- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 653
- 1
Хоровиц вероятно е най-известният пианист на XX в. Според мнозина е и най-великият. Аз лично не бих казал, че той е най-великият, но със сигурност е най-шокиращият пианист, който някога съм чувал. Неговите изпълнения винаги са с поразителна динамика – в един момент едва долавям пианото, а в следващия ушите ми гръмват до пръсване и косата ми се изправя.
<p>Започвам с най-гледания му запис в YouTube – Шопен – Първа балада:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/XhnRIuGZ_dc?wmode=transparent&jqoemcache=uIVry" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Хоровиц е уникален с концертите си – почти 7 десетилетия са отдадени на концертиране по целия свят. Тук може би е мястото да спомена една от най-интересните подробности за Хоровиц, а именно, че в кариерата си на пианист виртуоз, той три пъти се оттегля от сцената (но не от звукозаписите).<span style="color:rgb(54, 95, 145); font-family:times new roman; font-size:14px"><strong> </strong></span>През 1924 г., едва 21-годишен, изнася серия от рецитали в Ленинград, в които представя повече от 100 творби. Следващата година Хоровиц прави първото си европейско турне – концертите му в Берлин, Хамбург и Париж са триумфални. Хоровиц използва тази възможност, за да избяга от революцията, и не се връща повече при семейството си в СССР до 1986 г. Успехът на Хоровиц в Европа не остава без последствия – на 12 януари 1928 той прави американския си дебют в Карнеги Хол, където свири Първия концерт на Чайковски. Това е знаменит концерт, защото на него своя американски дебют прави и една друга легенда – диригентът Томас Бийчъм (за когото писах преди време). Не по-малко легендарен е и записът му на същия концерт с Артуро Тосканини по време на войната (1943 г.) – чуйте го:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/4ksVduF2rr4?wmode=transparent&jqoemcache=eF5IW" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>В Америка Хоровиц започва нов живот – запознава се и става близък приятел със Сергей Рахманинов, а през 1933 г. се запознава с Ванда Тосканини – дъщеря на прочутия италиански диригент, за която се жени през декември същата година в Милано. Седем години по-късно, след като ужаса на войната залива Европа, те се преместват да живеят в Америка. Хоровиц става американски гражданин и спомага за набирането на огромни суми в полза на съюзническите сили чрез благотворителни концерти. През 1953 г. Хоровиц се оттегля за цели 12 години от сцената – най-дългото от трите му оттегляния. През тези години той продължава да прави аудиозаписи. През 1965 г. се завръща триумфално с един днес вече легендарен рецитал в Карнеги Хол, чуйте го:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/QvN7NuXb48g?wmode=transparent&jqoemcache=QPSx6" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>През септември 1978 г. Хоровиц празнува 50 години от американския си дебют с изпълнение на Третия концерт на Рахманинов заедно с Нюйоркската филхармония и Зубин Мета. Следват 5 интензивни години, докато през 1983 г. Хоровиц не се отказва за трети път от сцената. Този път причините (както и другите пъти впрочем) са здравословни, гениалният пианист изпада постоянно в тежки депресии. През 1986 г., 60 години след изгнанието си, Владимир Хоровиц се завръща в СССР и изнася там няколко сензационни рецитала, за щастие записани от „Дойче Грамофон“, ето един от тях:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Ad22A-mm8xM?wmode=transparent&jqoemcache=DmyDS" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Несъмнено Владимир Хоровиц ще остане в историята като един от най-гениалните музиканти на всички времена. Трябва да сме особено благодарни, че е живял в „ерата на звукозаписите” (уви, много други, като Лист и Шопен например, не са живели в тази „ера”). В света едва ли ще има втори Хоровиц, пианист, който да съчетае проникновената интерпретация за ценителя и невероятната виртуозност за любителя. Някои го наричат „Последния романтик”, продукт на една ера, която повече няма да се повтори в историята. Сигурно е едно обаче – Владимир Хоровиц няма да бъде забравен. Той ще продължава да живее сред нас чрез своите уникални записи. Завършвам с прекрасната му интерпретация на гореспоменатия Рахманинов – Трети клавирен концерт, с Нюйоркската филхармония под диригентството на Зубин Мета:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/_PKLLS0uO7U?wmode=transparent&jqoemcache=WXyhi" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p><em>(специални благодарности на г-н Александър Арсов)</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
