Не са много композиторите на ХХ век, които оставят ярка диря след себе си като новатори. Бела Барток е един от тях. Огромно е неговото дело на творец и музикален изследовател. В своите оперни, балетни, симфонични и камерни произведения той по гениален начин се стреми да даде ново, оригинално решение на редица най-важни проблеми на съвременната музика, свързани с мелодията, хармонията, полифонията, звучността на съвременния оркестър и усъвършенстването на клавирната техника. По нов, ярко индивидуален начин той третира фолклора като музикален материал, като извор на творческо вдъхновение при създаването на своите композиции.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51620_ea0jSGzdm7YEmSwuXS5APElfx5a0cN.jpg" style="height:360px; width:480px" /></p>
<p> </p>
<p>Творчеството на Бела Барток е изградено със съвършена композиционна техника. То е дълбоко национално унгарско изкуство с изключително висока художествена стойност. Композиторът е оставил голям брой произведения от почти всички области на музиката, между които операта „Замъкът на херцога Синята брада“, балетите „Дървеният принц“ и „Чудесният мандарин“, изумителният по своята оригиналност и сила на въздействие „Концерт за оркестър” (мое любимо негово произведение). Чуйте го с Берлинската филхармония и Пиер Булез:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/DxunwtI7zbc?wmode=transparent&jqoemcache=isOgr" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Барток има и прекрасни три концерта за пиано и оркестър (като вторият е гениален), концерт за цигулка, за виола, камерна музика, вокално-инструментални творби като великолепната „Кантата профана“, оркестрови пиеси, сред които „Унгарски картини“, блестящото пианистично „Алегро барбаро“, Музика за струнни и ударни инструменти. Чуйте последното споменато произведение с оркестър „Филаделфия” и Ойген Орманди:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/ZFTGdFuUdAU?wmode=transparent&jqoemcache=5IdCB" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Прогресивната ориентация на големия унгарски музикант личи от неговото завещание, писано през 1940 г., в което между другото се казва: „Докато в Будапеща два площада носят имената на онези две особи (има предвид имената на Хитлер и Мусолини), след моята смърт забранявам да се наименува на мен каквато и да е улица или да се поставя някаква паметна плоча“.</p>
<p>В търсенето на своя личен стил Барток се опира на унгарския музикален фолклор. Задълбочената му работа над него като изследовател и творец дава забележителни резултати. Приносът на Бела Барток в изследването на фолклора е от световно значение. Творчеството му е неразривно свързано с народните песни и танци, които са претворени в големи художествени форми. С течение на годините интересът към произведенията на унгарския композитор нараства все повече и през четвъртото десетилетие на ХХ век той вече има славата на един от най-значимите съвременни композитори.</p>
<p>Както вече споменах, в областта на музикалния театър Бела Барток написва три произведения: операта „Замъкът на херцога Синята брада“ (1911 г.) и балетите „Дървеният принц“ (1916) и „Чудесният мандарин“ (1919). <span style="background-color:#f9f6e6">1911 г. е забележителна в творческото развитие на Бела Барток. През тази година 30-годишният композитор създава две от най-ценните си творби </span><span style="font-family:times new roman; font-size:12px">–</span><span style="background-color:#f9f6e6"> операта „Замъкът на херцога Синята брада“ и „Алегро барбаро“ (Варварско алегро) за пиано, чуйте го с виртуоза Золтан Кошич:</span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/AwCP2US7BaU?wmode=transparent&jqoemcache=aB9xI" width="425"></iframe></div>
<p><span style="background-color:#f9f6e6"> </span></p>
<p> </p>
<p><span style="background-color:#f9f6e6">Със своята опера „Замъкът на херцога Синята брада“ Барток разкри пред оперното, а чрез двата си балета </span><span style="font-family:times new roman; font-size:12px">–</span><span style="background-color:#f9f6e6"> „Дървеният принц“ и „Чудесният мандарин“, и пред балетното творчество нови пътища на развитие. Музиката на неговата опера е написана с изключително високо професионално майсторство и е със смели и новаторски изразни средства. Тази музика е с дълбок национален характер, притежава бляскава колоритност и вълнуваща емоционална сила. В операта на Барток се откриват нови стилистични черти, по-особени идейно-естетически концепции и съвършена организация на музикалния материал. Чуйте тази опера: </span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/zUNpYU5UGg0?wmode=transparent&jqoemcache=BF87q" width="425"></iframe></div>
<p><span style="background-color:#f9f6e6"> </span></p>
<p> </p>
<p>През 1940 г. композиторът емигрира в Америка. Там той живее при извънредно трудни условия, които постепенно подкосяват крехкото му здраве. Бела Барток умира на 26 септември 1945 г. в Ню Йорк. Тази година в Европа са предвидени редица концерти, които да отбележат 70 години от смъртта на един от най-великите композитори на ХХ век. Завършвам с един документален филм за него:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/y3dd23CHHuo?wmode=transparent&jqoemcache=vxxun" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>