- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 753
- 0
Някои стигат дотам, да го определят като „олицетворение на държавността в изкуството” – в смисъл, че свиренето му притежава монументалност и апологетичност по отношение на всички детайли. За него няма второстепенни неща, всяка нота и фраза се представя титанично, дори най-скромната миниатюра изглежда като парченце от огромна музикална скала. Свирил е с най-прочутите диригенти и оркестри, плочите му са в колекциите на милиони меломани, а огромният му репертоар включва почти всичко от барока до ХХ век. Ще започна с най-гледания негов запис в YouTube – Прелюд от Бах, бис от последния му концерт в Москва от 1984 г.:
Какво ли не са писали и говорили за този изключителен музикант, какви ли слухове не са разпространявани по негов адрес. Твърде привлекателен обект за клюки, защото съвсем млад има лошия късмет да стане любимец на самия Сталин, който обичал да казва: „Гилелс е нашето злато!”. След войната Гилелс е едва ли не единственият съветски музикант, свободно концертиращ из целия свят (изключение прави и Рихтер, за когото ще бъде следващата ми статия). От друга страна, за тежкия му характер също се носят легенди. И все пак – какъв е бил? Отчаян смелчага, осмелил се на Първия международен конкурс „Чайковски” да присъди първа награда на американеца Ван Клайбърн – което в онези години се е смятало за чиста идеологическа диверсия. Неговият колега и музиковед Григорий Коган пише за Гилелс:
„В световните концертни зали понякога може да се чуе и по-бързо темпо, и по-изкусна техника, както и по-рафинирано познаване на инструмента; но дори и най-изисканото пианистично майсторство бледнее, ако го чуете след необичайно плътния и компактен звук на Гилелс. Някои го упрекват за това, че не е достатъчно деликатен, и го съветват да влага повече отсенки и оттенъци. Но пианистичната реч на Гилелс не е примитивна. Нюансирането на дребно само би я лишило от стил: не можете да украсявате лавина с панделки – нали?...“. И ако се съгласим с критика, че Гилелс е една „лавина на пианото”, то кой от композиторите, ако не Бетовен, е олицетворение на лавината в музикалното творчество? Вероятно затова музиката на Бетовен има такова огромно значение за Гилелс. Той непрестанно изпълнява и записва концертите му, но за съжаление не успява да запише всичките му сонати. Предлагам ви да чуете Бетовен – соната „Валдщайн” – запис от същия концерт в Москва:
Любопитно е, че знаменитото трио „Емил Гилелс, Леонид Коган, Мстислав Ростропович” се сформира веднага след войната в края на 1945 г. по негова инициатива. 1955-а е годината, когато прави дебюта си в САЩ с Първия концерт на Чайковски, заедно с Филаделфийския оркестър с диригент Ойген Орманди, последван от солов рецитал в Карнеги Хол, който му носи огромен успех в Ню Йорк. Емил Гилелс преподава в Московската консерватория и е председател на журито на конкурса „Чайковски” в продължение на първите четири издания (от 1958 до 1970 г.). А в Одеса на всеки 3 години се провежда международен конкурс за пианисти на негово име. Мястото, където се провежда този конкурс, не е избрано случайно – именно Одеса е родният град на Емил Гилелс (16.Х.1916- 14.Х.1985), а откриването е съобразено с деня на неговото рождение – 16 октомври.
Сега ви предлагам още 3 записа на Емил Гилелс, които до ден днешен са ненадминати. Първият е Шуман – Симфонични етюди, опус 15, запис от концерт. Забележете с какво спокойствие и увереност свири:
Уникален е и записът на младият Гилелс на Шопен – 24 прелюдии, опус 28, от 1953 г.:
И за финал една изненада – Чайковски, рядко свиреният Клавирен концерт №2, аудиозапис с Държавния оркестър на СССР под диригентството на Евгений Светланов:
