- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 255
- 1
Ако диригентът не се слива с оркестъра, той въобще не е диригент. Това сливане зависи и от темперамента. Там е работата, че ако буйства и обилно се поти в кулминациите, обезателно го считат за темпераментен. Такъв диригент често скучае в лиричните епизоди, в очакване на следващото crescedno. А темпераментът е способност изцяло да се потопиш в музиката. Да убедиш оркестъра, че точно в този момент е немислимо да се свири по друг начин…
<p> </p>
<p> </p>
<p>Улисан в писането за немски и австро-унгарски диригенти, се оказа, че съм забравил един от най-известните руски музиканти – Кирил Кондрашин, извоювал своето трайно място сред безспорните асове на пулта. Пътят му обаче никак не е лек. Другарите са го принудили да емигрира в края на 70-те години, след като 15 години е на пулта на Московската филхармония. Заради абсолютната безкомпромисност в работата и отстояване на собствени политически възгледи често е бил неприемлив за управниците на бившия СССР. Световното признание идва през 1979 г. – тогава маестрото оглавява прочутия Концертгебау оркестър в Амстердам, след като през декември 1978 г отказва да се завърне в СССР. Чуйте един култов запис с този тандем – Барток, Концерт за оркестър:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"> </div>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/FqL7bEdhg_I?wmode=transparent&jqoemcache=FpgJf" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Казват, че Кондрашин е първият съветски диригент, спечелил признание отвъд Желязната завеса. Особено значима за маестрото е 1958 г., в която Ван Клайбърн печели конкурса „Чайковски”. Съществен дял за това имат московските филхармоници, водени от Кондрашин. Чуйте Рахманинов, 3-ти концерт от конкурсната програма, рядък запис, пуснат съвсем скоро в Тубата: </p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/fR7YWzYe1VQ?wmode=transparent&jqoemcache=OGIVI" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Следват триумфални турнета в големите музикални центрове на САЩ. В Лирик Опера в Чикаго Кондрашин дирижира няколко спектакъла на „Мадам Бътерфлай” от Пучини с Рената Тебалди. Критици и меломани ги определят като истинска сензация! В авторитетни издания се сипят с непривична охота хвалебствия за руснак. Открояват лекотата в общуването с оркестъра и публиката, непреклонната воля и убеденост в собствените идеи, често встрани от обичайните канони.<br />
Кондрашин има подчертан афинитет към емоционалните партитури с ярка драматургия като тези на Бетовен, Брамс, Малер, Чайковски, Шостакович. Един от най-ярките интеграли на симфониите на Шостакович е именно неговият с Московската филхармония. Като запален фен на Шостакович, ви предлагам цялата 5-а симфония от този интеграл на фирмата „Мелодия” :</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/bDzLRiU7wc4?wmode=transparent&jqoemcache=QbP7S" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Работохолик до мозъка на костите, маестрото е абсолютно непримирим към сънливите и индиферентни лица на някои оркестранти. Не търпи своеволия, но има и сили да каже: <em>Извинете, тук май си позволих повечко…</em> При Кондрашин усетът за ансамбъл сякаш е вроден. Ето възможното обяснение. Родителите му навремето свирили в московски оркестър без диригент. А синът бил неотменна част от почти всички репетиции и концерти. <em>Още тогава ме порази огромната амплитуда на оркестровия звук и безкрайно богатство от багри. Реших да стана диригент, тъй като напълно отричам колективното начало. Изкуството е немислимо без ярка индивидуалност, която е запазената марка на всеки ансамбъл </em> – убеден е Кирил Кондрашин и добавя:<em> </em>– <em>Не се увличам по силния, удебелен звук. Колкото по-прозрачна е звучността, колкото повече звук има в динамика „рiano”, толкова по-добре. Така се разкриват детайлите в партитурата, контрапунктичният рисунък.</em></p>
<p>Маестрото печели слава на едни от най-търсените, т.нар. диригенти акомпанятори. Възторжени са отзивите за съвместните изяви с най-великите интерпретатори на ХХ век – Давид Ойстрах, Рихтер, Гилелс, Ростропович, Артур Рубинщайн, Артуро Бенедети Микеланджели, Исак Щерн…<br />
<em>Да акомпанираш не означава умение само да „хващаш” солиста</em> – повдига завесата Кондрашин. – <em>Ансамбловото изкуство е музика все пак, а не игра на гоненица, както често се случва – кой кого ще хване… Трябва да възприемеш органично творческата индивидуалност на солиста. Неговата трактовка и… да живеете заедно в музиката</em>.</p>
<p>Завършвам отново с рядко видео: тандемът Рихтер – Кондрашин изпълнява Бетовен, Рондо за пиано и оркестър, интерпретация, която ни убеждава в пълнота в таланта на руската школа от онова време:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/vZ75Zxyc9BU?wmode=transparent&jqoemcache=ncnmE" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
