Освен с дирижиране маестрото се е занимавал активно и с оперна импресарска дейност. Бийчъм е имал дълго сътрудничество и с Ливърпулската филхармония, както и с манчестерския оркестър „Хале”. Едва ли има по-уважаван британски диригент от него и зад граница. Според BBC той е първият интернационален английски диригент, донесъл световна слава на Кралската и Лондонската филхармонии най-вече в Германия и Северна Америка.
Томас Бийчъм е обичал да изпълнява музика на ХХ век, най-вече известните опери на Рихард Щраус, симфониите на Сибелиус, както и на своя именит сънародник Делиус. Други любими негови композитори са Берлиоз (един от великите негови интерпретатори, заедно с Колин Дейвис), Хендел, Хайдн, Моцарт и Бетовен. Ето едно чудесно видео от 1956 г. с оркестъра на Монреал – 3 част от Пражка симфония – Моцарт:
Ето някои любопитни факти за подбора на репертоара му. За предкласична музика е дирижирал предимно Хендел и е игнорирал творчеството на Бах. Един път заявил, че без да се замисля, ще размени всички Бахови Бранденбургски концерти за... операта на Масне „Манон”. Интерпретацията му на Хайдн е била далеч от консервативната. Бийчъм е изпълнявал тази музика в духа на романтичните традиции. Записал е всички негови Лондонски симфонии, ораториите „Годишните времена” и „Сътворението”. Ето симфония № 99 от Хайдн – този път с Лондонската филхармония, запис от далечната 1935 г.:
Моцарт е бил считан от Бийчъм за „централната точка на европейската музика”. Може би и затова маестрото се е отнасял към партирурата на гения уважително и акуратно, за разлика от повечето си интерпретации, в които си е позволявал фриволности и своеволия. Бийчъм толкова много е обичал Моцарт, че сам е превел на английски либретото на две негови опери: „Така правят всички” и „Отвличане от сарая”. Обожавал е и клавирните му концерти, които е дирижирал многократно с различни солисти. Има запис на една негова лекция под надслов „Моцарт и неговата музика”, пълна с хумор и типичните му остроумия (на английски):
Отношението на Бийчъм към Бетовен е било противоречиво. От една страна, той се е отдръпвал да го дирижира през дълги периоди от кариерата си. От друга обаче, през целия си живот той е изпълнявал почти всички негови симфонии, Missa Solemnis, както и Четвърти клавирен концерт с Рубинщайн:
Точно преди 50 години, през март 1964 г., се създава The Sir Thomas Beecham Society с офиси в Англия и Америка. Това общество издава до ден днешен списанието Le Grand Baton ,посветено на делото на Бийчъм и диригентското изкуство като цяло. А според класацията на британското списание BBC Music Magazine през 2010 г. Маестрото е сред 20-те най-велики и влиятелни диригенти на ХХ век – едно повече от заслужено признание!