140 години от рождението на Морис Равел

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50605_JVQUNchvdTVcWGNIM5D6RC3064ldd0.jpg" style="height:557px; width:450px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Една от първите творби на Равел с особено значение е клавирната пиеса &bdquo;Игра на водата&rdquo; (1901). За нея изтъкнатият френски пианист Алфред Корто пише:&nbsp;<strong><em>&bdquo;Той откри за радост на пианистите секрета на нюансираната, преливаща се техника, на отблясъците и отраженията на импресионизма, чието начало полага Лист в музиката на своето време&rdquo;</em></strong>. Чуйте тази пиеса в гениалната интерпретация на Марта Аргерич:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/J_36x1_LKgg?wmode=transparent&amp;jqoemcache=kWb8n" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Твърде продуктивен в творчеството на Равел се оказва периодът 1905 до 1915 г., когато композиторът създава такива различни по жанр и стил произведения, като изящната Сонатина за пиано или клавирния цикъл от пет пиеси &bdquo;Огледала&rdquo; (1905). Появяват се и вокалната сюита &bdquo;Естествени истории&rdquo; (1906), както и &bdquo;Испанска рапсодия&rdquo; за симфоничен оркестър (1907). <strong><em>&bdquo;Испания е моята втора родина&rdquo;</em></strong><span style="background-color:#eeeeee">&nbsp;</span>&ndash;<span style="background-color:#eeeeee"> е заявявал често Равел. Още през 1895 г. композиторът се представя със забележителната&nbsp;</span><strong>&bdquo;Хабанера&rdquo; </strong><span style="background-color:#eeeeee">за две пиана. Не по-малко жизнен огън и енергия излъчва &bdquo;Алборада&rdquo; от цикъла &bdquo;Огледала&rdquo;, където авторът използва свободно жанра на серенадата. В испанските му опуси Испания живее и диша с неповторими багри, аромат и движения на народните танци. Мануел де Файя пък е бил поразен при първото слушане на &bdquo;Испанска рапсодия&rdquo;:</span>&nbsp;<strong><em>&bdquo;Аз съм изумен от испанския й характер&rdquo;</em></strong>&nbsp;&ndash;<span style="background-color:#eeeeee"> казва той. Чуйте я под диригентството на Даниел Баренбойм:</span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Xu1-oVjGF3Y?wmode=transparent&amp;jqoemcache=fTGWI" width="425"></iframe></div> <p><span style="background-color:#eeeeee">&nbsp;</span></p> <p>&nbsp;</p> <p>През 1907 г. под влияние на &bdquo;Руските сезони&rdquo;, организирани в Париж от Сергей Дягилев, Равел се увлича от забавната комедия-фарс на Франк-Ноен &bdquo;Испански час&rdquo;. За четири месеца той завършва партитурата на едноименната комична опера, в основата на която лежи остроумна любовна интрига. През пролетта на 1913 г. руската балетна трупа представя пред парижката публика третия балет на Стравински &bdquo;Пролетно тайнство&rdquo;. Бурният успех на този балет и забележителните постижения на руските артисти, разкриващи по нов начин единството между музика, хореография и живопис, подтикват Равел към балетния жанр. В списъка на неговите произведения фигурират четири балета:&nbsp;<strong><em>&bdquo;Дафнис и Хлоя&rdquo;,</em></strong>&nbsp;<strong><em>&bdquo;Аделаида&rdquo;, &bdquo;Майка ми гъската&rdquo;</em></strong>&nbsp;и<strong><em> &bdquo;Болеро&rdquo;</em></strong>. От тях единствено &bdquo;Дафнис и Хлоя&rdquo; се осъществява като пълноценен балетен спектакъл, независимо че според думите на автора си остава &bdquo;хореографска симфония в три части&rdquo;.<br /> <br /> През 1914 г. Равел и Стравински започват съвместна работа над оркестрацията на операта &bdquo;Хованщина&rdquo; от Мусоргски, която се прекъсва малко преди началото на Първата световна война. Равел се оказва в редиците на доброволната армия и прекарва на фронта две и половина години. След завръщането си пише клавирната сюита &bdquo;Гробът на Купрен&rdquo; (1917) &ndash; своеобразен музикален венец от шест пиеси в памет на шестима от близките приятели на Равел, загинали на фронта. Чуйте тази сюита в изпълнение на Самсон Франсоа:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/H0l7rYbDiW4?wmode=transparent&amp;jqoemcache=tXtMA" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Сред последните творби на композитора се открояват &bdquo;Детето и чудесата&rdquo; &ndash; опера-балет, двата клавирни концерта &ndash; в сол мажор и Концерт за лява ръка, и &bdquo;Болеро&rdquo; за симфоничен оркестър.<span style="font-family:trebuchet ms; font-size:11px"> </span>Знаменитата тема от 16 такта, зараждаща се в леко звучащата флейта на фона на абсолютно неизменна ритмична формула, се повтаря многократно, всеки път поновому. С всяко повторение силата на звучността нараства, тембровата палитра разцъфтява, усилва се динамичното напрежение. Звуковата маса расте и се разширява като неудържима лавина. Именно с <strong>&bdquo;Болеро&rdquo;</strong>&nbsp;(1928) светът научава името на композитора. Равел разказва колко учуден и зарадван бил, когато дочул някакъв нюйоркски докер да си тананика произведението му. Произведението има хиляди записи, предлагам ви един от най-съвременните &ndash; този с Густаво Дудамел и Виенската филхармония, а на концертмайсторския пулт е Албена Данаилова:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/KK23BhEQVyU?wmode=transparent&amp;jqoemcache=91HIX" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Най-високото отличие, учредено от Дружеството на авторите, композиторите и музикалните издатели във Франция, е златният медал&nbsp;<strong>&bdquo;Морис Равел&rdquo;.</strong>&nbsp;През 1975 г. по случай 100 годишнината от рождението му в Лион е открита най-голямата извънстолична концертна зала &bdquo;Аудиториум Морис Равел&rdquo;. Чар! Това е разковничето в композициите на Морис Равел, които се открояват с логичност, завършеност, професионално съвършенство, звукова и ритмична изразителност. Не е случаен фактът, че сам Дебюси го е наричал &bdquo;факир чаровник&rdquo;. Завършвам с един кратък документален филм за него:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/-B0d1jWg3ZA?wmode=transparent&amp;jqoemcache=SBGpG" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>