Поредица „Великите интерпретатори на ХХ век” – неостаряващата Ане Софи Мутер

 Поредица „Великите интерпретатори на ХХ век” – неостаряващата Ане Софи Мутер
„Целта ми не е да остана в XVIII век, защото живея в XXI век и ползвам модерните комуникации, но си запазвам време за съзерцание и за учене. За да имаме пълноценен живот, не трябва да забравяме да храним душата си. Телевизията, радиото и вестниците ни помагат да осъзнаем жестоките страни на живота, но изкуството ни прави по-човечни...”
<p>&nbsp;</p> <p>Мутер е един от най-забележителните музиканти на нашето време. Протеже на Караян, тя изгради бляскава кариера, като записа над 50 сидита за &bdquo;Дойче Грамофон&ldquo;, повечето отличени с награди. Водещи музикални критици поставят Мутер до великите цигулари на ХХ век &ndash; нещо спорно поне за мен.&nbsp;<span style="background-color:rgb(246, 247, 248); color:rgb(55, 62, 77); font-family:helvetica,arial,lucida grande,tahoma,verdana,arial,sans-serif; font-size:12px">&quot;Започвам с Бетовен - &quot;Кройцерова соната&quot; за цигулка и пиано с нейният постоянен партньор Ламберт Оркис: </span></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/v9YowLzeC0c?wmode=transparent&amp;jqoemcache=CvQ0m" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Малко биографични факти, тъй като в българската Уикипедия Мутер не фигурира. Ане-Софи Мутер още от петгодишна започва да учи пиано, но много бързо променя желанията си и се посвещава на цигулката. След като печели многобройни награди като дете, решава да се откаже от редовното училище и да се заеме с концертна дейност. На 13 години среща съдбата в лицето на Херберт фон Караян, който я кани да свири с Берлинската филхармония. Официалният й дебют е през 1977 г. на Великденския, а после и на Летния фестивал в Залцбург, където тя свири с Английския камерен оркестър под диригентството на Даниел Баренбойм. И пак със същия състав гостува в Англия и на фестивала в Люцерн. През февруари 1978 г. свири с Берлинската филхармония. На 15-годишна възраст прави първия си запис &ndash; Трети и Пети цигулкови концерти на Моцарт с Берлинската филхармония и Караян. В тази 1978 г. е обявена за Артист на годината. Чуйте Петия:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/fW4CoBqzTx4?wmode=transparent&amp;jqoemcache=3Hbxg" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>След две години Мутер покорява Америка и свири с Нюйоркската филхармония под палката на Зубин Мета. Целият й живот и кариера са покровителствани от велики и доста по-възрастни от нея музиканти. В началото е Херберт фон Караян, после меценатът Паул Захер, виолончелистът Мстислав Ростропович, първият й съпруг Датлеф Вундерлих (адвокатът на Караян), който умира през 1995 г. От него има две деца &ndash; Арабела (1990) и Рихард (1994). През 2002 г. се омъжва за пианиста и диригент Андре Превен, който тогава е на 72 години, а тя е на 39, с когото се разделят през 2006 г. Мутер основа своя фондация през 2008 г:</p> <p><a href="http://www.youtube.com/watch?v=fW4CoBqzTx4" style="line-height: 1.6em;"><span style="color:rgb(4, 51, 255)">http://www.anne-sophie-mutter.de/stiftung-hochbegabte.html</span></a><a href="http://www.youtube.com/watch?v=fW4CoBqzTx4" style="line-height: 1.6em;">&nbsp;</a></p> <p>Следва да се отбележи, че за интерпретацията й има и негативни мнения в последно време. Мастити критици твърдят, че Мутер се увлича повече по дизайнерски рокли и фитнес, отколкото по тежки репетиции и разучаване на нови произведения. На 51 години, цигуларката наистина изглежда шеметно всеки път на сцена, но по-паметливите си спомнят нейния дебют при Караян и пълничкото 14 годишно момиченце, което се интересуваше само и единствено от музика. Вижте 20-годишната Мутер как свири Бах:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/ZKHneMkDUwk?wmode=transparent&amp;jqoemcache=JpZ94" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Ане-Софи Мутер притежава две цигулки &bdquo;Страдивари&ldquo; &ndash; &bdquo;Ермилиани&rdquo; от 1703 и &bdquo;Лорд Дън-Рейвън Щрад&rdquo; от 1710, за която казва: <em>&bdquo;Има силно присъствие. Не ме изненадва, но имаме да разкриваме заедно безкрайни тайни. Винаги ми е харесвала идеята сама да създавам звука, с ръцете си. Мога да го моделирам с лъка, като че вая скулптура&hellip; Цигулката е жива, чувствена. Тя е продължение на тялото. Затова винаги свиря с дрехи с открити рамене &ndash; харесва ми да усещам допира й до кожата&rdquo;.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Мутер признава, че е най-строгият критик на собствения си талант и че рядко й се случва да остане доволна от изпълнението си. &bdquo;Наистина има моменти, много специални, когато чувствам как се сливам с музиката.&ldquo; Тя обаче подчертава, че това става рядко и че по принцип е много самокритична, защото е наясно със &bdquo;слабите си места&ldquo;. &bdquo;Чудесно е да можеш да обмениш впечатления пряко с композитора. Защото музикантът винаги живее в свят на съмнение &ndash; не знае дали изпълнението му съвпада със замисъла на композитора&ldquo;, посочва германската цигуларка. За финал чуйте цигулковия концерт на Менделсон (под диригенството на Курт Мазур), едно наистина забележително изпълнение, което доказва защо Мутер е един от най-ценените цигулари в днешно време:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/K67o86CS5uo?wmode=transparent&amp;jqoemcache=sOXsi" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><br /> &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • малко разбиращ

    03 Дек 2014 5:40ч.

    Това изпълнение на Менделсон от баба Софи не мога да приема за най-доброто. Тук вероятно и дедо Мазур се е шашнал от хубавата жена и не може на места да удържа темпото. Звучи ми сякаш изпълнението е на Ленинградската филхармония от времето на Рождественски, когато се препускаше с темпата сякаш някой ги гони водкаджиите. На места фразите са безупречни, но я няма типичната за немската школа сдържаност с характерната за Караян тежест на интерпретацията. Много е добра тази хубавица, но чуйте Иксак Пърлман как прави същия концерт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи