Поредица „20 бележити диригенти на ХХ век” – скромният Бернард Хайтинк

Поредица „20 бележити диригенти на ХХ век” – скромният Бернард Хайтинк
„Не съм нито мисионер, нито експериментатор. Не обичам фалшивата самопожертвователност, а още по-малко злоупотребата с власт. Единствената власт, която диригентът може да си позволи, е неговият авторитет. Има педанти, които човъркат детайлите до припадък. На концерт обаче все нещо липсва. Диригентът трябва да умее да извайва образите, появили се във въображението му”, твърди Хайтинк.
<p>Бернард Хайтинк е една от най-достолепните личности в музикалния елит. Времето от 1961 до 1988 г., когато бе на пулта на Кралския Концертгебау оркестър (за който писах през февруари), критиците наричат &bdquo;ерата Хайтинк&rdquo;. Маестрото заема своето достойно място в плеядата блестящи диригенти, ръководили през ХХ век един от най-прочутите световни оркестри: от Менгелберг до Ойген Йохум, с когото се редуват на пулта от 1961&ndash;63 година. Впрочем Хайтинк е завършил консерваторията в родния си град Амстердам като многообещаващ цигулар. После посещава курсовете по дирижиране на Фердинанд Лайтнер, организирани от Нидерландското радио. Кариерата на Бернард Хайтинк като диригент започва тъкмо с оркестъра на това радио през 1955 г. (наследявайки Пол ван Кемпен) и още тук всички музиканти и критици са единодушни за невероятния му талант.</p> <p>В продължение на 12 години (1967&ndash;1979) Бернард Хайтинк ръководи Лондонската филхармония, където развива прекрасни взаимоотношения с различни солисти и оставя значими записи. Чуйте с този тандем Шостакович &ndash; Полка към балета &bdquo;Златния век&rdquo;:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/0z4MfzSdNkI?wmode=transparent&amp;jqoemcache=NrsTg" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>След като напуска престижния пост и бива наследен от Георг Шолти (за когото писах неотдавна), маестрото става музикален директор на фестивала в Глайндбърн (1978&ndash;88), а после и на Кралската опера Ковънт Гардън до 2002 г. През пролетта на 2006 г. идва голямата новина отвъд океана. На първите страници на американския печат се появява следното заглавие: <em>&bdquo;Бернард Хайтинк &ndash; първият шеф-диригент на Чикагския симфоничен оркестър&rdquo;</em>. Първият, защото от основаването на състава през 1891 г. длъжността &bdquo;главен диригент&rdquo; официално не съществува. Тази функция се поема по правило от музикалния директор. След Кубелик, Фриц Райнер, Шолти и Баренбойм, Хайтинк е начело на един от най-реномираните оркестри (там го наследява Рикардо Мути през 2010 г.). Вижте прекрасният финал на Малер &ndash; Шеста симфония, с Хайтинг и Чикаго СО:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/KQmMOpVjkJQ?wmode=transparent&amp;jqoemcache=fBmee" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Още първият сезон отвъд океана му донася наградата &bdquo;Музикант на годината&rdquo; на Асоциацията на американските професионални музиканти. Тогава на церемония в Линкълн Сентър, маестрото казва скромно:<em> &bdquo;Най-обикновен човек съм, но с доста особена професия. Колкото и да си надарен свише, трябва да се бориш, ако искаш да си по-добър от другите. Слава Богу, имам простор за непрестанно развитие. Проблемът е да не се озовеш в капана на пазарния диктат. Той, за жалост, все по-често определя политиката на звукозаписните фирми&rdquo;.</em> Подобна опасност за Бернард Хайтинк, за щастие, не съществува. Отдавна си е извоювал правото да записва само онова, което истински го вълнува. Освен знаменития интеграл със симфониите на Малер Бернард Хайтинк има в дискографската си колекция и всички симфонии на Бетовен &ndash; критиците отделят специално място на документалните му записи с Лондонския симфоничен оркестър (да не се бърка с Лондонската филхармония, която е дирижирал на младини) на Бетовен, Брамс, Шуман, Шуберт и Брукнер. Вижте 3-та част от Пасторалната симфония на Бетовен с късния Хайтинк и Лондон СО:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/fbFxVVLM2zc?wmode=transparent&amp;jqoemcache=QWyUH" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Майсторските класове по дирижиране са любими на Хайтинк, като той има афинитет съм тях през последните 20 години. Вижте как преподава Брамс &ndash; Трета симфония, в Кралския колеж в Лондон:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/HjMyx06nR5M?wmode=transparent&amp;jqoemcache=7P9Og" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><br /> Истински подвиг сътвори маестрото в EMI, когато в периода 1986&ndash;2001 записа всичките девет симфонии на Ралф Воън Уилямс &ndash; грандиозна епопея, увенчана с наградата на британското сп. &bdquo;Грамофон&rdquo;. Сякаш по поръчка за 75-ия рожден ден на Бернард Хайтинк през 2004 дойде и статуетката &bdquo;Грами&rdquo; за записа на операта &bdquo;Йенуфа&rdquo; от Леош Яначек със солисти, хор и оркестър на Ковънт Гардън. Познавачите открояват факта, че холандският маестро е един от първите, които през 60-те и 70-те години създадоха на запад модел за интерпретацията на симфониите на Шостакович, а интегралът му за Decca е един от най-добрите въобще на музикалния пазар до ден днешен. Ще завърша с зловещата 3-та част от Осма симфония на Шостакович &ndash; едно ярко доказателство, че Бернард Хайтинк достойно заема своето място в историята на интерпретацията:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/sYfliiuj4-c?wmode=transparent&amp;jqoemcache=hfFGK" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>За запалените почитатели на Хайтинк препоръчвам книгата <em>Bernard Haitink &ndash; A working life</em> от Саймън Мънди, както и краткия документалният филм с черно-бели кадри за него и Концертгебау:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Z4kFBozhS2k?wmode=transparent&amp;jqoemcache=IEg3T" width="425"></iframe></div> <p><br /> &nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи