Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – Колин Дейвис

Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – Колин Дейвис
Колин Дейвис, за съжаление, не е много популярен в България, но за мен е един от най-изтъкнатите музиканти на ХХ и началото на нашия ХХІ век (роден е през септември 1927 г.) – име, олицетворяващо цяла епоха в историята на британската музикална култура.
<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49017_uvjLp1mLZU5MufzkOn6rU0n9NLBbpX.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Започвам видеопредставянето му с легендарния запис от 1967 г. на Моцарт &ndash; Реквием с оркестъра на Би Би Си:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/S2Ur-FosFvo?wmode=transparent&amp;jqoemcache=F9Nd9" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Малко история: през септември 1967 г. 40-годишният Колин Дейвис получава поста главен диригент на симфоничния оркестър на Би Би Си и се превръща в най-младия ръководител на един от най-престижните английски оркестри за цялата история на съществуването му. Но този факт не учудва никого, защото зад гърба на Дейвис вече са 18 години активна дейност и сериозна репутация в европейския музикален свят. А началото на бляскавата му кариера никак не е лесно. Родителите му са меломани и малкият Колин получава много и разнообразни музикални впечатления: &bdquo;Все още си спомням Малкълм Сарджънт, който дирижира първия в живота ми концерт. Все още чувам Лориц Мелхиор във финалната сцена на &bdquo;Зигфрид&rdquo;, която звучеше от стара плоча на 78 оборота от грамофона на баща ми... Помня и момента, когато реших музиката да стане моя живот. Бях 13 или 14-годишен, а творбата бе Осмата симфония на Бетовен. Почувствах се тотално въвлечен, просто обсебен от музиката&rdquo;, спомня си Колин Дейвис.</p> <p>След общообразователното училище Дейвис завършва Кралския колеж за музика в Лондон със специалност кларинет. Негов преподавател е известният Фредерик Търстън, но гениалният му състудент Жервез дьо Пейер засенчва всичките си колеги. А Колин Дейвис още по онова време непрестанно мисли за дирижиране. Само че не може да осъществи мечтата си да го учи в колежа поради простата причина, че&hellip; изобщо не може да свири на пиано. Амбициите му са прекъснати и от задължителната по онова време във Великобритания военна служба, която той отбива като кларинетист в кавалерийски полк. След войната започва да свири и дирижира навсякъде, където има възможност. Първите му опити на пулта са с новосъздаден любителски оркестър, наречен &bdquo;Калман&rdquo;. Следва опит с малката трупа &bdquo;Челси опера груп&rdquo;. После го канят да дирижира руски балет, работи като преподавател и лектор в различни учебни заведения. Първият му сериозен пост е асистент-диригент на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. Шефът му избира стандартния репертоар, а за Дейвис остават модерните пиеси и рядко изпълнявани творби, като например тези на любимия му Берлиоз. През 1959 е забелязан от критиците след концерт с Лондонския СО и програма от творби на Моцарт и Стравински &ndash; още двама от предпочитаните му автори. Първият му сериозен успех идва, когато замества Ото Клемперер в представление на &bdquo;Дон Жуан&rdquo; в Роял Фестивал Хол през 1959 г. Година по-късно сър Томас Бийчъм го кани за сътрудник в подготовката на &bdquo;Вълшебната флейта&ldquo; в Глайндбърн. Точно преди премиерата Бийчъм се разболява &ndash; шанс за Дейвис, който блестящо се справя с Моцартовата опера. Чуйте увертюрата, запис от Ковънт Гардън, но от 1988 г.:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/S3gxNkx8fws?wmode=transparent&amp;jqoemcache=dsg6Q" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Критиците са доволни, а оперните успехи на Дейвис му носят нов пост &ndash; главен диригент на Садлърс Уелс Опера. Следват Ковънт Гардън, Симфоничният оркестър на Баварското радио, Лондонският симфоничен оркестър, Концертгебау Амстердам и Бостънският симфоничен оркестър, преподаване в музикалната академия &bdquo;Вебер&rdquo; в Дрезден, награди, титли, рицарско звание...&nbsp;</p> <p>И до ден днешен сър Колин Дейвис смята себе си преди всичко за музикант, а след това &ndash; за диригент. Затова репертоарните му симпатии са толкова разнообразни, затова оперният театър е негов роден дом, а концертният подиум &ndash; любов завинаги. Затова и сър Дейвис е сред най-страстните пропагандатори на британска съвременна музика. Негов любимец е композиторът Майкъл Типет. Завършвам с Концерт за оркестър от Типет, изпълнен великолепно от Лондонския СО под диригентството на Колин Дейвис:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/XvkDLAdHzHU?wmode=transparent&amp;jqoemcache=aArXc" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div>

Коментари

  • Мартин Георгиев

    19 Март 2015 5:27ч.

    Едно от най-незабравимите неща беше неповторимото качество на звука и атмосфера, които постигаше, които на запис се предават само частично, но на живо оставяха спомени, които не се забравят. Неповторим беше и репетиционния му подход. Не на последно място, беше дълбоко вярващ човек. Бог да го прости.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи