Херберт фон Караян

Тук за пръв път от 30 мои статии до момента не мога да избера какво да ви предложа от океана от негови видеозаписи. Все пак ще започна с едно от най-гледаните му изпълнения: Дворжак – симфония „Из Новия свят”, с късния Караян и Виенската филхармония:

Любопитно е, че корените на неговия род са от Кожани, град в гръцка Македония. Неговият прапрадядо – Георгиус Караянис – се премества във Виена през 1767 година. Караян осъществява музикалното си образование в Залцбургската и Виенската музикални академии със специалност пиано, което завършва с Първия клавирен концерт на Панчо Владигеров – началото на „българската” следа в неговата кариера (все пак с македонски корени това се обяснява по-лесно).

През 1934 г. Караян става член на Националсоциалистическата партия, което спомага за началото на творческия му път. Известно е, че по това време е започвал концертите си с популярния тогава нацистки химн „Песен на Хорст Весел”. Този период от живота му става причина по-късно световноизвестни цигулари от еврейски произход, като Исак Щерн, Артур Рубинщайн и Ицхак Пърлман, никога да не музицират под неговата палка.

Началото на истинската му световна слава е през 1955 г., когато след смъртта на легендарния Вилхелм Фуртвенглер е назначен за главен диригент на Берлинската филхармония, която води повече от 30 години, почти до своя жизнен край.

Повод за истинска наша национална гордост е работата му с много български изпълнители и хорове – Борис Христов, Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, хора на Софийската опера и Софийския радиохор. Едно от признатите за най-велики изпълнения на Реквиема от Верди е осъществено през 1984 година с Анна Томова-Синтова и хора на Националната ни опера и Виенската филхармония:

Продължавайки „българската следа”, непременно трябва да отбележим тандема Алексис Вайсенберг – Фон Караян. Те правят знаменити аудиозаписи – интегрално изпълнение на клавирните концерти на Бетовен, както и видеопродукции на Чайковски – Първи клавирен концерт, плюс Рахманинов – Втори клавирен концерт, всички с Берлинската филхармония. Чуйте Рахманинов:

Разбира се, темата няма да е пълна, ако не ви предложа Бетовен – Пета симфония, от младите му години. Тук Берлинските филхармоници свирят сякаш като за последно:

Извън музиката, Караян е бил запален любител на високите скорости и мощните автомобили. Любопитен факт е, че автомобилният концерн „Порше” е разработил и произвел специално за него своя прототип Porsche 911 Turbo RS.

Отричан и мразен, обичан и обожествяван; от обвинения, че наследил „готов” оркестър от Фуртвенглер, който успял само да „продаде” успешно, че е тиранин, използващ всичко и всички единствено за егоистичните си цели, до поставянето му на пиедестала на най-великия диригент, едно нещо е абсолютно сигурно – невъзможно е да останем безразлични, слушайки Херберт фон Караян! А не е ли това най-сигурният белег за величие и непреходност? 

(Специални благодарности за помощта на доц. Илия Чернаев, преподавател в НМА Панчо Владигеров – София.)