Ернест Ансерме е един от любопитните диригенти на ХХ век. Без да е гений на пулта, неговите интерпретации впечатляват с размаха и дълбочината си. Той учи композиция в Лозанa, както и при Ернест Блох в Женева. По-късно Ансерме отива в Париж и посещава „Скола канторум” към консерваторията, благодарение на което постига ново, по-съвършено ниво в дирижирането си. Преследвайки високия професионализъм, в продължение на година учи в Берлин при двама титани на пулта – Артур Никиш и Феликс Вайнгартнер. Дълго време на младия музикант не му се удава възможността да се посвети на мечтата си да бъде диригент: необходимостта да припечелва, за да живее, го заставя да се занимава с математика (това, за което е учил на младини). Но нито за миг не го напуска мисълта да се занимава само и единствено с музика. И когато пред него се откриват перспективи за научна кариера в областта на точните науки, той захвърля всичко, за да заеме случайно появилото се скромно място на диригент в малкия курортен град Монтрьо, Швейцария. Този избор му дава шанса да се срещне и общува с известни композитори като Клод Дебюси, Морис Равел и Игор Стравински, който по същото време живее в Швейцария. Именно срещата със Стравински става решаваща в живота на Ансерме. През 1915 г. по препоръка и съвет на руския композитор Ансерме получава мястото на главен диригент на сформирания от Дягилев Руски балет и няколко години заедно с него гастролира в Европа, Северна и Южна Америка.
<p><span style="line-height:1.6em">Чуйте един рядък аудиозапис от 1957 г. на балета „Петрушка” от Стравински с Ансерме и Оркестъра на Романска Швейцария:</span></p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/AYpZAoe_0Yc?wmode=transparent&jqoemcache=8Seov" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>През 1916 г. в Ню Йорк Ансерме реализира първите си записи като диригент. Под негово управление се осъществяват премиерите на балетите „Парад” на Ерик Сати, „Тривърхата шапка” на Мануел де Файя, „Приказка за шута” на Сергей Прокофиев, а също така и на много от произведенията на Игор Стравински, като „История на войника”и „Пулчинела”. Чуйте известния аудиозапис от 1965 г. на балета „Пулчинела”: </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/pVEcJnlHUMM?wmode=transparent&jqoemcache=enFgZ" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p>Да се разказва за необичайния творчески път на Ернест Ансерме в по-голямата си част означава да се разказва историята на музикалния живот на неговата страна и особено – на прекрасния Оркестър на Романска Швейцария, основан от него през 1918 г. в Женева. Тогава той е бил само на 35 години. Съставът включва 80 музиканти. Само след няколко години това е един от най-добрите колективи в Европа, станал известен в целия свят. Още в началото стават ясни творческите симпатии на Ансерме, отразяващи се в репертоара и художествения облик на неговия колектив. Преди всичко френска музика (в частност Равел и Дебюси), в предаване на цветовата палитра, където Ансерме има малко равни на себе си. После и руската класика – Ансерме е пионерът, който запознава съотечествениците си и много почитатели на симфоничната музика от други държави с руската музика. Също така, не на последно място, той е един от най-големите пропагандатори на музиката на XX век, в частност на творчеството на Онегер и Мийо, Хиндемит и Прокофиев, Барток и Берг, а на първо място – Стравински, един от любимите автори на диригента. Ансерме става първият диригент на операта на Бенджамин Бритън „Похищението на Лукреция” през 1946 г. Също така прави премиерни изпълнения на произведения от Копланд, Лютославски, Мартину, Уолтън... Предлагам ви видеозапис от 1957 г. – гениалния „Валс” на Равел със същия тандем:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/9cc-EW4dm0M?wmode=transparent&jqoemcache=R7ZLP" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Въпреки многобройните предложения за диригентска длъжност в различни колективи в течение на 50 години Ансерме остава със създадения от него Оркестър на Романска Швейцария и едновременно с това гастролира като гост-диригент на други оркестри. Десетките записи на този колектив сериозно обогатяват световния музикален репертоар.<br />
Ансерме, който дирижира до 84-годишна възраст, е и композитор – автор на произведения в импресионистичен стил: Симфонична поема „Пролетни листа”, „Песен” за пиано и оркестър, пиеси за пиано, транскрипции за оркестър, в това число транскрипция на „Шест антични епиграфа” за пиано на Клод Дебюси:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/JD9BoCK78XQ?wmode=transparent&jqoemcache=2KkJZ" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Силно впечатление прави острият му интелектуален подход към съвременната тогава музикална естетика. Страстен пропагандатор на съвременната музика, Ансерме е против разрушителните тенденции, присъщи на авангардистките течения. През 1961 г. той публикува философско-естетическия трактат „Основи на музиката в човешкото съзнание”, в който осъжда серийната техника на авангардистите и влиза в защита на тоналностите в класическо-романтичен тип. Наследството му съдържа ред музиковедски съчинения, сред които: „Жестът на диригента”, „Дебат за съвременното изкуство”, „Музикални беседи”...<br />
Последният концерт, на който дирижира, е на 18 декември 1968 г. в зала „Виктория” в Женева, където представя програма с произведения от Бах, Барток, Дебюси и Онегер. Умира точно два месеца по-късно, на 18 февруари 1969 г.<br />
С творческата си дейност Ансерме значително повишава музикалния престиж на Женева, а през 1953 г. става почетен гражданин на града. Улицата, която минава по десния бряг на река Арв в Женева, носи неговото име. Завършвам с прекрасната интерпретация на Седма симфония на Бетовен – едно ярко доказателство, че Ансерме ще заеме достойно място в историята на интерпретацията на ХХ век:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Jj-PJ3fouIk?wmode=transparent&jqoemcache=UV4du" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>