Демокрация по гръцки

Демокрация по гръцки
Тегне ли проклятие над Георгиос Папандреу? През 1989 г. неговият баща, Андреас Папандреу, трябваше да напусне властта заради подозрения в корупция и незаконно телефонно подслушване на фона на съпружески скандал. Завърнал се към политическа дейност през 1993 г., социалистическият патриарх управляваше като декадентски сатрап, превръщайки новата си жена, младата Мими, една любезна стюардеса, във всемогъщ директор на кабинета си.
<p>&nbsp;</p> <p>Всъщност самата гръцка демокрация така и не успя да съзрее. Караманлис, Мицотакис, Папандреу&hellip; В тази малка страна едно твърдо ядро от няколко династии&nbsp;&ndash; консервативни или социалистически&nbsp;&ndash; си поделя политическата власт от поколение на поколение, опирайки се на клиентелистки мрежи от друго време, с помощта на европейски субсидии и повече или по-малко фиктивни обществени служби.</p> <p>Резултатът? Гръцката държава е фикция. Няма кадастър. Няма данъчна служба, достойна за това име. Няма обществена длъжност, способна да администрира страната&nbsp;&ndash; къде е тук <em>sottogoverno</em> (б. пр.&nbsp;&ndash; патронаж), който позволи на Италия да не затъне?</p> <p>Тази култура на анархията, понякога мека, понякога терористична, и на безнаказаността, наследена от вековете на пасивна съпротива към чуждите окупатори, никога не е била разбита.</p> <p>Конституцията, установена "в името на единосъщната и неделима Света Троица", урежда още в своя чл. 3 отношенията между държавата и Православната църква, която се радва на привилегии (особено данъчни), уникални за Европа. Гърция все още чака своя модернизатор.</p> <p><em>Сп. "Експрес"</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи