Алфред Хичкок: Ако снимах “Пепеляшка”, щяха да търсят трупа

Алфред Хичкок: Ако снимах “Пепеляшка”, щяха да търсят трупа
"Добрият режисьор може да направи всичко. Може да вземе бестселър, да го заснеме и да получи “Оскар”. Но кой ще бъде авторът? Всичко зависи от това дали режисьорът е занаятчия или творчески гений. Един добър занаятчия може да направи всичко". По повод излизането по кината във Франция на филма му “Шемет”, майсторът на съспенса даде интервю на списание L'Express в далечната 1959 година.

 

Алфред Хичкок по време на снимките на "Топаз", 1969 г.

 

- Ако не бяхте режисьор, какъв бихте искали да бъдете?

 

- Адвокат. Това е същата професия.

 

- На кои режисьори се възхищавате най-много?

 

- Никога не ходя на кино.

 

- Кои са хората или произведенията извън киното, които са ви белязали най-силно?

 

- Джон Бакън, губернатор на Канада, шампион на британската полицейска литература, автор на “Тридесет и деветте стъпала”.

 

- Кои са любимите ви герои, в историята или фикцията?

 

- Дьо Гол и гангстерите. Сериозно, не обичам героите.

 

- Коя е най-важната историческа дата според вас?

 

- 2 декември 1926 година. Датата на моята сватба.

 

- Защо правите кино?

 

- Защото всички хора трябва да правят това, което правят най-добре. Защото това, което ги забавлява най-много, трябва да бъде тяхна професия.

 

- Кое е най-важното събитие в живота ви като режисьор?

 

- Третият ми филм. Когато бе готов, никой не го искаше. Все пак излезе и беше един от най-големите успехи на 1926 година. След това бях убеден в добрия си вкус.

 

- Кой е любимият ви филм сред тези, които сте направили?

 

- “Сянка на съмнение”. Това е единственият филм, в който успях да отделя място за описание на героите. Като цяло в полицейските филми, където на първо място трябва да се създаде атмосфера, нямаш време да се интересуваш от характерите.

 

- Може ли и трябва ли киното да научи публиката на нещо?

 

- То трябва да й даде една хубава вечер. За останалото зависи от името на учителя, който са имали преди да влязат в киното.

 

- На какво искате да научите публиката си?

 

- Искам само да си играя с чувствата й. Публиката винаги иска да предвиди какво ще се случи. Аз трябва да предвидя какво ще предвиди тя и да осуетя плановете й. Въпросът е кой ще тича по-бързо. Трябва да изпреваря публиката.

 

- Имате ли желание да направите неполицейски филм, без съспенс?

 

- Невъзможно. Ако снимам “Пепеляшка”, публиката ще търси трупа.

 

- Мислите ли, че един кинорежисьор може да направи всякакъв филм или трябва да се специализира?

 

- Добрият режисьор може да направи всичко. Може да вземе бестселър, да го заснеме и да получи “Оскар”. Но кой ще бъде авторът? Всичко зависи от това дали режисьорът е занаятчия или творчески гений. Един добър занаятчия може да направи всичко.

 

- Можете ли да работите по един филм в сътрудничество с други хора или филмът трябва да бъде дело само на един човек?

 

- Сценарият е най-важната част от един филм и аз внимавам и в най-малките детайли. В този момент сътрудничеството е невъзможно. Можем да вземем една идея, отправна точка, но измислянето на един филм е лично. От момента, в който започнат снимките, вече не се интересувам. В началото казвам на оператора и на актьорите какво искам и заспивам. Събуждам се за монтажа. Това също е много важно.

 

- До каква степен един режисьор може да избегне комерсиалните императиви?

 

- Може да ги избегне, когато един филм не струва повече от молив и лист хартия.

 

- Може ли да се направи добър филм по лош сценарий?

 

- Не много лош сценария. Но по посредствен сценарий, да. Може да се постигне стил, да се създаде атмосфера, да се покаже добра техника дори с една незначителна история.

 

- Техническият прогрес предлага ли на режисьора допълнителни средства?

 

- Не, единственото важно нещо в киното в техническо отношение е монтажът.

 

- Вярвате ли в бъдещето на човека?

 

- До 1970 година.

 

- Как ви се струва Париж в този момент?

 

- Студен. Отидох веднъж на кино тук, за да гледам “Любовниците”, но трябва да съм евнух. Нищо не разбрах.

 

 

 

 

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи