Архонт до архонта

Архонт до архонта
Преди два дни завършиха тържествата в руското подворие „Св. Николай Чудотворец” в столицата, посветени на 130-годишнината от раждането на една емблематична за новата духовна история на страната ни личност – руския архиепископ Серафим Соболев. Честванията бяха старателно и дълго подготвяни от представителите на Московска патриаршия у нас – специален гост на събитието беше руският владика на Кострома, презентирана беше нова книга за живота и чудесата, вършени от дядо Серафим, празнични концерти и срещи се проведоха в Руския културно-информационен център и Дома на Москва. Организаторите явно искаха празникът на руското подворие в България да се яви естествено българско продължение на грандиозното честване на рождения ден на руския патриарх Кирил в Москва, превърнало се едва ли не в държавно събитие.
<p>Въпреки перфектната организация обаче не се размина без скандал, който вгорчи настроението на предстоятеля на подворието игумен Филип (Василцев). И този скандал заслужава внимание, не защото скандалите са пикантни и винаги по-интересни от сериозните събития, а защото направи виден за пореден път един особено опасен за българската църква процес: постепенното легитимиране на т.нар. архонтство в общественото и църковно съзнание. За какво става дума?</p> <p>Още в първия ден на тържествата гостуващият&nbsp; Костромски архиепископ Алексий връчи отличие на Руската църква на присъстващия на службата шеф на Жокер Медия &ndash; Ованес Мелик-Пашаев. Орденът &bdquo;Св. княз Даниил Московски &ndash; III степен&rdquo; му бе присъден заради възстановяването на руските гробища в София и като &bdquo;голям благодетел на подворието&rdquo;. Лошо няма &ndash; ордените са светско отличие за светски хора, макар че от евангелска гледна точка използването им от църквата като средство за поощрение би трябвало да бъде сведено до минимум. Но това е друга тема. Скандалът избухна за това, че награденият Ованес Мелик-Пашаев присъстваше на царемонията в качеството си на велик архонт в България, с други думи като председател на българските архонти.</p> <p>Той беше придружаван от още трима архонти &ndash; Илко Йоцев, Иван Кочев и Добри Радев. Те всички носеха архонтските си отличителни знаци &ndash; огърлици, които получават при &bdquo;ръкоположенията&rdquo; си. Присъствието на архонтите като&nbsp;ВИП гости на руския храм смути присъстващите. Няма да е пресилено, ако кажем, че руското подворие, което играе ролята на дипломатическо представителство на Московската патриаршия у нас, извърши гаф &ndash; легитимира архонтския институт, с което влезе в противоречие с официалното решение на българския св. синод, който през 2007 г. го обяви за незаконен, нецърковен и недействителен.</p> <p>Че са направили гаф почувстваха и самите организатори. Те като побързаха да се разграничат от архонтството и хвърлиха вината за скандала върху медиите. В отвореното писмо на игумен Филип до Българския патриарх Максим се казва: &bdquo;В появилите се за това материали се твърди за неговата (на Ованес Мелик-Пашаев) принадлежност към т.нар. съобщество на &bdquo;архонтите&rdquo; и уж за поддръжката на този институт от страна на Подворието на Руската православна църква. Това е явна лъжа. В Руската православна църква институтът на архонството никога не е съществувал и не съществува самата възможност за неговата поява&rdquo;. Това оправдание явно трябваше да стигне не само до българския патриарх, но и до руския му събрат в Москва.</p> <p>Не е тайна, че вече пет години, откакто идеята за архонтството се роди в главите на няколко амбициозни млади църковници, в българската църква тече неявна борба. От една страна църковното ръководство официално осъжда това явление &ndash; и за това среща категоричната подкрепа на вярващите, от друга страна обаче няма волята и средствата, за да прекрати появата на нови архонти, за което вина носят канонични духовници с отговорни постове в администрацията и на първо място Старозагорският митр. Галактион. Затова хората са особено чувствителни, когато външни църковни фактори се намесват в този конфликт. Архонтите са заченати в сумрака на църковните потайности и няма да престанат да се стремят да излязат &bdquo;на светло&rdquo; &ndash; в ролята на неофициални, но легитимни църковни дипломати, спонсори, задкулисни участници във вътрешните църковни проблеми.</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи