Поредица „20 бележити диригенти на ХХ век” – аристократът Евгений Мравински

Започвам ударно и ви представям изумителната интерпретация на Чайковски – Пета симфония, придружена с интервю:

Половин век великият маестро ръководи Ленинградската филхармония – най-стария руски оркестър. Превърна го в състав от световна величина. Обиколи с него най-престижните сцени. „Мравински умееше да наелектризира публиката още преди да вдигне палката – припомня неговият приятел, политикът Валентин Фалин. – Предусетът за чудо и славата му го изпреварваха. Това бе спечелена, изстрадана слава, лишена от обичайната лъскава обвивка.

 Тя не се бои от съперничество с други майстори, от допир с несбъднати очаквания. Някои оспорват концепциите на Мравински за творбите на Бетовен и Чайковски, на Брамс и Шостакович. Оценяваха обаче превръщането на личния прочит в самостоятелно творение, което обогатява с неочаквани открития. Наблюдавал съм майстора след поредния триумф как избърсва от челото си „пръските на аплаузите”. Как се потапя в самоанализ.

 Мравински знаеше повече от всеки друг, че решението никога не е съвършено и единствено. Винаги има място за още една стъпка напред. И тази стъпка ще е само негова. В това Мравински откриваше смисъла на диригентския занаят.” Ето доказателството: вижте репетицията на Брамс – Четвърта симфония, последната част:

В началото на 30-те години са първите концерти на маестрото с Ленинградската филхармония, а през 1938 г. поема ръководството на състава, за да стане жива легенда. Точни се оказват прогнозите на ред авторитети, че макар кариерата на Мравински да започва от оперния театър, симфоничната музика е неговата съдба. Впрочем премиерното изпълнение на една симфонична партитура се оказва съдбовно. 21 октомври 1937 г. – невиждан триумф за ленинградските филхармоници и диригента Евгений Мравински на първото представяне на Пета симфония от Шостакович.

От тук нататък за Мравински ще говорят като за съавтор на симфоничните опуси на Шостакович. С Ленинградската филхармония Евгений Мравински разлиства за първи път пред публика партитурите на симфонии № 6, 7, 8, 9, 10, на ораторията „Песен за горите”, на първия цигулков и виолончелов концерт. „Това е една от най-важните срещи в живота ми!”, категоричен е Мравински. А премиерата на Пета симфония има решаващо значение за победата на диригента на всесъюзния конкурс през 1938 година. Предлагат му поста главен диригент на Ленинградската филхармония.

Тогава Мравински е на 35 г. и е почти най-младият в състава, основан през 1882 година. „Когато през 1938 г. поех оркестъра, въведох строги правила и дисциплина в работата – уточнява диригентът. – Не всички ги приеха възторжено. Нужно ни бе време да се опознаем. Да се обикнем и да си вярваме. Без това пътят напред е немислим. Методът ми на работа е пределно ясен: съсредоточеност, самоконтрол, постоянство в репетициите. Така израства всеки състав.

Не съм господар на музикантите, а посредник между автора и публиката. Не изисквам кой знае какво – само точно вникване в идеите на композитора и моята концепция за тях.” Кратко и ясно! Тъкмо в стила на човека с огромен ръст и аскетично лице, който всява страхопочитание на пулта. Предлагам ви да видите Шостакович – Пета симфония, с 80-годишният маестро и Ленинградската филхармония:

Изискванията, изброени от Мравински, се открояват с пълна сила по време на репетиции. „Подготовката за концерт бе нещо неописуемо – спомня си Марис Янсонс (асистент на маестрото от 1973 г.). – Мравински винаги репетираше. Дори произведения, които е дирижирал стотици пъти и знаеше превъзходно наизуст. Повтаряше всяка дреболия, за да измъкне нещо ново. Да се докосне до по-дълбок пласт. Да опита друг ракурс. Мравински сякаш хипнотизираше оркестъра. Толкова мощна енергия се излъчваше от огромната му фигура. Някои музиканти се плашеха от гнева му. Не прощаваше разсеяност и немарливост. Повечето обаче го обожаваха. Съзнаваха колосалните усилия и пълната отдаденост в името на великите идеи.” Вижте още една репетиция – Шуберт – „Недовършена” симфония, с негово интервю, запис от 1978 г.:

Евгений Мравински обикаля света през петте десетилетия, в които е начело на Ленинградската филхармония. През 1956 г. във Виена са събрани накуп всички светила на диригентския пулт. Поводът: 200-годишнината на Моцарт.
По този повод Neues Osterreich пише: „Оркестърът на Ленинградската филхармония бе от най-висока класа и без колебание му отредиха палмата на първенството. Великолепен, съвършен състав! А Евгений Мравински е майстор от световна величина”. В следващите години ги канят в залата на Музикферайн. Тъй като аудиозаписът от 1965 г. на увертюрата към „Сватбата на Фигаро” е премахнат от Youtube, ви предлагам едно прекрасно изпълнение на увертюрата към "Дон Жуан", направен също в началото на шестдесетте години на миналия век.

През 1972 г., в годините на Студената война, филхармонията и Мравински осъществяват триумфално турне: 30 концерта в Германия, Австрия, Италия. В Мюнхен определят изпълнението на Четвърта симфония от Бетовен и Четвърта на Брамс като „поучително за немците в много аспекти”. А от страниците на Die Welt уточняват: „Дори в мигове на страстно вдъхновение Евгений Мравински не си позволява нито един неконтролиран жест. Очевидно всичко се изпипва на репетициите. Това без съмнение е титаничен труд. И в резултат на този труд на концерт прехвърчат огнени искри. Усеща се дихание, което приковава и разтърсва дълбоко”.

В заключение ви препоръчвам биографичната книга Yevgeny Mravinsky: The Noble Conductor от Григор Таси (2005 г.), която увлекателно разказва за един от най-именитите диригенти на ХХ век.