120 години от рождението на австрийския диригент Карл Бьом

Автор: Томи Вичев
10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
307
0

Възобновявайки поредицата си за великите диригенти на ХХ век, отбелязвам една годишнина. Когато се сетя за Моцарт и Бетовен, в съзнанието ми светкавично изниква името на един от най-великите диригенти на ХХ век – иконата в Австрия Карл Бьом, където преди седмица отбелязаха 120 години от рождението му. Съвременник на емблематични диригенти като Валтер, Клемперер, Фуртвенглер, Райнер и Ерих Клайбер (за които писах в първата половина на 2014 г.), Карл Бьом се вписва в това „златно поколение” с перфектните си интерпретации на Моцарт, Бетовен, Брукнер, Вагнер и Рихард Щраус.

<p> За начало чуйте с него Бетовен – Пета симфония, последна част, с Виенската филхармония:</p> <p> </p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/F1qASfzTAfQ?wmode=transparent&jqoemcache=7adFB" width="425"></iframe></div> <p> </p> <p>След завършването на Виенската консерватория Карл Бьом започва шеметна кариера. Със съдействието на Бруно Валтер Бьом работи последователно в Мюнхен, Дармщат, Хамбург и Виена, където през 1933 г. дирижира с огромен успех &bdquo;Тристан и Изолда” на Вагнер. Там бива забелязан от дрезденски интенданти и следващата година наследява Фриц Буш и започва дългогодишна работа в тамошната Semper Oper. В Дрезден Карл Бьом се запознава с Рихард Щраус и прави премиерни спектакли на оперите му &bdquo;Мълчаливата жена” и &bdquo;Дафне”. По време на войната (1943–45 г.) Бьом става директор на Виенската опера и по-късно бива обвинен в симпатии към националсоциализма, макар че никога не е членувал в партията. Реабилитиран 2 години по-късно, той отново поема поста във Виенската опера, но само за 2 години (1954-56), защото е обвиняван, че остава твърде рядко във Виена, което не се харесва на винаги капризните виенски интенданти (там е наследен от Херберт фон Караян). Интересен факт в биографията е участието му в двата най-престижни оперни фестивала – Залцбургският (където пред 1938 г. дирижира &bdquo;Дон Жуан”) и Байройтския (след войната). През 1957 г. е изключително успешният му гастрол в Метрополитън, Ню Йорк, с творби от Моцарт, Рихард Щраус и Вагнер. Гастролите на Карл Бьом са по цялото земно кълбо – от Буенос Айрес в началото на 50-те години до Токио в средата на 60-те и в края на 70-те, като навсякъде е посрещан и изпращан с френетични овации. Ето част от негова репетиция в Токио от 1980 г. с Виенската филхармония с програма Бетовен: </p> <p> </p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/-G-NAu0dRSA?wmode=transparent&jqoemcache=FGlTb" width="425"></iframe></div> <p>Тясното му сътрудничество с Виенската филхармония ражда множество записи, а повечето от тях остават завинаги в историята на интерпретацията, като видеопродукциите за &bdquo;Дойче грамофон” на симфониите на Моцарт. Мнозина го критикуват за по-бавните темпа на тези симфонии, но при по-внимателно слушане може да установите, че всичко е обосновано с точност и прецизност, максимално близка до замисъла на гения от Залцбург. В подкепа на тези думи, чуйте прекрасната интерпретация на симфония &bdquo;Юпитер” от 1971 г. с този тандем:</p> <p> </p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/sFFSevUaxMo?wmode=transparent&jqoemcache=J8HHC" width="425"></iframe></div> <p> </p> <p>Редно е да спомена и тясното сътрудничество на маестрото с Лондонския симфоничен оркестър, където е боготворен, както и с Кралската опера в Ковънт Гардън. Ето едно прекрасно изпълнение на Брамс – Втора симфония, на късния Бьом и характерното за него бавно темпо, запис от 1977 г. с Лондонския симфоничен оркестър:</p> <p> </p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/8bXgxFkimDI?wmode=transparent&jqoemcache=Rl9LT" width="425"></iframe></div> <p>За финал, за запалените почитатели на великия Карл Бьом ще препоръчам две книги и два документални филма. Първата книга биография е от 1922 г: Böhm, Karl - <em>A Life Remembered: Memoirs</em>, издадена в Лондон през 1992 г.                  </p> <p>Втората книга (на немски) излиза веднага след смъртта му през 1981 г. с предговор от Ленърд Бърнстейн: Endler, Franz (1981). <em>Karl Böhm: ein Dirigentenleben</em>. Hamburg: Hoffmann und Campe.</p> <p>Ето и линкове на двата документални филма (за съжаление на немски без надписи). Първият е Karl Böhm – Sein leben – seine musik:</p> <p> </p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/UYbRyUdn6jM?wmode=transparent&jqoemcache=yMlMV" width="425"></iframe></div> <p>Вторият видеодокумент е Karl Böhm – Portrait, където виждаме процеса на репетициите му, отново на немски:</p> <p> </p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/FA39tI-PzQ0?wmode=transparent&jqoemcache=LcaUa" width="425"></iframe></div> <p> </p> <div> </div>