120 години от рождението на Карл Орф

Автор: Томи Вичев
10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
308
1

Карл Орф е немски композитор, драматург и музикален педагог. Най-известното му произведение е сценичната кантата „Кармина Бурана“, едно от най-популярните хорови произведения на ХХ век. Автор е и на кантатите „Катули Кармина“ и „Триумфът на Афродита“. Трите кантати Орф обединява в триптиха „Триумфи” (което не пречи на самостоятелното им изпълнение).

<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47944_aCrAgup4Hc5EWsbnIW3Mqth80SVRhm.jpeg" />   Сценичната кантата &bdquo;Катули Кармина“ композиторът създава в началото на 40-те години на ХХ в. В основата на произведението са стиховете на римския поет Гай Валери Катул (87–54 г. пр.н.е.), който свободно и без свян описва чувствата си към красавицата Лесбия. Премиерата се е състояла на 6 ноември 1943 г. в Лайпциг, а десетилетия по-късно (през 1976 г.) композиторът ще разтълкува творбата си с думите: &bdquo;Катул вече я беше композирал, аз само написах музиката. Никоя музика не е така първично танцувална, както тази“. Причината до този момент творбата да не е изпълнявана многократно е откровеният еротизъм в поезията на Катул. Към това се прибавят и трудности от технически характер, като необходимостта от четири рояла, голям хор, богат ансамбъл от ударни инструменти, а и не на последно място – нетрадиционният латински език, на който е написан текстът. Чуйте това интересно произведение с прекрасния оркестър Филаделфия и Юджийн Орманди:     <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/BRWrzH4h4p8?wmode=transparent&jqoemcache=RSdnA" width="425"></iframe></div>     Преди да представя по-подробно най-известното му произведение, чуйте част от втората спомената от мен кантата – &bdquo;Триумфът на Афродита“, която се явява последна от театралния триптих &bdquo;Триумфи“. Написана е през 1953 година, или 16 години след шедьовъра му &bdquo;Кармина Бурана”. Това е една универсална идея за сватбен обред. Тук Орф вплита гръцките мистерии, марионетния и модерния драматичен театър, уличното карнавално представление, италианската комедия дел арте и древни езически текстове, диалектни и непреводими на съвременния език. Интерпретацията на &bdquo;Триумфът на Афродита“, която ви предлагам, е на немския диригент Херберт Кегел:     <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/tNd7XeaG2BM?wmode=transparent&jqoemcache=PwTts" width="425"></iframe></div>     След създаването на великата &bdquo;Кармина Бурана” 42-годишният Карл Орф написал на своя издател Шот: &bdquo;Вие можете вече да унищожите всичко, което съм написал по-рано и което, за съжаление, сте напечатали. С &bdquo;Кармина Бурана” започват моите събрани съчинения”. А до този момент композиторът вече бил написал опери, кантати, театрална музика, квартети и множество песни. Carmina означава песни, стихове, а Burana е латинското географско име на средновековния манастир Бойерн в Бавария. През 1847 г. германецът Шмелер открива в манастира Бенедиктбойерн над 250 песенни текстове на стар латински песенен кодекс от ХІІ и ХІІІ век и ги издава под името Carmina Burana. Текстовете са от анонимни средновековни автори. През пролетта на 1934 г. Карл Орф попада на споменатото издание Carmina Burana на Шмелер. В течение на две години работи с голямо вдъхновение над партитурата. Кантатата се състои от три основни дяла, седем обособени части и 25 отделни номера на латински език, с изключение на старинен немски език (от средата на №7 до №10). Що се отнася до сюжета, тук няма последователно действие. Текстовете по-скоро следват по реда на различните ситуации. Благодарение на многостранната си ритмична инвенция и простата формална структура от строфи, латинският тук не е &bdquo;мъртъв език”, а пълнокръвен, близък до чувствата на обикновения съвременен човек. Шмелеровско издание на сборника &bdquo;Кармина Бурана” с миниатюрата &bdquo;Колелото на Съдбата” възпламенява и сценичната фантазия на Карл Орф. Премиерата на &bdquo;Кармина Бурана” се състояла във Франкфурт на Майн през юни 1937 г. и направила невероятно силно впечатление. &bdquo;Колелото на Съдбата” се възприело като символ, напомнящ как бързо в живота се сменят успехи и неуспехи, щастие и нещастие, власт и падение. Триумфът на Човека въпреки паденията – независимо от жизнените катастрофи и даже от смъртта – това е идеята, преминаваща в цялото произведение. Както сами виждате, сюжетът е повърхностен, но пък музиката – гениална. Чуйте &bdquo;Кармина Бурана“ в прекрасното изпълнение на Берлинската филхармония и Сейджи Озава с първокласни солисти:     <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/n-DgS75lfmw?wmode=transparent&jqoemcache=KdpDh" width="425"></iframe></div>     Ето и нещо любопитно: В Мюнхен, заедно с хореографката Доротеа Гюнтер, Карл Орф основава през 1924 г. Училище &bdquo;Гюнтер”, в което се изучава гимнастика, ритмика и танцово изкуство. Тук през периода 1930–1935 г. Орф създава известната система за музикално развитие на децата, наречена &bdquo;Шулверк”, основана върху активизиране на творческия импулс в условията на колективната импровизация. Тази елементарна теория за музикално възпитание чрез колективно детско музициране и импровизация, идеи и практики, се използва и до днес в музикалната педагогика в Европа. Изследванията на местния музикален и танцов фолклор, както и този на народите от Азия и Африка и традиционните им музикални инструменти, литературните и театрални интереси и педагогическата дейност на Орф оказват трайно въздействие върху творческите му търсения и оформянето на музикалноизразните средства, характерни за стила му, както и жанровите предпочитания и новаторството в световната музикална педагогика. Важен факт е, че Орф получава поръчка да напише музика за откриването на две олимпиади – Берлин 1936 (&bdquo;Встъпление” и &bdquo;Детско хоро”) и Мюнхен 1972 (&bdquo;Поздрав за младежта”). Карл Орф е не само един от най-популярните композитори и една от най-ярките и самобитни индивидуалности в музикалната култура на XX век, но и забележителен реформатор на музикалния театър от ранга на Монтеверди, Глук и Вагнер.