Книга за Тодор Куюмджиев. За да знаем и за да не допускаме това отново

Книга за Тодор Куюмджиев. За да знаем и за да не допускаме това отново
Красив портрет на човек с благородно и изразително лице ни грабва от корицата на една неголяма, излязла наскоро книга (изд. „Коала прес“). Вижда се и саморъчният подпис на автора на портрета, рисуван в Созопол през август 1974 г. – великият бас и талантлив художник Никола Гюзелев. А изобразеното лице е на Тодор Куюмджиев (1917 – 1986) – журналист, публицист, преводач от немски и руски, юрист по образование,когото културните среди у нас днес сигурно помнят като автор на признатия за най-добър превод на български език на романа на Ерих Мария Ремарк „Искрица живот“ (1957, преиздаден през 1983).

Корицата на книгата с портрета на Тодор Куюмджиев, нарисуван от големия оперен бас Никола Гюзелев

 

Човек на словото, в своите спомени, скрити доскоро в архива му, Тодор Куюмджиев споделя: „Писано ми е било да преживея много…“ Тези думи изключително точно и сполучливо стоят като заглавие на книгата за и от него, поставено от нейния съставител проф. д-р Юлиан Куюмджиев. Може би съставител трябваше да е първият му братовчед Теодор – синът на Тодор Куюмджиев, обаятелният Тео – известен български симултанен и консекутивен преводач от немски и английски, но Бог внезапно твърде млад го взе при себе си.

 

Тодор Куюмджиев в лагера Инта, 1947 г.

 

Тодор Куюмджиев е роден в Ямбол, но израства в Бургас и остава здраво свързан с този град, прочут със своите големи артисти, музиканти, художници. Аз лично бях чувала за него от моята леля, негова връстница, и от моя чичо, малко по-голям – за техния близък приятел Тотко, както го наричаха, пишещ още като ученик в бургаските вестници, участващ  в известна пътуваща театрална трупа, рефер на спорjни състезания, стенограф и пр., въобще разностранно надарена и активна личност, който по-късно  учи право в София, след това заминава и завършва в Берлин и после „какво го сполетя, горкия…“

 

Тодор Куюмджиев с Лазар Николов

 

Сполетяват го страшни неща наистина! С точни дати и години те са проследени във въведението на съставителя на книгата: „През май 1945 г. първата му съпруга д-р Христина Бижева загива при бомбардировка в Берлин. На 7 юни 1945 година Тодор Куюмджиев е арестуван от съветските войски и е отведен в Съветския съюз, където на 16  август е осъден от военен трибунал на 7 години. До 1952 г. е в един  от най-големите лагери в системата на ГУЛАГ – в Инта, Коми, където е разпределен в мините. Успява да оцелееq благодарение на един грузински лекар, който, разбрал че Тодор Куюмджиев е завършил санитарна рота, го взима при себе си като санитар. След изтичане на присъдата не му е разрешено да се завърне в родината си, а е принуден да работи отново при тежки условия в Сибир […] След многобройни писма до най-високи инстанции в Съветския съюз… успява да се избави от своето „крепостничество“ през 1955 година.“

 

В социалистическото ни отечество обаче го очакват нови неволи. Отново е принуден да работи тежък физически труд, без да може да практикува специалността си. Защото е завършил в „капиталистическа страна“ и е „враг на народа“. Чак след 20 години, в средата на 70-те, му позволяват да работи като юрист. Едва тогава го приемат и в Съюза на преводачите.

 

Житейска и духовна опора му става втората му съпруга – пианистката Катя Вълева, дългогодишен корепетитор в Софийската опера и във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория. „Десетилетия наред домът на Тодор Куюмджиев и Катя Вълева гостоприемно разтваря врати за личности като Никола Николов, Катя Попова, Юлия Винер, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Благовеста Карнобатлова, Павел Герджиков, Милкана Николова, Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Лазар Николов, Антон Диков, Генко Генков, Величко Минеков, Георги Баев, Стефан Гецов, Славка Славова и много други известни музиканти, актьори, художници“ (Юлиан Куюмджиев).

 

Тодор Куюмджиев с Никола Гюзелев

 

Включените в книгата  спомени на Тодор Куюмджиев – за последните дни на Берлин преди капитулацията на Германия, за арестуването му от съветските войски,  за пътуването към лагера и лагерния живот – разтърсват читателя. Силата на талантливото му публицистично перо, подхранвано от висок интелект, богата ерудиция, фина чувствителност и дълбока проницателност, е чудесно характеризирано в предговора на Стоян Райчевски, красноречиво озаглавен „Животът продължава“. Райчевски обстойно се спира и на не по-малко талантливото журналистическо слово на Тодор Куюмджиев, отразяващо активна гражданска позиция и чувство за справедливост. В книгата са отпечатани няколко негови статии от 1940 – 1941 г., писани за известния ежедневник от първата половина на миналия век „Бургаски фар“.

 

С уводните думи към спомените на този преживял много достоен българин и интелектуалец завършва въведението си съставителят на изданието проф. д-р Юлиан Куюмджиев: „… смятам се задължен да разкажа за тези събития, така, както ги видях – така, както ги преживях. Нека младото поколение – връстниците на моя син – да знае истината за Втората световна война с всички последици, които я съпровождаха.“

 

Такива книги, плод на изпълнен синовен и граждански дълг, са ни необходими. На  нас и на нашите деца. За да знаем и за да не допускаме това отново! За да познаваме и да почитаме предците си, за да е жива българската памет и да не линее българският дух.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Добре

    06 Ное 2018 12:38ч.

    „… смятам се задължен да разкажа за тези събития, така, както ги видях – така, както ги преживях. Нека младото поколение – връстниците на моя син – да знае истината за Втората световна война с всички последици, които я съпровождаха.“ По тази логика народът на България иска да се върне времето на Т.Живков, защото излъган, ограбен, унижен вече 30 години видя "благинките" и "красоти" на своя колониален демокраден живот !!! Цифрата е страшна: над 2,5 милиона трудоспособни, образовани българи са на гурбет по света???!!! От това България няма никаква полза! Колониален, доброзорен режим и толкоз! Всички социо-изследвания показват желанията на бълг.граждани, но на изборите резултатите все са в полза на марионетките! Сложна задача... Да, ужасите не бива да се повтарят! Тогава Лъжата, Измамата, Кражбите и всичко дяволски подобни, също е време да изчезнат, за да няма повече Ужаси!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи