Поредица „20 бележити диригенти на ХХ век” – романтикът Клаудио Абадо

Поредица „20 бележити диригенти на ХХ век” – романтикът Клаудио Абадо
Клаудио Абадо ще остане в паметта на музикантите като скромен и всеотдаен човек, който винаги е заявявал: „Аз не съм техен шеф, ние работим заедно”. За разлика от колегата си Рикардо Мути Абадо бе обичан и уважаван в целия свят, а верни приятели му бяха пианистът Маурицио Полини, както и съвременният композитор Луиджи Ноно. Абадо бе дългогодишен музикален директор на Миланската Скала, на Виенската филхармония, на Лондонския симфоничен оркестър, беше главен диригент 12 години в Берлинската филхармония – една кариера, която имат малцина. Маестрото бе много критичен към политиците и съкращенията в културата, според него „чиста демонстрация на невежество“. Заради големия му социален и културен принос президентът на Италия Джорджо Наполитано го назначи за пожизнен сенатор в италианския парламент.

Клаудио Абадо е роден в Милано, учи пиано в Миланската консерватория, а после дирижиране при легендарния Ханс Сваровски във Виенската консерватория. Абадо прави своя дебют в Миланската Скала през 1960. Той служи като неин музикален директор от 1968 до 1986, дирижирайки не само традиционния италиански репертоар, но представяйки и съвременна опера всяка година, както и концертни серии, посветени на творчеството на Албан Берг и Модест Мусоргски. Докато е в Милано, Абадо също основава Filarmonica della Scala, с който да се представя оркестровият репертоар. От този му период, чуйте прелюдията от „Макбет” на Верди и френетичните овации, с които е посрещнат на сцената, запис от 1978 г.:

 

След като напуска Ла Скала (там го наследява Рикардо Мути), Aбадо е музикален директор на Виенската държавна опера от 1986 до 1991 г, като поставя Мусоргски – „Борис Годунов”, за първи път в оригиналната пълна версия на композитора. Интересен факт е поставянето на операта „Воцек” от Албан Берг само с 40 репетиции (което е нищо в сравнение с 135-те репетиции на Ерих Клайбер за премиерата). Ето първото действие (ако не обичате съвременна музика, пропуснете този линк):

 

   

Абадо дирижира Виенската филхармония за първи път на концерт на фестивала в Залцбург и става техен главен гост-диригент през 1971 г., като запазва отлични отношения с този състав и бива канен там дълги години. Чуйте прекрасната „Романтична” симфония на Брукнер:

 

 

От началото на 80-те години, Абадо става главен диригент на Лондонския симфоничен оркестър, както и гост-диригент на Чикагския симфоничен оркестър, като оставя няколко значими аудиозаписа с тези състави. След 1989 г. идва световното признание – става главен диригент на Берлинската филхармония. След отказа на Карлос Клайбер да поеме филхармониците след смъртта на Караян и нежеланието на управата да наеме Рикардо Мути и Лорин Мазел Клаудио Абадо е единствената адекватна алтернатива за този пост. За огромните му заслуги е почетен от оркестровата академия на Берлинската филхармония през 2006 година с композиторска награда на негово име. Чуйте прекрасното темпо на Моцарт – увертюрата към „Сватбата на Фигаро”, запис от 90-те години:

 

 

През 2000 година започва тежката битка на маестро Абадо с рака на стомаха. След възстановяването си той продължава да работи активно и основава още няколко оркестъра, които се отличават с високо ниво и престиж – Люцернския фестивален оркестър, оркестър „Моцарт“ – Болоня, младежкия камерен оркестър „Густав Малер“. С тях, Абадо дава концерти почти до края на живота си, като се превръща в жива легенда. За финал бих искал да видите прекрасната Девета симфония на Малер с младежкия камерен оркестър „Густав Малер“, запис от последните му години:

 

 

За запалените почитатели на Клаудио Абадо искам да препоръчам и документалния филм „Hearing the Silence” – ето трейлъра:

 

,

както и немската книга „Claudio Abbado – Dirigent” от Улрих Екхарт (2003 г.).

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи