Непосилната лекота на Зелените

Непосилната лекота на Зелените
Въпреки че успяха да наложат много от идеите си в обществения дебат, еколозите непрекъснато са измъчвани от неразрешими екзистенциални противоречия. Това коментира френският журналист Ерик Земур във “Фигаро”, след като тази седмица министърът на околната среда Никола Юло изненадващо подаде оставка.

 

 

 

 

Малко повече от година след влизането си в правителството, Никола Юло обяви оставката си в ефира на радио “Франс ентер”, без да предупреди президента Еманюел Макрон и премиера Едуар Филип. На въпрос за мотивите му, той обясни, че екологията не е приоритет на правителството и се чувства “на кръстопътя на лобитата”, “съвсем сам” по въпросите на околната среда. 

 

Политическото гробище с екологични динозаври е претъпкано. Преди Никола Юло бяха Сесил Дюфло, Доминик Войне, Антоан Вехтер, Брис Лалонд. И толкова други, чиито имена вече са забравени, посочва Ерик Земур. Подали оставка или уволнени министри, затворени в партийните схеми апаратчици или просто идеалисти, жертва на неясни разпри.

 

Зелените така и не успяха да се наложат във френския политически живот, въпреки че тяхната първоначално маргинална тематика бе подета от всички. Юло не успя да намери мястото си при Макрон, както Дюфло не успя да се разбере с Валс, а Войне само се вайкаше при Жоспен. Наполеон казваше: “Заповядвам или си мълча”. Зелените казват: “Заповядвам или хленча”.

 

Еколозите не са нито десни, нито леви. Те са срещу капиталистическата глобализация, изобличават договорите за свободна търговия със Северна Америка или Япония, но забраняват затварянето на границите за мигрантите. 

 

Те са поддръжници на локалното, когато става дума за салати, и на глобалното, когато става дума за хора. 

 

Те възхваляват правото на туземните народи да защитят идентичността си, като се затворят за другите, но смятат за фашисти и расисти французите или техните европейски съседи, които имат същото желание. 

 

Те с пълно право се ужасяват от прекомерната експлоатация на природните ресурси, но отказват да видят, че първата причина за това е демографският взрив на планетата. 

 

Те пламенно отхвърлят експериментите върху животни, но одобряват тези върху хора, като сурогатното майчинство. 

 

Те защитават животинското достойнство, но не казват нищо за ритуалното клане без упойване, за да не ги обвинят в ислямофобия. 

 

Те твърдят, че се борят срещу емисиите на въглероден диоксид, но протестират срещу ядрената енергия, въпреки че е единствената безвъглеродна енергия. 

 

Те твърдят, че могат да управляват държавата, но яростно отхвърлят нацията.

 

Техните противоречия са многобройни и в крайна сметка ги правят нечуваеми, непонятни и неприятни, заключава Ерик Земур.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Ханибал Барка

    03 Sep 2018 17:33ч.

    Чудесен текст! Да, еколозите са точно това. Хареса ми онова за салатите и хората.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи