Първа симфония на Сергей Прокофиев в ре мажор е една от най-любимите ми симфонии на ХХ век. Написана брилянтно, в „неокласически“ стил преди около 100 години (1917), тази творба е издържала проверката на времето и е от най-изпълняваните опуси на руския гений в цял свят – на запис и на концертния подиум.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53775_MOLpoXTXxYHCfZLKHRFkRSXjMdsSk8.jpeg" /></p>
<p> </p>
<p><em><strong>История на творбата</strong></em></p>
<p>Прокофиев пише дълго своята Първа симфония – започнал в края на 1916 г., той я завършва през септември 1917 г. На успешната премиера следващата година в Петроград диригент е самият автор. Любопитното е, че първият запис на „Класическа симфония” е в Америка – през 1929 г. с Бостънския симфоничен оркестър под диригентството на Серж Кусевитски. Симфонията е може би една от малкото т.нар. „неокласически“ произведения, като структурата й наподобява тази на австрийския композитор Йозеф Хайдн. Изследователите на Прокофиев твърдят, че идеята за творбата е възникнала по време на следването му в Санкт Петербург, където неговият преподавател Николай Черепин често давал на студентите си упражнения, свързани с австрийските класици Хайдн и Моцарт. Сергей Прокофиев използва даже и състава на оркестъра, който е бил по онова време. Симфонията е от 4 части:</p>
<ol>
<li>Allegro</li>
<li>Larghetto</li>
<li>Gavotta: Non troppo allegro</li>
<li>Finale: Molto vivace</li>
</ol>
<p> </p>
<p><em><strong>Записите, които препоръчвам:</strong></em></p>
<p> </p>
<p><strong>DG, 1990</strong></p>
<p>+ Прокофиев: Петя и вълкът (разказвач – Стинг)</p>
<p><em>Камерен оркестър на Европа, Клаудио Абадо</em></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53775_JVQUNchvdTVcWGNIM5D6RC3064ldd0.jpg" style="height:424px; width:425px" /></p>
<p>Елегантното изпълнение на Абадо е безспорният избор, ако възнамерявате да притежавате тази симфония само в едно изпълнение. Темпата са леко напред, но това е търсено умишлено в услуга на фееричната творба. Дискът е допълнен с „Петя и вълкът”, изпълнен също с Камерния оркестър на Европа с участието на поп легендата Стинг като Разказвача. </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/S3R_NBfO9Nw?wmode=transparent&jqoemcache=ZluLy" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><strong>DG <em>Galleria</em>, 1982</strong></p>
<p>+ Прокофиев: Симфония № 5</p>
<p><em>Берлинска филхармония, Херберт фон Караян </em></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53775_E3OvcR6IguPi6lbKjlsWY8EsIJlXpf.jpg" style="height:425px; width:425px" /></p>
<p>Интерпретацията на Караян е „класическа” в пълния смисъл на тази дума – изчистена и в умерено темпо, истинска демонстрация на бляскавия звук на Берлинската филхармония. Звукозаписът – един от първите цифрови – също е забележително постижение. Този диск е особено привлекателен и поради факта, че е допълнен с най-силното изпълнение в историята на звукозаписа на Пета симфония, записано през 1969 г. отново с Берлинската филхармония. Няма да пиша отделна статия за Пета симфония на Прокофиев, затова ви предлагам да я чуете тук:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/sPsw3QpBsUE?wmode=transparent&jqoemcache=QmClT" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><strong>DG, 1989</strong></p>
<p>+ Бизе: Симфония; Бритън: „Обикновена симфония”</p>
<p><em>Камерен оркестър „Орфей”</em></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53775_znur9gpb4wT94sJsbh8lslVxikishh.jpg" style="height:425px; width:425px" /></p>
<p>Камерният оркестър „Орфей” изпълнява симфонията с жизненост, на която е трудно да се устои. Същевременно прецизността в работата на тези музиканти никога не е преставала да ме изумява – достатъчно е да чуете солото на фагота в І част с неговото свежо и деликатно звучене. Дискът е допълнен с две култови и рядко записвани симфонии – тези на Бизе и Бритън. Купете я: <a href="http://www.amazon.com/Prokofiev-Classical-Symphony-Britten-Simple/dp/B000001G9J">http://www.amazon.com/Prokofiev-Classical-Symphony-Britten-Simple/dp/B000001G9J</a> </p>
<p><strong> </strong></p>
<p> </p>
<p><strong>PHILIPS <em>Solo</em>, 1987</strong></p>
<p>+ Прокофиев: Симфония № 5</p>
<p><em>Филхармония на Лос Анжелис, Андре Превен</em></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53775_yNT3YNn88BT7bs7faDn8shYuXBow4Q.jpg" style="height:280px; width:280px" /></p>
<p>Превен е сред най-ангажираните в руската музика западни диригенти, а този диск определено е един от големите му успехи. Обслужен е от качествен цифров запис и се предлага на средна цена. Разбира се, това не ми е първа препоръка, но дискът си заслужава вниманието ви, ако обичате Прокофиев, защото е допълнен с неговата Пета симфония. Купете на MP3: <a href="http://www.amazon.co.uk/Prokofiev-Symphony-Op-25-Classical-Allegro/dp/B001R8XBEQ/"><span style="color:rgb(4, 99, 193)">http://www.amazon.co.uk/Prokofiev-Symphony-Op-25-Classical-Allegro/dp/B001R8XBEQ/</span></a> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><strong>DECCA 421 813-2, 1989, F</strong></p>
<p>+ Прокофиев: Симфония № 5</p>
<p><em>Симфоничен оркестър на Монреал, Шарл Дютоа</em></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53775_ZABbnFTZ82zAc9ss7VdVgTTlaDT0Ft.jpg" style="height:400px; width:393px" /></p>
<p>Богатството на звуковата палитра и умереността на темпата са основните характеристики на тази вълнуваща интерпретация, която е сред най-големите успехи на Дютоа в звукозаписа. Все пак, ако имате вече „Класическа симфония” с Абадо и Караян, може да пропуснете този запис.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>