Поредица „Великите цигулари на ХХ век” – недостижимият Яша Хайфец

Поредица „Великите цигулари на ХХ век” – недостижимият Яша Хайфец
След като ви представих легендарния Давид Ойстрах в края на месец май, вторият цигулар, който изникна в съзнанието ми, е гениалния Яша Хайфец. След серия концерти на Яша Хайфец в Ню Йорк един критик пише: „Крайслер е кралят, Хайфец е пророкът, а всички останали са просто цигулари”. „Ню Йорк Таймс” го нарича „може би най-великия цигулар на нашето време”. „Всички ние можем вече да счупим лъковете си” – казва самият крал Фриц Крайслер, след като чува младия Яша. След като записва „Фантастично скерцо” на Бацини, в следващите десетилетия малцина цигулари смеят да посегнат към тази пиеса.
<p>Не намерих в YouTube това скерцо, но ви предлагам не по-малко интересното Les Ronde des Luntins, също от Бацини, запис от 1917 &ndash; годината на дебюта му в Карнеги Хол:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/EsWV6uU2h2Y?wmode=transparent&amp;jqoemcache=oAn5k" width="425"></iframe></div> <p><br /> <br /> Яша Хайфец е роден във Вилнюс. Започва да свири на три години с баща си, който е преподавател по цигулка. Първото си явяване пред публика прави на седем години, като изпълнява цигулковия концерт на Менделсон. През 1910 заминава за Санкт Петербург да учи при Леополд Ауер. Концертира в Германия и Скандинавия, а в Берлин се запознава лично с Фриц Крайслер, който му акомпанира на пианото концерта на Менделсон. Тогава Крайслер произнася думите, цитирани по-горе. През 1911 г. младият виртуоз свири пред 2500 слушатели в Санкт Петербург и фурорът е толкова голям, че полицията трябва да се намеси, за да предпази момчето. Чуйте един рядък аудиозапис на младият Яша, само на 11 години:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/jQ98OmV7X0w?wmode=transparent&amp;jqoemcache=tnXuD" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Едва 13-годишен, Хайфец изнася концерт с Берлинската филхармония, дирижирана от Артур Никиш, където е обявен за вундеркинд. Преди революцията в Русия (1917 г.) семейството на Хайфец заминава за Америка и през 1925 г. той получава американско гражданство. Започва серия от записи и концерти, които се превръщат в триумф навсякъде по света, чак до 1967 г., когато проблеми с дясната ръка слагат край на блестящата му цигулкова кариера. След тази година Хайфец се отдава изцяло на преподавателска дейност в Калифорния, която е не по-малко успешна от соловата му кариера. Има сведения за неговата желязна дисциплина към учениците, като например това да заключва вратата след началото на урока, за да не могат закъсняващите да влизат. Сега неговото студио &bdquo;Колбърн&rdquo; се използва за майсторски класове и служи за източник на вдъхновение на учещите се в Консерваторията.&nbsp;</p> <p>Няколко думи за техниката и уникалния му тембър. Способността му да свири на цигулка с невероятна прецизност е смятана от критиците за ненадмината до ден днешен. Съвършеният му физически контрол е причина за характерния тон, интензивен и блестящ, който става негова запазена марка. Поради перфектната си техника и консервативното сценично поведение той понякога бива обвиняван от критиците в студено и механично свирене. Други го защитават, че Хайфец свири така заради чувство и почит към намерението на композитора. Неговият стил на свирене има определящо влияние за начина, по който съвременните цигулари подхождат към инструмента. Използването на ситно вибрато, емоционално заредено портаменто, бързи темпа и великолепен контрол на лъка се обединяват, за да се създаде този силно отличителен звук, който направи Хайфец лесно разпознаваем от феновете. Една от живите легенди &ndash; Ицхак Пърлман &ndash; описва тона на Хайфец като &bdquo;торнадо&rdquo; заради неговата емоционална интензивност. Пърлман също така разкрива, че Хайфец е обичал да записва относително близо до микрофона, което е причина слушателят да възприема качеството на тона му някак си по- различно в концертната зала в сравнение със записите му.</p> <p>За финал ви предлагам две култови негови изпълнения: Паганини &ndash; 24-и каприз с написан акомпанимент от Шуман, едно видео с около 5 милиона посещения в YouTube:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/vPcnGrie__M?wmode=transparent&amp;jqoemcache=SGd8b" width="425"></iframe></div> <p>Вижте и първа част на Чайковски &ndash; цигулковия концерт, с Фриц Райнер и Чикаго СО, един от най-добрите образци на неговото изкуство:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/kFaq9kTlcaY?wmode=transparent&amp;jqoemcache=h895q" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • Павел Златаров

    16 Юли 2014 0:19ч.

    Относно първия запис - става дума за една и съща пиеса .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Томи Вичев

    16 Юли 2014 1:04ч.

    Не знаех, съжалявам, не съм цигулар :(

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Клара

    21 Авг 2015 19:49ч.

    Великолепен, неповторим! Който казва, че не бил емоционален, нищо не разбира от емоции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тарильома

    22 Авг 2015 0:22ч.

    https://en.wikipedia.org/wiki/Antonio_Bazzini The Dance of the Goblins (La Ronde des Lutins), Scherzo fantastique, Op. 25 (1852)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Алексей

    29 Юли 2019 21:15ч.

    Перезвоните мне пожалуйста 8(953)367-35-45 Антон.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи