- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 319
- 0
Ойген Йохум е и всепризнат познавач на Брукнеровото музикално наследство. Осъществява култовия първи пълен цикъл от записи на деветте му симфонии в средата на 60-те години с Баварското радио за „Дойче Грамофон”. За някои критици въпросните записи са без конкуренция, с точно намерен релеф и колорит на оркестровия звук, с особено внимание към отделните линии и пределна яснота на замисъла. Чуйте 1-ва част от Шеста симфония с този тандем, запис от 1967 г.:
Всъщност почти съдбовната връзка Брукнер – Йохум започва още от студентските години в Мюнхенската академия. Там Ойген учи дирижиране и композиция при Зигмунд фон Хаузегер и Херман фон Валтерхаузен. Там „далновидни” специалисти решават, че Ойген Йохум има незначителни данни за диригент. Хаузегер обаче залага на своя любимец и през 1927 г. е дебютният му концерт с Мюнхенската филхармония и Седма симфония на Брукнер, придружен от всеобщ възторг и смели планове за бъдещето. Тук се налага да припомня, че австриецът Зигмунд фон Хаузегер е един от страстните апологети на Брукнер. От него Йохум добива навика винаги да търси оригинала на партитурите. Казва, че важно е само онова, което композиторът собственоръчно е написал. Това се отнася най-вече тъкмо за Брукнер – предвид всевъзможните поправки и редакции, приписвани на автора. С Брукнеровата седма симфония започва кариерата на Ойген Йохум. Чуйте я с Концертгебау, запис от едно турне на оркестъра и Йохум в Япония:
Прагматичният нюх, скромността, необходимостта от опит го водят към провинциалните театри и оркестри – в Кил, Любек, Дуисбург, Манхайм. В тези години се оформя убеждението на Йохум за особената мисия на диригента. Посредник между автора, изпълнителите и публиката. „Получих дарбата си като подарък свише. Никога не съм искал да проектирам себе си в нея и тя да бъде огледало на самодоволната ми физиономия. Задачата ми е да служа на изкуството. Да бъда връзката между публиката и идеите на великите майстори”, твърди Ойген Ойхум.
Дълги години маестрото ръководеше немската секция на Брукнеровото общество. „Йохум си позволява по-голяма свобода в интерпретацията на Брукнер от много свои съвременни колеги – коментира Кристиан Вилдхаген. – Видно е не толкова от ускорените темпа, колкото от вътрешното динамизиране на музикалния текст. Засилва драматургичната функция на отделните елементи в пряка зависимост от дълбочината на замисъла и структурата на цялото. Ведно с романтичната символика и загадъчност, Брукнеровите симфонии добиват класическа строгост и яснота…”
Певецът Дитрих Фишер – Дискау предлага своя поглед: „Критиците обичат етикетите. Така към името на Ойген Йохум прикачиха табелка „автентичен Брукнеров диригент”. Някак претенциозно ми звучи. За мен силата му на пулта е в непосредствената, изпълнена с живот интерпретация. А не толкова в уклона към мистичното”, пише прочутият баритон в книгата си „Отзвук от миналото”. Всъщност Дискау визира дълбокото религиозно убеждение на Ойген Йохум. То се проявява и в откритата му неприязън към националсоциализма. Това без съмнение коства доста на диригента по време на престоя в Хамбург. През 1934 Йохум наследява Карл Бьом на поста музикален директор на оперния театър и остава там в следващите 15 години. Това е първият ключов етап от кариерата му. Има възможност интензивно да работи със състав с утвърдена структура, с изявени солисти и оркестранти с опит. Маестрото включва в програмите си произведения на „забранени” автори: Хиндемит, Барток, Стравински… Това са концерти и спектакли, осъществени под заплахата от съответни последици. Чуйте Хиндемит – „Симфонични метаморфози” с ЛондонскиЯ СО:
В края на 40-те години в Мюнхен Ойген Йохум събира някои от най-добрите музиканти на Германия с една цел: да съгради нов оркестров състав. В следвоенните години в сринатата до основи държава малцина биха си позволили лукса да си купят билет за концерт или спектакъл или пък да отделят някоя пара за грамофонна плоча. Радиото компенсира това. А Йохум приема като своеобразна мисия предложението да основе оркестъра на Баварското радио. Подборът е изключително строг. Не само в музикантско отношение. Не са допуснати кандидати, имали връзка с нацисткия режим. „Маестрото знаеше съвсем точно какво иска, когато бе на пулта – спомня си първите години един от оркестрантите. – При него нямаше непроверени истини. Всеки вариант, който отработвахме, бе дълго обмислян. В процеса на работата кристализираше най-доброто…”
Всеизвестни са пристрастията, а и силата на Ойген Йохум в немско-австрийския, предимно романтичен репертоар. Подкрепя обаче композитора Карл Амадеус Хартман и идеята му за форума „Музика вива”. Там се представят новонаписани партитури. Мюнхенската публика чува легендарни изпълнения на опуси от Стравински, Мийо, Хиндемит, Булез, Берио, Щокхаузен… В повечето случаи на пулта са авторите. Все пак Ойген Йохум не ръкопляска шумно от първия ред. „Трябва да се признае очевидното. В музикално отношение се озовахме в затворено пространство И за съжаление – твърде ниско разположено”, признава диригентът. А що се отнася до сътвореното от Щокхаузен и Кагел добавя: „Това противоречи на музикалните ми представи. Днес, в средата на 60-те, всички експериментират. Трябва обаче да се мисли кой ще слуша подобни, меко казано, съмнителни опити. Уви, не бих могъл да ги нарека изкуство”, категоричен е Ойген Йохум.
Осъществил впрочем над 400 записа! 80 от тях – с опуси от Брукнер. Само 13 са регистрациите на Седма симфония! И още: изключително ценни записи на Коледна оратория от Й. С. Бах с Баварския радиооркестър за „Филипс”. Брамс концертите с Емил Гилелс и Берлинските филхармоници за „Дойче Грамофон” – един от най-култовите му записи, чуйте прекрасната 1-ва част от Втори концерт:
Като оперен диригент Ойген Йохум се подписва под великолепни записи: „Отвличане от сарая” с Фриц Вундерлих и Ерика Кьот, „Майстерзингерите” с Доминго и Дитрих Фишер-Дискау. Документирано е дебютното участие на маестрото в Байройт през 1953 с „Тристан и Изолда”. Има обаче един запис, правен преди 47 години, останал непокътнат от времето. „Кармина Бурана” през погледа на Йоген Йохум. Запис, осъществен с непосредственото участие на автора Карл Орф. Известни са близките им приятелски отношения. Записът на „Кармина Бурана” е продуциран от „Дойче Грамофон”. Изключително ценен запис, издигнат в култ от критици и меломани още с появата му през 1968 г.: Чуйте началото:
Ойген Йохум ръководи оркестъра на Баварското радио до 1960 г. Работи интензивно с Берлинската филхармония (след смъртта на Фуртвенглер спрягат името му за негов наследник), с Лондонския СО и Лондонската филхармония, с Кралския Концертгебау оркестър и Бамбергските симфоници…
В едно от последните си интервюта в средата на 80-те диригентът споделя: „Смятат ме за Брукнеров познавач. Е, добре! Не по-лошо обаче се справям, струва ми се, и с Бетовен, Моцарт, Хиндемит или пък Карл Орф. Вкусът към интерпретациите се променя. Претенциите също. Остават идеите, въплътени в страниците на партитурите. Духът на автора! Това ме вълнува повече от всичко. Пред него съм смирен служител”, обявява Ойген Йохум в края на живота си. Завършвам с кратък откъс от един документален филм за него:
