Външна политика за домашна употреба

Външна политика за домашна употреба
Мнозина обвиниха Тръмп, че е признал Ерусалим за столица на Израел, воден от вътрешнополитически мотиви. Целял да привлече на своя страна еврейското лоби. Ден по- късно, в рамките на един ден, Путин посети Сирия, Египет и Турция. С което сякаш искаше да покаже на свои и чужди кой е победителят в актуалната близкоизточна партия. Сякаш за да подчертае триумфът му, преводачът в Кайро се обърна към него три пъти не с „Ваше превъзходителство”, а с „Ваше величество”. Което явно хареса на президента, щом случката бе многократно повторяна от руските държавни телевизии. А не бива да се забравя, че Путин вече е в ролята на кандидат-президент и е хубаво да се похвали с нещо международно пред избирателите си. Единственият малък дефект сякаш бяха кадрите от слизането му от самолета в базата Хмеймим, където се видя, че краката го подвеждат. Години.

 

Снимка: slate.com, архив

 

 

През цялата човешка история

 

външната политика често е била пленница на вътрешната.

 

Проблемът е, че зависимостта е двустранна. Опитът чрез международни успехи да се предоляват домашните проблеми може да е тривиален, но е и рискован. Защото ако се провалиш навън, вместо да разрешиш, задълбочаваш вътрешната проблематика. 

И тогава залогът се покачва. Като алтернативите се свеждат до две възможности: или вътрешна капитулация, или още по-силна външна ескалация. Затова и САЩ, и Русия не могат да постигнат компромис в днешните условия. Техните лидери се опасяват, че той ще бъде разчетен от вътрешните им опоненти като поражение. За да избегнат подобна опасност, те са принудени да преследват крайни цели. Които едва ли ще реализират, но поне ще предложат на публиката конфликт(и), в който Путин и Тръмп ще отиграват ролята на силния лидер.

Въпросът е доколко противопоставянето между двете сили може да бъде поддържано хем с висок интензитет, хем да бъде контролирано. Защото зависимостта е обратно пропорционална: колкото повече нараства интензитетът, толкова по-малко може да се контролират последиците от противопоставянето. А днес руско американските отношения се намират именно в подобна фаза. Те постоянно разширяват периметъра на своята конфронтация.

 

В областта на икономиката инициативата безспорно принадлежи на Америка.

 

Наложенито от нея санкции срещу Руската федерация имат в по-голяма степен косвено, отколкото пряко въздействие. Те налагат определена тенденция и имидж върху руската икономика, с която трябва да се съобразява всеки потенциален чужд инвеститор. В добавка, чрез дипломатически и икономически инструменти се възпрепятства развитието на руската енергетика и военно-промишления комплекс, двата водещи сектора на руската промишленост.

На опита да бъде подкопана икономическата ѝ база, Москва отговаря с деструкция по отношение на американското глобално лидерство. И както не може да се каже, дали западните санкции доведоха до икономическата криза в Русия или за това са виновни спадналите цени на петрола, така и днешният „залез” на Америка не е ясно доколко се дължи на руските усилия или става въпрос за закономерен исторически процес.

Така или иначе,

 

днес Америка се дистанцира от Западна Европа, Канада и Мексико, губи влияние в Близкия изток,

 

проваля се в Афганистан, тъпче на място по отношение на Северна Корея и сама се отказа от Транстихоокеанското икономическо сътрудничество. От друга страна, тя се превръща в консолидиращ фактор на сили в индо-тихоокеанския регион, но това става не на антируска, а на антикитайска основа. С което неволно стимулира формирането на ос Пекин-Москва. В момента текат съвместни учения между двете страни в толкова чувствителна област, като противоракетната отбрана.

Разбира се, за цялата тази проблематика не е виновна само администрацията на Тръмп, но последната радикално задълбочава процеса. Тя последователно отказва да се съобразява с позициите на своите формални и потенциални съюзници, с което в крайна сметка подкопава собствените си възможности да влияе навън. Показателен е случаят с признаването на Ерусалим. Той доведе до

 

парадокса Саудитска Арабия и Иран да застанат на идентична позиция. Антиамериканска.

 

Съединените щати могат да се определят като многомачтов платноход, който се опитва да се движи срещу въздушното течение, докато Русия е катамаран, който бързо улавя и се съобразява с всеки порив на вятъра. В Сирия Путин се намеси не защото искаше, а защото можеше. Той се съгласи да кооперира въздушната си сила с иранските сухопътни подкрепления, а Техеран му осигури въздушен коридор за това. Докато Вашингтон не успя да убеди Ирак да не отваря въздушното си пространство за руската авиация. Благодарение на двата фактора - готовността да си сътрудничи с регионална сила и провала на американската дипломация в Багдад,

 

Кремъл инкасира днешната си победа.

 

Която е ценна не толкова като резултат, а като прецедент. За първи път Москва използва въоръжена сила далеч от своята граница, с цел да промени глобалното статукво. И впечатлението, поне от гледна точка на Близкия изток е, че успя. А което е и по-важно - бе отнет американския монопол върху подобни операции.

Вторият театър на противопоставяне е Украйна. Тук изглеждаше, че САЩ спечелиха категорична победа. След събитията от 2013 г. в Украйна проруските сили не просто бяха пометени, но страната се превърна в цитадела на русофобията. Което, погледнато от Запад, изглежда повече от прекрасно, но се игнорира съпътсващия фактор на растящото вътрешно напрежение. Еманципацията от Русия протича на базата на краен национализъм, който не се ползва с обществена подкрепа. Общо взето, дозите русофобия идват в повече на мнозинството украинци.

Още повече, че политическият катаклизъм прерасна в икономически. Украйна да скъса стопанските си връзки с Русия, е равнозначно Канада да направи същото по отношение на САЩ. Възможно е, но цената е огромна. А Западът не компенсира дори минимално Киев. Вследствие на което безработицата нарасна три пъти, заплатите се обезцениха 2,5 пъти, а 5 млн. украинци емигрираха. Половината от тях в Русия. Като добавим, че днешната корупция в страната е в своеобразен исторически пик, а беззаконието добива фрапиращи черти, може да си обясним, защото по време на телевизионен сондаж, повечето от 90 процента от зрители са поискали да се върне „престъпното управление на Янукович”.

Москва целенасочето и методично работи именно по отношение на

 

деморализацията и противопоставянето в украинското общество.

 

И постоянно го обяснява през призмата на скъсаните връзки с Русия. Не само като икономика и политика, но дори и като идентичност. И ако Украйна се провали, това ще бъде представено от руските анализатори като провал за украинската нация. Която не е способна да скъса своите „малорусийски” корени.

Третото поле обхваща милитаризацията. Русия и САЩ засилват военния си потенциал, именно като използват образа на другия като враг. Във Вашингтон тръбят, че Русия с поведението си в Украйна и Сирия подрива международната стабилност и се превръща в глобален агресор, който трябва да бъде обуздан. В Москва разшифроват тази риторика като обявяване на нова Студена война, в която отново Западът се опитва да унищожи Русия, както направи преди четвърт век със Съветския съюз.

Разбирайки че не могат да сковат руския противник с конвенционални средства, САЩ засега залагат на стратегическото му възпиране. Разполагайки елементи от системата за ПРО в Източна Европа, те се опитват да подкопаят руската военна увереност, елиминирайки най-силния ѝ коз - стратегическите ядрени оръжия.

Москва не е в състояние да даде реципрочен отговор и се опитва да използва

 

асиметрична стратегия.

 

Тя прехвърля ядреният си потенциал от стационарни, към мобилни носители на ядрено оръжие, като едновременно снабдява корабите и бомбандировачите си с крилати ракети с голям обсег на действие. с което се надява да изгради гъвкава ядрена инфраструктура, която трудно може да бъде локализирана, а още по-трудно унищожена.

САЩ и Руската федерация са на прага на денонсиране и на Договора за унищожаване на ракетите с малък и среден радиус на действие. И двете страни се обвиняват взаимно в нарушаването му и като че ли и двете са прави. И Европа е изправена пред реалната заплаха от завръщането на една опасност, която си мислехме, че сме оставили зад себе си.

Четвъртото конфронтационно поле е информационното. Ако днес американският елит чувства някаква реална руска опасност, то това е въздействието на руските информационни продукти. Те разбиват множество ценностни парадигми, които са заложени във фундамента на политическата система на  САЩ. Телевизия RT даде платформа за изява на гледни точки, които до този момент бяха маргинализирани в американското публично пространство и същевременно дискредитират „официалния” наратив и неговите носители.

Всъщност Америка се оказа неподготвена да изтърпи това, с което тя самата често се занимава навън - да влияе пряко или косвено върху изборният процес. Загубата на електорален суверенитет е нещо, което се случи за първи път и то съвпадна с избора на неконвенционален кандидат, което обвърза двете събития.

 

Вашингтон сигурно ще се опита да се реваншира на руските президентски избори.

 

Идеята е именно в навечерието им Москва да бъде поставена под вътрешен и външен натиск. Първият ще бъде задействан чрез налагането на нови финансови санкции, които трябва да предизвикат икономически проблеми и от там социално недоволство. Външният фронт ще бъде задействан вероятно чрез изостряне на ситуацията в Донбас, с надеждата, че пряка руска намеса няма да се случи и поради наближаващото световно първенство по футбол.

 

Глобално погледнато, резултатът може да се определи като 2:2.

 

Съединените щати имат предимство в областта на снакциите и въоръженията, а руската страна постигна успехи в дипломацията и в информационното въздействие. Въпросът е колко дълго паритетът ще бъде изгоден за страните. Равновесието е крехко и то се крепи на убеждението на всяка от една от тях е, че не е загубила. Но в момента, в който се опита да спечели, едната страна ще направи другата много по-опасна.

Едва ли Русия спокойно ще гледа, как я задушават икономически, нито пък Америка може да си позволи да бъде изтикана от Близкия изток. И проблемът е, че ситуацията не предполага да се спазва някаква норма на самоограничаване. Дори вече се говори за руско-американска война, все едно че става въпрос за компютърна игра. А не е. 

  

Свързани статити:

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/sreshtata-v-sochi-mezhdu-namereniyata-i-vpechatleniyata 

http://glasove.com/categories/komentari/news/eskalaciq-bez-kraj

 

 

 

 

Коментари

  • Парадигма

    14 Дек 2017 13:28ч.

    Гледах специално по РИА Новости слизането по стълбата. Човече, лъжеш, заблуждаваш. Путин буквално подтичваше надолу, леко, като младеж. Изобщо не те четох нататък.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • pun

    14 Дек 2017 15:59ч.

    ето го слизането. щом това е важното https://www.youtube.com/watch?v=yzR6ZBZcj6M

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    14 Дек 2017 16:53ч.

    Тва за годините на Путин ми напомни за седемдесетгодишната Хилари Клинтън, която призова 64-годишния Путин да даде път на младите. Както и да е. Пръво, Тръмп няма проблем "да привлече на своя страна еврейското лоби", след като е "избран" от Ротшилд, а главният му съветник е евреин - причината Тръмп да повтори вече казаното от Конгреса на САЩ е, че на Израел и на САЩ им трябва нова война в Близкия Изток и създадената от израелските тайни служби "Хамас" услужливо я започна. Само да напомня, че в Сирия "Хамас" се бие на страната на Ан Нусра. Фторо, ако не разбираш от ветроходство, не използвай ветроходни думички. Клиперите, които са били най-бързите ветроходни кораби, обикновено са били четиримачтови и са можели да плават както по вятъра, така и срещу него (фордевинд и байдевинд, санким). Катамаран срещу вятъра - цъ. Трето, "системата за ПРО в Източна Европа" няма нищо общо с ПРО, а е изнесена напред система за обезоръжаващ първи удар. Същата такава система има в Южна Корея, но досега не е направен опит за прехващане на севернокорейските ракети, които прелитат и над Южна Корея, и над Япония. Що тъй? Четвърто, взривът в Баумгартен вдигна цената на природния газ два пъти. Насред зима. Зелена енергия, алтернативни източници - вятър! Де ги САЩ с корабите шистов газ? Може и още, ма засега толкова.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • биогноза

    14 Дек 2017 18:51ч.

    Анализът е прекалено реалистичен, а това е старомоден метод, когато става въпрос за съвременния некласически и даже постмодерен свят, който е симулакрум, а не реалност сама по себе си. Такъв анализ изхожда от презумпцията, първо, че видимостта на повърхността на събитията разкрива самата истина, а това не е така - за децата например, дядо Мраз е видим и те вярват в него, но за възрастните такъв персонаж не е действителен. Та така и с мнимата "икономическа и санкционна мощ на САЩ", както и с "предимството й в оръжията". И втория аспект на презумпцията - че при вече доста отдавна наложилите се тенденции, нещата внезапно биха се променили (в полза на САЩ) вследствие на непредвидими случайности. Тц, при парадигмата на удържане на светов(н)остта с оглед на симулакрумите, самият интерпретатор, който е буквално терминатор, понеже не извежда глупаво и лекомислено реалност на света извън термините, такива случайности стават все по-невъзможни, доколкото правилата откъм всякога фалшивите трансценденции не важат. Самият процес на удържане на такава парадигма пък се нарича "бдителна самообхода", т.е. "контрол на словото" - другото име на суровата дисциплина по, както е казал Платон, "неизпускане себе си от окото на душата", сиреч перманентна иманентизация на явяващото се, епохЕ - по Хусерл. И така, САЩ са затънали в огромни дългове, на дълговата им пирамида й идва времето, освен това откъм Русия и Китай едновременно се търси цаката на техния борсов модел на виртуални фискални спекулации и вече и за немислещите критично е напълно ясно, че съвсем скоро тази цака ще бъде намерена. Така че трансценденталната илюзия, че САЩ все още владеят света геоикономически, е най-очевидното нещо за мен и някои други, които не си падат чак такива наивни реалисти и аналисти като автора. що се отнася до оръжията, за две години вече две войни доказаха, че тези оръжия не надделяват над руското оръжие, а губят войните - Донбас и Сирия. Някой вярва ли, че САЩ има потенциал внезапно да произведе нещо по-качествено, и най-вече, по-лесно и евтино за обслужване, че да повярваме в мита за техните оръжия. Лично аз никога не съм вярвал, даже и в ония години, когато Москва (при Елцин) бе принудена да се снишава. И освен това, какъв е тоя ужасяващо тромав бюджет на САЩ като разходи за отбрана, той не само издава каца без дъно, но и корупционна прогнилост на целия им държавен и политически елит, който безобразно цоца кинти от обществени поръчки за отбрана. Такава система няма бъдеще, тя се крепи на инжекции, но вече дори и инжекциите не помагат срещу ужасяващата прогнилост. И дайте да видим пак оръжията - въпросът е за себестойността на производството и поддръжката! Руснаците произвежда хем 5-6 пъти по-евтино, хем по-качествено. руснаците поддържат техниката и персонала 10 пъти по-евтино, както се вижда - военната им организация е почти безупречна, в сравнение с американската. Говоря, разбира се, не само за скромните им разходи за поддръжка и обслужване на техниката, а най-вече за стратегическото и определени аспекти на тактическото планиране, което руснакът, поради големия си боен опит от историята и многото победи в сериозни битки, всякога е владеел като майстор, за разлика от американеца, за когото победата в битка, и то самостоятелна, винаги си е оставала тъмна Индия. Ето по такива методологични съображения не приемам нито подхода на анализа, нито изводите към статията - за издание като "Гласове" трябваше нещо по-сериозно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    15 Дек 2017 2:05ч.

    при това обедняване на руснаците Жужко като не може да се похвали с нещо положително в Русия, ще ги омайва с победи в Сирия...номерът минава, и там са 80% от онези...даже над 80%.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нещо не е баш така

    15 Дек 2017 9:24ч.

    Публикацията е пълна с шаблонни, остарели стереотипи и никак не коментира официалните изявления на двете страни. Например Мюнхенската реч на В.Путин въобще не се споменава. Там бе положено началото на новата руска политика на международната арена. Тя беше приета с овации от присъстващите, но НЕ БЕ ЧУТА! Това, което направи след това Русия бе проспано от Запада и САЩ. Те си живеят в епохата на технологичното манипулиране на обществените прояви и напълно игнорират идейната същност на справедливостта. Много примери още могат да се сочат, но няма никакъв смисъл. В заключение това си е хонорарна писаница! Халал да му е

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Въпросче

    15 Дек 2017 11:36ч.

    Българин от Б, би ли ни обадил с колко процента се е увеличила средната заплата в САЩ от 2000 година досега? А продължителността на живота? А БВП? Па да ги сравним...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    15 Дек 2017 18:36ч.

    Това “В Сирия Путин се намеси не защото искаше, а защото можеше” как да го разбираме? Единствено ми хрумва, че Путин е направил нещо по инерция, без да го иска и без да го е обмислял. Със сигурност обаче не е така. С войната в Сирия Русия рекламира новите си оръжия, тренира в реална бойна обстановка армията си, даде повод на руския народ да се гордее с победите си, последното руснаците особено много ценят, подкрепи единствения си истински съюзник в Близкия изток и затвърди военното си присъствие там, което може да се разпространи и към други бивши съюзници в региона като Египет. Някои говорят и за победа срещу ислямизма, но с партньори като ислямски Иран, ислямизираща се Турция, с активното участие на набързо ислямизиралия се многоженец Кадиров, това звучи нелепо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • проксима

    16 Дек 2017 9:25ч.

    observer на 15.12.2017 в 18:36, идеологията не бива да пречи на една прагматична и ефективна политика. Виж САЩ и Израел как нямат комплекси към теокрацията СА и останалите заливни тоталитарни режими, а саудитският ислямизъм е десетки пъти по-доказано опасен и от турския, и от иранския. И прави разлика между ислям и ислямизъм! Специално Русия, за разлика от САЩ, още от съветски времена е доказвала, че може да облагородява исляма както никой друг. Докато западните ни партньори го използват за подмолните си цели именно необлагороден и радикализиран.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи