130 години от рождението и 80 години от смъртта на Албан Берг

  130 години от рождението и 80 години от смъртта на Албан Берг
Албан Берг е един от най-радикалните композитори от началото на ХХ век, автор на предизвикала първите големи публични скандали музика, твърде несмилаема за благопристойния обществен слух. Парадоксално е, че Берг до последните си творби не скъсва с романтическата естетика. Чувствителноста и програмността съпровождат музиката му дори и тогава, когато това не личи от пръв поглед, а като модернист, той винаги ще остане „Романтикът” на Нововиенската школа – Шьонберг, Берг и Веберн. Албан Берг и Антон Веберн (1883–1945) са най-близките съидейници на основателя на Новата виенска школа – Арнолд Шьонберг (1874–1951), откривател на дванайсеттоновата система, известна още под името „додекафония“.
<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51387_W12EMUAbS0lestBuM9PD5cWKd4fgB7.jpeg" style="height:113px; width:150px" /></p> <p>Втората или Новата виенска школа (първата е на Хайдн, Моцарт и Бетовен) в началото на възникването си е свързана с новаторските търсения на Густав Малер, но след това под влиянието на експресионизма в литературата и в изобразителното изкуство се оформя като музикално течение, намерило твърде широко и трайно разпространение. Творчеството на Албан Берг носи всички белези на това течение: крайно изострени психични състояния и стремеж към претворяване предимно на мрачните емоции в душевния мир на човека. Албан Берг е написал неголям брой произведения, но по-голямата част от тях са си спечелили световна известност и трайно място в музикалния репертоар. Една от причините за постоянния интерес към творбите на Берг е тяхното безумно съдържание и изключително високия професионализъм, с които са написани. По-значителни произведения на композитора са оперите &bdquo;Воцек&ldquo; и &bdquo;Лулу&ldquo;, великолепният Концерт за цигулка и оркестър, Лирична сюита за струнен квартет, както и камерен концерт за цигулка, пиано и 13 духови инструмента.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51387_psbkFwh6gyrKcv17T5YswHWMVNmzPS.jpg" style="height:400px; width:262px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Тъй като Берг не е много познат на широката публика, а и няма статия в българската Уикипедия (което е срамота), давам кратка биографична справка. Албан Берг е роден на 9 февруари 1885 г. във Виена. Произхожда от заможно семейство и има възможност наред с общото си образование да учи и музика. Отначало работи като чиновник, но след като става ученик на композитора Арнолд Шьонберг, Берг окончателно се отдава на музиката. Шестте години, през които изучава теория и композиция при Шьонберг (1904&ndash;1910), го изграждат като професионалист, а в същото време под влиянието на своя близък приятел, писателя Франц Кафка (1883&ndash;1924), той става най-ярък привърженик на експресионизма в музиката. Творческото развитие на Албан Берг обаче върви по сложен и противоречив път: придържане (но не строго) към дванайсеттоновата система, изграждане на свой личен творчески почерк, а в идейно отношение &ndash; дълбок трагизъм и песимизъм. За мрачните настроения в музиката му допринася и пълният провал на изпълнените под диригентството на Шьонберг през 1913 г. &bdquo;5 песни за оркестър&ldquo;. Берг си спечелва известност като композитор след създаването на първата си опера &bdquo;Воцек&ldquo; по сюжет на драмата &bdquo;Войцех&ldquo; от Георг Бюхнер, чиято литературна основа преработва сам. Албан Берг е автор на либретото и на втората си опера &bdquo;Лулу&ldquo;, чието съдържание е извлечено от две произведения на Франк Ведекинд (1864&ndash;1918) &ndash; &bdquo;Земен дух&ldquo; и &bdquo;Кутията на Пандора&ldquo;. Композиторът обаче не успява да завърши &bdquo;Лулу&ldquo;. След неговата смърт (24 декември 1935 г.) във Виена жена му Елена Берг дава някои скици на Шьонберг и Веберн, но и те не успяват да я завършат докрай. В този си вид &bdquo;Лулу&ldquo; е играна в много оперни театри. Все пак след време са открити всички ръкописи на Албан Берг, по които е завършено изцяло третото действие на &bdquo;Лулу&rdquo;.&nbsp;</p> <p>Разбира се, Берг остава в историята на музиката с първата си опера &bdquo;Воцек&rdquo;, на която ще се спра по-подробно. Албан Берг е използвал за основа на либретото сюжета на драмата &bdquo;Войцех&ldquo; от младия, революционно настроен немски писател Георг Бюхнер (1813&ndash;1837). Бюхнер е автор на няколко пиеси, а &bdquo;Войцех&ldquo; написва едва 23-годишен. Поради това, че е трябвало да емигрира, драмата му не е нито издавана, нито печатана. След много десетилетия &bdquo;Войцех&ldquo; е била издадена, а Албан Берг я вижда на сцената във Виена година преди началото на Първата световна война. Композиторът сам написва либретото на операта си, като изтъква преди всичко най-важните и най-рязко конфликтни нейни епизоди и свежда 24-те картини на 15. В драмата си Бюхнер е използвал действителен случай, взет от хрониката на някакъв вестник, и от него изградил силна социална трагедия. Берг обаче акцентира повече върху непоносимото съществуване на смазания, унижен и беззащитен човек в суровата човешка действителност.</p> <p>С известни прекъсвания Албан Берг работи върху операта си през годините на войната, като заедно с музиката си е нанасял поправки и в либретото. Обаче едва след настъпването на мира композиторът е имал възможност да работи системно над тази си творба и я завършва през 1921 г., като я посвещава на Алма Малер, вдовицата на Густав Малер. Оркестрови откъси от &bdquo;Воцек&ldquo; прозвучават за пръв път на концерт под диригентството на Херман Шерхен във Франкфурт на Майн през 1924 г. Премиерата се е състояла следващата година &ndash; на 14 декември 1925 г. в Берлин под музикалното ръководство на великия Ерих Клайбер. След премиерата са се разгорели дълги и оживени спорове, което се дължи на трудната за възприемане от едно слушане музика. Тя е била трудна не само за възприемане, но и за изпълнение. Като пример трябва да се посочи, че за подготовката на &bdquo;Воцек&ldquo; са направени от Клайбер 137 оркестрови репетиции, нещо небивало нито преди, нито след това в оперната практика. И въпреки всичко &bdquo;Воцек&ldquo; се е играла и се играе на множество оперни сцени до ден днешен.&nbsp;</p> <p>Нито едно от произведенията на двамата съмишленици на Албан Берг &ndash; Арнолд Шьонберг и Антон Веберн &ndash; не е получило толкова широка популярност, както тази опера. Тя е не само най-значителното произведение на Берг, но и едно от най-високите постижения на музикалния експресионизъм. Това се дължи както на социално заострения сюжет на &bdquo;Воцек&ldquo;, подходящ за музикално пресъздаване на това течение, така и на изключително високото професионално майсторство, с което е написана операта. Типични отличителни белези на експресионизма в музикалното творчество са изразяването на крайно напрегнати душевни състояния, песимистични настроения, смътни подсъзнателни чувства, патологични изблици и еротика. Сюжетът на Бюхнеровата драма е давал възможност на композитора за всичко това, отговарял е на неговите творчески търсения. Албан Берг е разработил този сюжет с голямо умение, като е успял вярно и убедително да предаде чувствата и преживяванията на героите. Това са хора, които животът и условията са довели до пълна безизходица и до голяма степен са опустошили душите им (колко съвременно звучи!). Музикалният език на Берг във вокалните партии е нещо средно между мелодичната декламация и речитатива, но той звучи много твърдо и необичайно. Гласоводенето на вокалните партии е мислено и третирано инструментално, което е станало причина да се интонира много трудно. Всъщност партиите са написани като неразривно свързана част с оркестъра. Не може да се каже, че в операта &bdquo;Воцек&ldquo; има традиционни арии, ансамбли и хорове.</p> <p>Както вече споменах, музиката на &bdquo;Воцек&ldquo; е написана атонално, като на места е използвана серийната техника на додекафонията. Но Албан Берг не навсякъде се е придържал стриктно към Шьонберговата дванайсеттонова система и често във &bdquo;Воцек&ldquo; прави отстъпления в зависимост от изискванията на съответните ситуации. Той е използвал най-модерната на времето си композиционна техника и изразни средства, които са му помагали най-вече във вярното пресъздаване на сюжета и в обрисуването на характеристиките на главните герои.</p> <p>За тези, които все още са заинтригувани от магията на &bdquo;Воцек&rdquo;, ви предлагам да видите тази сензационна до ден днешен опера с може би най-доброто изпълнение &ndash; оркестъра на Виенската опера и Клаудио Абадо с първокласни солисти:</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/OdinmlIdnYw?wmode=transparent&amp;jqoemcache=4EUuU" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи