- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 974
- 0
Много изследователи определят Жаклин дю Пре като самобитен гений. Тя е свирила под палката на едни от най-великите диригенти на ХХ век – Барбироли, Зубин Мета, Бърнстайн, както и със съпруга си Даниел Баренбойм, заради когото става юдейка. Съпровождали са я такива оркестри, като Берлинската, Лондонската, Нюйоркската и Филаделфийската филхармония. Започва да концертира като тийнейджър, а множествената склероза слага край на блестящата й кариера едва на 28 години.
Редно е да е отбележи, че Жаки е работила с най-великите челисти на ХХ век – през 1960 г. с Пабло Казалс в Швейцария, през 1962 г. с Пол Тортерие в Париж и през 1966 г. – с Ростропович в Русия, който я определя за „единствения челист от младото поколение, който е равен на мен и дори ме надминава”.
Безпорно Жаки остава в историята на звукозаписа с концерта за виолончело от сънародника си Едуард Елгар. Тя има два записа на този забележителен концерт – на аудио с Джон Барбироли и оркестъра на Би Би Си (когато е на 20) и на видео с Даниел Баренбойм, няколко години по-късно.
Приятелството й с музиканти като Баренбойм, Пърлман, Мета и Цукерман довежда и до прекрасно сътрудничество през 1969 г. Тогава в Queen Elizabeth Hall в Лондон е техният прочут концерт с квинтета „Пъстървата” от Шуберт, увековечен в документален филм. Предлагам ви да видите съвършената 3-та част:
Идва 1968 г. - Пражката “ пролет с разцъфтели надежди и краят на лятото с прегазените от руските танкове кълнове на свободата. Жаклин и съпругът и решават да дадат концерт в огромния “Роял Алберт Хол“ за подпомагане на бегълците от Чехословакия. В програмата, разбира се, е Антонин Дворжак - концертът за виолончело. На сутринта преди събитието двамата музиканти получават смъртни заплахи, посмеят ли да свирят. Хората на КГБ не са били особено музикални. Полицията се наема да охранява двойката, но те са непреклонни - тази вечер ще свирят Дворжак!
И свирели както никой друг път. Залата е препълнена, изпълнението започнало и изведнъж се чува силен звук, като изстрел на пистолет със заглушител. Оркестърът спира! Слава Богу, скъсала се е една струна от челото на Жаки. След малка пауза, концертът продължава и тези, които са имали късмета да го посетят, ще го помнят цял живот.
1973 година, Ню Йорк. Предстоят четири концерта с Пинкас Цукерман под палката на Леонард Бърнстейн. Но какво става! На репетициите Жаклин не може да отвори капака на челото си, пръстите “ не усещат струните". Тя казва на Бърнстейн, че не е способна да свири. Той отвръща: “Не бъди такава гъска! Това са само нерви!“
Не били само нерви. Жаклин с мъка успява да се справи с два от концертите, но третият бил последният в живота “. Тя била на 27 години!
През 1998 г. излиза един доста противоречив филм за Жаклин дю Пре – Hilary and Jackiе, базиран на книгата A Genius in the Family от сестра й Хилъри. Много нейни приятели и роднини реагират остро на филма, а бившият й съпруг Даниел Баренбойм е бесен. Ето трейлъра на филма:
Интересен видеодокумент е Брамс – чело сонатата, опус 99, с тандема Дю Пре – Баренбойм. В YouTube може да намерите цялата соната на видео, тук се спирам само на 1-ва част:
Дискографията на Жаки е забележителна с оглед на това, че тя е само 9–10 години на сцената. Освен Елгар, Шуберт и Брамс, които ви предложих да видите, непременно си набавете и Хайдн – человите концерти, Бетовен – прекрасните триа и чело сонатите, инструменталните концерти на Дворжак и Шуман, както и чело сонатите на Франк и Шопен – всичко гореизброено с Баренбойм за EMI. Британският режисьор Кристофър Нюпън е посветил цели 3 документални филма на Жаклин дю Пре – Jacqueline du Pré in Portrait (2004), Jacqueline du Pré: A Celebration of Her Unique and Enduring Gift (2007), както и Remembering Jacqueline du Pré (1994) – един уникален видеодокумент, разкриващ човек от друга епоха, силно вярващ в едно-единствено нещо – Музиката:
