Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – обикновеният Курт Зандерлинг

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49587_xragIzmKwnUnH5iFtWEJxL4gIEYowI.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&bdquo;Няма нищо необичайно в живота ми. Мнозина биха разказали далеч по-интригуващи истории&rdquo;, твърди Зандерлинг. Отрано Курт учи пиано, а едва 18-годишен става корепетитор в операта на Берлин &ndash; &bdquo;Шарлотенбург&rdquo;.&nbsp;<br /> В края на 20-те години Берлин събира накуп сякаш по поръчка едни от най-великите диригенти на века. Зандерлинг не пропуска репетиции, концерти и спектакли на Клемперер, Фуртвенглер, Ерих Клайбер, Бруно Валтер, Лео Блех&hellip; &bdquo;Големите подтикват Курт Зандерлинг да осъществи мечтата си да дирижира.&nbsp;Когато заставаше на пулта в последните години от кариерата си, около него витаеше особена атмосфера, подобна сякаш на аурата, която обгръщаше Фуртвенглер. Имаш усещането, че присъстваш на раждането на някоя до болка позната творба&rdquo;, припомня от страниците на &bdquo;Ди Цайт&rdquo; критикът Хагедорн.&nbsp;Започвам с музика от юбиляря тази година Ян Сибелиус &ndash; финала на Втора симфония &ndash; оркестъра на RAI под диригентството на Зандерлинг:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/ZatJOh2-Ufw?wmode=transparent&amp;jqoemcache=W253k" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>С идването на Хитлер на власт Курт Зандерлинг е принуден да напусне корепетиторското си място заради еврейския си произход. &bdquo;Бях на 23 и все още никой в професията. А в Америка си струва да отидеш, ако си някой на диригентското поприще. Затова поех на Изток. Убеден съм, че това бе правилното решение в ония години.&rdquo;&nbsp;<br /> През 1936 г. Курт Зандерлинг емигрира в бившия СССР и става диригент на Московския радиооркестър. Година по-късно е дебютът му с &bdquo;Отвличане от сарая&rdquo;, а от 1942 г. заема поста втори диригент на Ленинградската филхармония. Титуляр тогава е Евгений Мравински. 18-те години работа с един от най-добрите руски оркестри Курт Зандерлинг нарича кратко &ndash; любов от пръв поглед. Репертоарът им е впечатляващ: от Бах до Стравински. Сред близките приятели на Зандерлинг по това време са Рихтер, Гилелс, Ростропович, Давид Ойстрах&hellip; &bdquo;Маестрото сякаш дебне солиста всеки миг &ndash; разказва Ойстрах. &ndash; Вниква дълбоко в идеите му, оглежда ги отвсякъде. Огромна радост е да сме заедно на сцената или в студиото. Създава се великолепен диалог и публиката го усеща&hellip;&rdquo;&nbsp;В подкрепа на тези думи, чуйте 1-ва част от Чайковски на Цигулковия концерт в тандема Ойстрах &ndash; Зандерлинг:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/KAjFUdejU_Q?wmode=transparent&amp;jqoemcache=eosut" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Всъщност в ония години най-добрите солисти настояват да свирят тъкмо със Зандерлинг при гостуването си на Ленинградската филхармония. А близките му отношения с Шостакович допълнително опъват струната &ndash; ревност у титуляря на състава Евгений Мравински. Така през 1960 г. Зандерлинг решава да напусне града на Нева. След близо 25-годишен престой в бившия СССР маестрото признава: &bdquo;Това ме спаси от физическо унищожение и оформи до голяма степен образа ми на музикант. Напуснах със смесени чувства Ленинград, а съдбата отново ми поднесе обилна порция изпитание. Този път в моя дом &ndash; Германия&rdquo;. През 1960 г. Курт Зандерлинг поема поста шеф-диригент на Берлинския симфоничен оркестър в ГДР, който ръководи в следващите 17 години. Не го пускат обаче на Запад. Измислят всевъзможни причини, за да отменят дати и гастроли. Диктуват правилата при съставянето на договорите и програмите. Пристрастията на Курт Зандерлинг клонят най-вече към партитурите на Сибелиус, Малер, Шостакович, Бетовен, Брамс. Чуйте Четвърта симфония от Брамс с този тандем:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/SgKHI4jEFEo?wmode=transparent&amp;jqoemcache=BZUTI" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&bdquo;Колкото по-дълбока е една творба, толкова по-пъстра е палитрата от диригентски решения &ndash; убеден е маестрото. &ndash; Какво по-хубаво от това! Иначе ще има идеален диригент и оркестър, които свирят всичко перфектно. Като отливка от матрица. Въпросът е в индивидуалните качества на човека с палка. Как оценява произведението в контекста на времето, когато то се е появило. Това съвсем не означава да копираш похвати от миналото. Сега обаче сме на другия полюс. Губи се усещането за свежест и новаторство. Тръпчивият вкус на трусовете, съпътствали появата на опусите на Хайдн, Бетовен, Вагнер, Прокофиев, Стравински&hellip;&rdquo;, казва Курт Зандерлинг в интервю за авторитетното издание &bdquo;Ди Цайт&rdquo; през 2002 г.&nbsp;Впрочем след 1977 г. маестрото се отдава изцяло на ангажиментите си като гост-диригент. Из Европа, САЩ, Канада, Австралия, Япония&hellip; Работи с филхармониите на Ню Йорк и Лос Анджелис, със симфоничните оркестри на Бостън, Чикаго, с Берлинската и Мюнхенската филхармонии, с Кралския Концертгебау оркестър&hellip; Множат се записите за престижни компании. Особено значими за критиката са записите на Зандерлинг на симфониите на Брамс за ЕТЕRNА, както и първият дигитален запис на Бетовеновите симфонии с оркестър Филхармония за EMI.&nbsp;Ето Пета симфония, 1-ва част:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/0y5IP1nHmRQ?wmode=transparent&amp;jqoemcache=Uf524" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>През 1943 Курт Зандерлинг дирижира в Новосибирск Седмата симфония на Шостакович. Това е началото на голямото им приятелство чак до смъртта на композитора през 1975 г. Когато питат Зандерлинг доколко Шостакович е бил съгласен с интерпретаторските решения на Мравински и дали е приемал други трактовки, маестрото отговаря: &bdquo;Никога не съм чул сериозни възражения на Шостакович относно тълкуванията на Мравински. Казаха ми обаче, че авторът приема доста радушно и моите интерпретации. А те значително се отличават от тези на руския ми колега! Вероятно по-дълбоко напипвам лиричните струни, а Мравински бе специалист по директния драматизъм. Това, разбира, се произтича от неимоверното богатство на идеи и емоции в партитурите на Шостакович&rdquo;. Завършвам с известната втора част на Десета симфония от Шостакович, една любопитна интерпретация с Берлинския СО:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/9rujQtXzDLk?wmode=transparent&amp;jqoemcache=xUyQo" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Поглеждайки назад към изминалия от него път, през 2002 г. Курт Зандерлинг споделя: &bdquo;Струва ми се, че времето на сериозната музика отмина, на дълбоките прозрения и генерални промени. Прокофиев и Стравински провокираха мислите и сетивата. Партитурите им носеха специфичен привкус, който улавяхме безпогрешно. Шостакович пък открито провокираше и политически. Музиката каза всичко, което имаше и можеше членоразделно да изрази. Това е моето усещане сега, когато наближава краят на дните ми&hellip;&rdquo;. Силни думи на един от последните големи майстори на диригентската палка на ХХ век &ndash; Курт Зандерлинг.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>