Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – Волфганг Савалиш

  Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – Волфганг Савалиш
Ярък представител на поколението диригенти, формирало се непосредствено след Втората световна война, немският диригент Волфганг Савалиш получава заслужено признание най-вече за задълбочените си интерпретации на симфоничното наследство на немската и австрийска школа – Хайдн, Моцарт и Бетовен, Шуман, Шуберт, Менделсон, Брамс, Брукнер и Рихард Щраус.
<p>&nbsp;</p> <p>Ще започна с един късометражен документален портрет на маестрото:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/6IMnXcYYWH4?wmode=transparent&amp;jqoemcache=A6eay" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><br /> &bdquo;Музиката е единственото изкуство, което обединява всички раси, всички поколения, всички нации, всички хора. Тя дава най-голямата възможност за най-добро общуване между всички хора по света.&rdquo; На това верую подчинява живота си Волфганг Савалиш. Кариерата му започва като помощник-диригент в Аугсбург, последвана от поста главен диригент в градовете Аахен, Висбаден и Кьолн. Голямата му международна кариера, която тръгва от Виена и Байройт, впоследствие го отвежда към ръководни постове на водещите оркестри в Женева, Мюнхен и Филаделфия. Диригентският му стил се отличава с прецизност и интелектуален подход, които обезпечават яснота на звука и оригиналност на интерпретацията, близки до заложените в партитурата. В същото време емоцията е овладяна в строги рамки, което коренно го различава от някои представители на по-старото поколение като Тосканини, Менгелберг, Караян и най-вече Фуртвенглер. Този леко дистанциран и изчистен прочит на музиката на големите класици най-точно характеризира стила на Волфганг Савалиш, стил, който той развива неотклонно през дългия си диригентски път.&nbsp;</p> <p>Савалиш разгръща пълноценно и клавирната си дарба, която още през 1949 година му носи награда от Международния конкурс в Женева, а по-късно го свързва с имена като Маргарет Прайс ,Елизабет Шварцкопф и Дитрих Фишер-Дискау, на които акомпанира. Чуйте тандема Прайс &ndash; Савалиш с песни от Рихард Щраус:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/3nvwDoM1AkY?wmode=transparent&amp;jqoemcache=otWNa" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><br /> 60-те години на XX век са времето, в което Волфганг Савалиш установява постоянен и дългосрочен контакт с най-големите световни оркестри. Сред тях са тези на Филаделфия и NHK Токио. Ойген Орманди, който ръководи по това време оркестър Филаделфия, кани Волфганг Савалиш да направи няколко записа със състава. А през 1993 г. Савалиш поема оркестъра за 10 години напред, като наследява поста от Рикардо Мути. Вижте гениалната интерпретация на Савалиш на Пасторална симфония от Бетовен с оркестър Филаделфия, запис от турнето им в Япония:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/uwzZOIOtPPQ?wmode=transparent&amp;jqoemcache=Xunmr" width="425"></iframe></div> <p><br /> <br /> Обичам този оркестър и неговия състав. Те всички са толкова силно свързани с музиката и обичат да свирят, че това прави всеки час, прекаран с тях, истинско удоволствие за мен &ndash; разказва Волфганг Савалиш за оркестъра на Филаделфия. &ndash; Щастлив ме прави фактът, че през моя живот имам голям репертоар от класически и романтични творби, както и добре познати съвременни композитори чак до средата на века. За мен е голямо предизвикателство да уча и дирижирам тук, в Америка, този нов, американски композиторски стил. Трябва да усещам, че съвременната пиеса идва от сърцето и душата. Не се интересувам например как да композирам музика на компютър. Честно казано, не харесвам този тип музика...&nbsp;</p> <p>Добрите взаимоотношения с Токио водят началото си от същото десетилетие и продължават до края на живота му, като Савалиш е титулуван &bdquo;почетен диригент на оркестър NHK&rdquo;. 30 години вече дирижирам в Япония, в Токио, техния NHK оркестър. Съвсем нормално е, че имам връзка с техните съвременни композитори като Тору Такемицу например. Усещам, че комбинацията между традиционната японска или азиатска музика, с техните инструменти, което е съвсем различен стил, и нашия западен музикален стил, като в това понятие обединявам европейската и американската музика, може да бъде много добро начало за нови идеи между тези страни и култури. Уверен съм в това, особено на концертния подиум. Малко по-трудно стои въпросът за оперната музика, но мисля, че и там може да има прогрес на идеи. Чуйте последната част на Седма симфония от Бетовен с тандема Савалиш &ndash; NHK симфоничен оркестър:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/bJMUcHu-I8Q?wmode=transparent&amp;jqoemcache=lrvia" width="425"></iframe></div> <p><br /> <br /> А за ролята на диригента и за отговорността на работата му с всеки отделен оркестър, независимо дали е гост-диригент и или ръководител на състава, Савалиш споделя: Имам изграден личен усет, слухов усет и се опитвам в Япония, както и с италианските оркестри или френските оркестри, през всичките репетиции да доведа звука колкото е възможно по-близо до представата в моето вътрешно ухо, до моето вътрешно усещане за звук. Понякога това се случва и дава резултат, но понякога не съм доволен 100 процента. Но винаги имам успех, когато вярвам на моето вътрешно чувство за специалния звук при Моцарт, Бетовен или Брукнер. Диригентът трябва да може да обясни на оркестъра деликатността на симфониите на Хайдн или тежкия звук при Стравински, Шостакович или Прокофиев. Ако той може да го обясни на всеки голям оркестър, е абсолютно в състояние да изпълни всички тези различни стилове.<br /> <br /> Многобройни са записите на симфонични, оперни и кантатно-ораториални творби, които Волфганг Савалиш успява да реализира през дългогодишната си диригентска практика. Завършвам представянето ми на този прекрасен диригент с най-гледаното му видео в YouTube: великата кантатно-ораториална творба на Дворжак &bdquo;Стабат Матер&rdquo; с Чешката филхармония:</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/0VYYSISU6Z0?wmode=transparent&amp;jqoemcache=rnNGK" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи