Жан Пиер Рампал е признат за един от най-добрите изпълнители в историята на флейтовото изкуство. Баща му е професор по флейта в Марсилската консерватория, но предпочита синът му да стане хирург. Предначертанието е друго – за да не бъде мобилизиран по време на войната, той изоставя лекарската професия и се записва в класа по флейта в Парижката консерватория, където бързо изгрява невероятният му талант. Рампал става музикант – звезда по неволя, и успява да извоюва на флейтата славата на солов инструмент, наред с пианото, цигулката и челото.
<p>Започвам видеопредставянето му с един архивен концерт от Радио Канада през 1961 г:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/chwS3vHdUlo?wmode=transparent&jqoemcache=UrJyx" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Ето някои интересни факти от живота му. След 1949 г. Рампал започва да свири в оркестъра на Парижката опера, както и в новосъздадения френски духов квинтет и в Парижкия бароков ансамбъл. Солист е и на камерния оркестър на Луи дьо Форман, като работи същевременно и с френския клавесинист и пианист Робер Вейрон-Лакроа. Под негово влияние основната задача, която Рампал си поставя, е да съживи старинния репертоар за флейта. Той се заравя в архивите и възкресява всички творби, създадени за този инструмент от 1700 г. до края на ХХ век. Ето един любопитен откъс от автобиографичната му книга „Музика – моя любов” за работата му с Лакроа: <em>Пионерите Рампал и Робер Вейрон-Лакроа тръгнаха да покоряват Америка. Музиката трябва да бъде оценявана по същия начин, както и едно хубаво ястие, но не по едно и също време. Джанет Лорън – нашият пръв импресарио за Америка – беше организирала концерти в един dinner театър. Нито аз, нито Робер се зарадвахме, че ще свирим на място, което е по-подходящо за „Хелоу, Доли!”... Пробихме си път до пианото и се подготвихме за битка. Но какво са една флейта и едно пиано срещу цял оркестър от тракащи прибори. Бързо загубихме първия рунд срещу ребърцата. От там нататък свирехме колкото може по-бързо, пропускайки всички повторения в пиесите. Мразехме всяка секунда от изпълненията ни пред тази публика, наслаждаваща се на пълните си уста. Най-вероятно десертът беше по-малко интересен от месото, защото получихме оглушителни аплодисменти. Наложи се да свирим дори бисове. Не зная кой започна пръв да се смее, но след миг и двамата се задъхвахме от смях – Робер се наместваше на стола, а аз се наложи да се преструвам, че кашлям, за да успея да изтрия сълзите си и да не се изложим. Нима беше истина, че прелетяхме хиляди мили, за да свирим Моцарт пред хора, човъркащи изкуствените си зъби, за да извадят ягодовите семенца… </em>Вижте Пуленк – сонатата за флейта и пиано в тандема Рампал – Лакроа:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/t4whSBaeCiE?wmode=transparent&jqoemcache=0Vayi" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Интересно е да се отбележи, че Рампал изработва едно особено романтично звучене на флейтата, което става негова визитна картичка и фактор, който повлиява на творческите възгледи на всички флейтисти от следващите поколения. Много съвременни френски композитори започват да пишат пиеси специално за него, като Пуленк, Булез, Жоливе, Жан Франсе... Рампал е първият флейтист в историята, който обикаля света като солист (включително 2 пъти в България), прави огромно количество аудиозаписи (което е пионерско дело за флейтист), преподава, а учениците му са безброй. През 2005 е основана асоциация на негово име с цел да съхрани наследството му и да вдъхновява младите флейтисти. Носител е на най-високите френски държавни отличия, както и на много почетни и държавни награди от САЩ, Япония и Дания, както и на всички прочути музикални награди (като „Грами”). Вижте един майсторски клас и интервю на Рампал от 1978 г.:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/WTzezHFYQzU?wmode=transparent&jqoemcache=3xgSD" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Музикалните интереси на Рампал не се ограничават само с класическата музика. Той е взимал участие в записи на британски традиционни песни, американски рагтайми, европейки джаз, японска, китайска и индийска музика. С Рампал са работили такива музиканти като челиста Ростропович, цигуларя Исак Щерн, джаз пианиста и композитора Клод Боулинг. Рампал учредява в Париж един от най-престижните конкурси за млади флейтисти до 30 г., който се провежда от 1980 до 2008 г. (когато, за съжаление, е прекратен поради липсата на финансиране), печелен от такива имена като Шигенори Кудо, Филип Бернолд и днешната голяма звезда Денис Буряков.</p>
<p>Ето фрагмент от автобиографичната му книга „Музика, моя любов”, която излиза през 1989 г:<br />
<em>Талант, усърдна работа и любов – везните се накланят към първите две, но без блясъка на късмета и голямата доза любов от публиката никоя кариера няма шанс. Многократно съм обиколил света и през цялото това пътуване се опитвам да докажа, че флейтата е точно толкова солиращ инструмент, колкото са цигулката и пианото. Беше дълго пътуване, за което взех само няколко безценни неща – флейтата ми, чувството ми за хумор, моята музика, моята любов и уважението към моя учител – баща ми. С него продължихме да свирим дуети до края на живота му...</em></p>
<p>За финал ви предлагам най-гледаното му видео в YouTube – сюитата на Клод Боулинг за флейта и джаз трио със самия автор на пианото:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/yW2QuZ8slUA?wmode=transparent&jqoemcache=ML55M" width="425"></iframe></div>
<p> </p>