Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – Краля на Женева – Ернест Ансерме

 Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – Краля на Женева – Ернест Ансерме
Ернест Ансерме е един от любопитните диригенти на ХХ век. Без да е гений на пулта, неговите интерпретации впечатляват с размаха и дълбочината си. Той учи композиция в Лозанa, както и при Ернест Блох в Женева. По-късно Ансерме отива в Париж и посещава „Скола канторум” към консерваторията, благодарение на което постига ново, по-съвършено ниво в дирижирането си. Преследвайки високия професионализъм, в продължение на година учи в Берлин при двама титани на пулта – Артур Никиш и Феликс Вайнгартнер. Дълго време на младия музикант не му се удава възможността да се посвети на мечтата си да бъде диригент: необходимостта да припечелва, за да живее, го заставя да се занимава с математика (това, за което е учил на младини). Но нито за миг не го напуска мисълта да се занимава само и единствено с музика. И когато пред него се откриват перспективи за научна кариера в областта на точните науки, той захвърля всичко, за да заеме случайно появилото се скромно място на диригент в малкия курортен град Монтрьо, Швейцария. Този избор му дава шанса да се срещне и общува с известни композитори като Клод Дебюси, Морис Равел и Игор Стравински, който по същото време живее в Швейцария. Именно срещата със Стравински става решаваща в живота на Ансерме. През 1915 г. по препоръка и съвет на руския композитор Ансерме получава мястото на главен диригент на сформирания от Дягилев Руски балет и няколко години заедно с него гастролира в Европа, Северна и Южна Америка.
<p><span style="line-height:1.6em">Чуйте един рядък аудиозапис от 1957 г. на балета &bdquo;Петрушка&rdquo; от Стравински с Ансерме и Оркестъра на Романска Швейцария:</span></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/AYpZAoe_0Yc?wmode=transparent&amp;jqoemcache=8Seov" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>През 1916 г. в Ню Йорк Ансерме реализира първите си записи като диригент. Под негово управление се осъществяват премиерите на балетите &bdquo;Парад&rdquo; на Ерик Сати, &bdquo;Тривърхата шапка&rdquo; на Мануел де Файя, &bdquo;Приказка за шута&rdquo; на Сергей Прокофиев, а също така и на много от произведенията на Игор Стравински, като &bdquo;История на войника&rdquo;и &bdquo;Пулчинела&rdquo;. Чуйте известния аудиозапис от 1965 г. на балета &bdquo;Пулчинела&rdquo;: &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/pVEcJnlHUMM?wmode=transparent&amp;jqoemcache=enFgZ" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Да се разказва за необичайния творчески път на Ернест Ансерме в по-голямата си част означава да се разказва историята на музикалния живот на неговата страна и особено &ndash; на прекрасния Оркестър на Романска Швейцария, основан от него през 1918 г. в Женева. Тогава той е бил само на 35 години. Съставът включва 80 музиканти. Само след няколко години това е един от най-добрите колективи в Европа, станал известен в целия свят. Още в началото стават ясни творческите симпатии на Ансерме, отразяващи се в репертоара и художествения облик на неговия колектив. Преди всичко френска музика (в частност Равел и Дебюси), в предаване на цветовата палитра, където Ансерме има малко равни на себе си. После и руската класика &ndash; Ансерме е пионерът, който запознава съотечествениците си и много почитатели на симфоничната музика от други държави с руската музика. Също така, не на последно място, той е един от най-големите пропагандатори на музиката на XX век, в частност на творчеството на Онегер и Мийо, Хиндемит и Прокофиев, Барток и Берг, а на първо място &ndash; Стравински, един от любимите автори на диригента. Ансерме става първият диригент на операта на Бенджамин Бритън &bdquo;Похищението на Лукреция&rdquo; през 1946 г. Също така прави премиерни изпълнения на произведения от Копланд, Лютославски, Мартину, Уолтън... Предлагам ви видеозапис от 1957 г. &ndash; гениалния &bdquo;Валс&rdquo; на Равел със същия тандем:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/9cc-EW4dm0M?wmode=transparent&amp;jqoemcache=R7ZLP" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Въпреки многобройните предложения за диригентска длъжност в различни колективи в течение на 50 години Ансерме остава със създадения от него Оркестър на Романска Швейцария и едновременно с това гастролира като гост-диригент на други оркестри. Десетките записи на този колектив сериозно обогатяват световния музикален репертоар.<br /> Ансерме, който дирижира до 84-годишна възраст, е и композитор &ndash; автор на произведения в импресионистичен стил: Симфонична поема &bdquo;Пролетни листа&rdquo;, &bdquo;Песен&rdquo; за пиано и оркестър, пиеси за пиано, транскрипции за оркестър, в това число транскрипция на &bdquo;Шест антични епиграфа&rdquo; за пиано на Клод Дебюси:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/JD9BoCK78XQ?wmode=transparent&amp;jqoemcache=2KkJZ" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Силно впечатление прави острият му интелектуален подход към съвременната тогава музикална естетика. Страстен пропагандатор на съвременната музика, Ансерме е против разрушителните тенденции, присъщи на авангардистките течения. През 1961 г. той публикува философско-естетическия трактат &bdquo;Основи на музиката в човешкото съзнание&rdquo;, в който осъжда серийната техника на авангардистите и влиза в защита на тоналностите в класическо-романтичен тип. Наследството му съдържа ред музиковедски съчинения, сред които: &bdquo;Жестът на диригента&rdquo;, &bdquo;Дебат за съвременното изкуство&rdquo;, &bdquo;Музикални беседи&rdquo;...<br /> Последният концерт, на който дирижира, е на 18 декември 1968 г. в зала &bdquo;Виктория&rdquo; в Женева, където представя програма с произведения от Бах, Барток, Дебюси и Онегер. Умира точно два месеца по-късно, на 18 февруари 1969 г.<br /> С творческата си дейност Ансерме значително повишава музикалния престиж на Женева, а през 1953 г. става почетен гражданин на града. Улицата, която минава по десния бряг на река Арв в Женева, носи неговото име. Завършвам с прекрасната интерпретация на Седма симфония на Бетовен &ndash; едно ярко доказателство, че Ансерме ще заеме достойно място в историята на интерпретацията на ХХ век:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Jj-PJ3fouIk?wmode=transparent&amp;jqoemcache=UV4du" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи