Най-великите записи в историята на музиката – Бах – „Голдберг вариации”

Автор: Томи Вичев
10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
1422
2

„Голдберг вариации“ (1741 г.; BWV 988) е мелодия от Бах с 30 вариации. Цикълът има доста сложен и необичаен строеж. Вариациите са построени по-скоро върху тоналния план на темата, отколкото върху самата мелодия. Голдберг е клавесинист на граф Кайзерлинг, който е покровител на Бах и заема поста на руски пълномощен министър при дрезденския двор. При честите си визити с графа в Лайпциг Голдберг навестява Бах. Ето и историята: Граф Кайзерлинг боледувал много и тогава страдал от безсъние. Голдберг, който живеел в дома му, трябвало в подобни случаи да прекарва нощта в съседната стая, за да му свири нещо по време на безсънието. Веднъж графът казал пред Бах, че желае да получи за своя Голдберг няколко клавирни пиеси, които да имат толкова нежен и що-годе ободряващ характер, че да могат да развличат безсънните му нощи. Бах решил да изпълни това желание с вариации, които дотогава смятал за неблагодарна работа поради неизменната им хармонична основа. По-късно графът ги наричал само „моите вариации“. Той не можел да им се наслуша и често, щом настъпвали безсънните нощи, казвал: „Драги ми Голдберг, изсвири ми една от моите вариации“. Може би Бах никога не е бил възнаграждаван за някоя от работите си така, както за тази. Графът му подарил златна чаша, пълна със сто луидора. Темата на тези вариации се съдържа в композираната поне 15 години по-рано (1725 г.) „Клавирна тетрадка“ за Ана Магдалена – в Сарабандата, идваща след песента „Ти си при мен“. В последната вариация звучат две народни песни, с които неговите прадеди се забавлявали на семейните си събирания.

Препоръчани записи (за съжаление не са много добрите и запомнящите се):

SONY, 1981

Глен Гулд

Последният запис на Гулд, осъществен през 1981 г. в легендарното студио на CBS в Ню Йорк, едва ли се нуждае от специално представяне. Това са без съмнение най-убедителните вариации „Голдберг” в историята на звукозаписа. При сравнение с който и да е запис от огромната дискография на Гулд и особено с първите му вариации „Голдберг” от 1955 г., се сблъскваме не просто с „израстване”, не с някакви успешно приключили „търсения”, но с истинско откровение. Откровение музикално, а може би и духовно, след което всяко „развитие” е лишено от смисъл. Гулд напуска този свят, без да успее да чуе последния си запис, предложен така качествено от Sony и на DVD. Гореща препоръка и за най-скромната фонотека. Чуйте го:

Купете на DVD: http://www.amazon.com/Goldberg-Variations-Glenn-Gould-Plays/dp/B000050IL0/

DG Archiv, 1970

Карл Рихтер, клавесин

Когато чуете това невероятно изпълнение, ще се убедите, че освен гениален диригент и органист Карл Рихтер е истински виртуоз на клавесина. Не съществува запис на вариациите „Голдберг”, изпълнени на клавесин, който би могъл да се сравни с интерпретацията на Рихтер. Почитателите на Бах не бива да се лишават от това виртуозно и мъдро изпълнение, при това издадено на извънредно ниска цена. Чуйте го:

Купете: http://www.amazon.com/J-S-BACH-GOLDBERG-VARIATIONS-RICHTER-2007-12-12/dp/B013GWQYEO/

DG, 1993

Андрей Гаврилов

Не бива да подмина в препоръките и руската клавирна школа. При Гаврилов няма да открием мистичната дълбочина на Гулд, но ако имате желание да дублирате вариациите във фонотеката си и пълната цена не ви смущава, заложете смело на талантливия руски пианист. Чуйте го:

Купете: http://www.amazon.de/Goldberg-Variationen-Andrej-Gavrilov/dp/B000025I53/

SONY, 2000

Мъри Перайа

Амбициите на Мъри Перайа в областта на клавирната предкласика очевидно са много сериозни. Неговата интерпретация на вариациите Голдберг не отстъпва в нищо на най-добрите предишни препоръки. Виртуозност и проникновена визия са синтезирани забележително в тази демонстрация на висок професионализъм. Чуйте го:

Купете: http://www.amazon.com/Bach-Goldberg-Variations-Johann-Sebastian/dp/B00004Z3PV/

DG Galleria, 1969

Вилхелм Кемпф

Най-популярното клавирно произведение на Бах е изпълнено от Кемпф с впечатляващи дълбочина и мъдрост. Интерпретацията на Кемпф е ненатрапчива и автентична и първоначално не впечатлява особено. Достатъчни са обаче само няколко минути, за да ви завладее неотразимото очарование на тази музика. И нещо любопитно – в главната тема пианистът не свири орнаментите, чуйте го: