещо на земята. Свети Илия рекъл: – Вдигни ми булата. Най-напред Дядо Господ не искал, ала сетне му вдигнал деветге була. Свети Илия, като погледнал, гръмнал и убил чорбаджийката. Дядо Господ му рекъл: – Ах, много прибърза. Аз щях да направя така, че да осиромашее и да жъне на сиромахинята. Сиромахът и св. Илия с магаренцето Имало един сиромах човек. На рамо си носел дърва от планината, продавал ги и се хранел. Като се връщал от дърва един ден, срещнал го св. Илия до един извор. Като се поздравили, седнал сиромахът да си почине. Добре, ала после не могъл да стане с дърветата, защото били много тежки, и помолил св. Илия да отиде при Бога и да му поиска едно магаренце, за да си носи дръвцата с него. Дожаляло му на св. Илия и се съгласил. Уговорили се на другата сутрин пак тук да се намерят, да му донесе вест от Бога. Отишъл св. Илия при Бога и го помолил да даде на сиромаха едно магаре. Господ го пратил да каже на сиромаха първо да се помоли за две магарета на комшията, а после и на него ще му даде едно. Както се били уговорили, срещнали се на другия дени св. Илия предал на стареца какво бил рекъл Господ. – Бре – рекъл сиромахът, – да се мо.JlЯ на Бога да даде на комшията ми две магарета, сякаш малко си има той. Не, не, свети Илия, нито за мене си искам магаре, нито пък на комшията две. Аз денем и нощем се моля на Бога да ги умори и тия, които си има комшията, а ти какво ми говориш. – С тоя ум, старче – рекъл му св. Илия, – нито магаренце ще имаш, нито ще си добре, така ще си умреш и божия рай няма да видиш. Така ми рече Господ. Свети Илия и кучетата Имало един цар – много кротък, та чак будала бил. Колкото хора хващали в престъпления, убийства; предателства, водели ги при него да ги съди и да ги накаже. На него все му дожалявало и им прощавал. И като им прощавал така, от ден на ден се множали крадците и убийствата в царството. Нямало нощ да не убият поне двадесетина, да не оберат къщите и дюкяните на хората. В голяма мъка бил този народ, пропищяло мало и голямо от разбойници. Молили се на Бога да не се стъмва, от вечерта всеки мислел, че у тях ще дойдат разбойниците. Едни се оплаквали на царя, други – на Бога. И последните молби помогнали. Изпратил Господ св. Илия, за да въдвори ред. Взел той със себе си слугата си и отишъл при царя. Дал му знак, че иска да говори с него. Като поговорили, разбрали се за три дни цар да бъде св. Илия, за да усмири царщината. Отстъпил му царят престола за три дни, за да види дали наистина старецът чужденец ще усмири разбойниците. Като седнал св. Илия на престола, наредил да съобщят по цялата чаршия (пазар) никой да не затваря дюкяна си, защото иначе с голяма глоба ще бъде наказан от новия цар. Чудели се каква ли работа ще бъде тази. Със затворени врати не се живеело, та с отворени как ли щели да осъмнат. Разбойниците отвсякъде ще да нападнат и тогава Господ да им е на помощ. Наистина, така говорели, ала нямало какво да правят. Царят така им е заповядал – дето има сила, правда няма. И така, останали дюкяните отворени. Като разбрали разбойниците, че чаршията е останала отворена, много се зарадвали. Като издал тази заповед св. Илия, царят се уплашил, съжалил, че му дал престола си, ала думата вече била излязла от устата му, а царска дума назад не се връща. Успокоявал се, че каквото и да прави, за три дни само ще е. Свети Илия се захванал за работа. Изпратил слугата си в касапницата, за да викне един стар пес с четири очи (това са кучета, които имат над очите си две бенки, прилични на очи; такива кучета според народната вяра можели да виждат и вампирите). Отишъл слугата и намерил – Слушай – рекъл му слугата, – много поздрави ти изпраща свети Илия и те вика да идеш при него, защото има нещо да ти рече. – Добре – рекло кучето и сложило предната си лапа на челото, за да покаже, че се покланя на заповедта на св. Илия. После отишъло при светеца и му се поклонило. – Знаеш ли защо те викам, верни слуга на стопанина, или не знаеш? – Не знам – рекло кучето. – Викнал съм те да тръгнеш и да събереш де що кучета има в града, да им наредиш да пазят три нощи, без да хапнат залък хляб, и де що разбойник видят, на парчета да го направят. Поклонил се песът и с голяма бързина събрал всички кучета от града и ги наредил по кьошетата. Като се стъмнило добре, наизлезли разбойниците по улиците, за да плячкосват. Познали кучетата, че това са разбойници, пуснали се и всички на парчета разкъсали. На сутринта, като видели това хората, зачудили се на новия цар, сам старият цар се зачудил. Помолил той св. Илия да заповяда и по другите градове да разкъсат разбойниците. Пуснал св. Илия песа и по другите градове и там същото сторили кучетата. На третия ден св. Илия се изгубил от очите на царя. Царят тогава рекъл, че този човек е бил светец и от Бога изпратен, за да му покаже как трябва да наказва лошите, а не да ги жали, както правел преди. И оттогава сложил ред в царството си.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи