В памет на Румен Бальозов

В памет на Румен Бальозов
За последен път се видяхме в залата на Музикалната академия, на Коледния концерт заедно с младите колеги от камерен ансамбъл „Силуети“. Свирехме и прочутите му „Маймунки“, след бурните ръкопляскания композиторът скромно се поклони от мястото си. Носеше ни и подарък, последните си обработки за състава на пиеси от Гершуин. Уговаряхме се да му ги изсвирим, като се върна от поредното пътуване. И, разбира се, веднага го потърсих. Но телефонът му вече не отговаряше… Преди 10 години, за неговата 60-годишнина и по повод първия (!) му авторски компакт диск водихме този разговор.

 

 

- Преди няколко години те помолих да напишеш нещо по случай рождения ден на моя приятелка. Появи се пиесата, назована с много хумор „Капричио по повод”. Със същото чувство за хумор ли се отнасяш към предстоящата ти шестдесетгодишнина?

 

- Имам вече зад гърба си петдесетгодишен юбилей, този е следващ, дай Боже, да има и други, така че съм претръпнал. С годините хуморът ми е станал и вероятно ще става по-горчив.

 

- Защо? На премиерата в Германия всички разгадаха „темата”, още при първите тонове започнаха да се смеят. Никаква горчивина не почувствахме. А шестдесетгодишнината (говоря от опит, аз така или иначе съм я минал) е „златна възраст” за твореца.

 

- Чудесна е. Особено за дебютен авторски компактдиск.

 

- Да, това наистина е малко тъжно. И най-вече странно, тъй като имаш толкова творби.

 

- Мога да ти го върна веднага. Ти имаш стотици записи, а колко твои диска могат да се намерят в магазин? Два? Три?

 

-  С грамофонните плочи, които отдавна са изчезнали, са малко повече, но прав си, реално са горе-долу толкова. По-младите изобщо не знаят какво съм записвал, тъй като то обикновено е в някакво хранилище с табела „Златен фонд”… Което е пазено толкова добре, че практически рядко излиза нещо оттам.

 

- Не съм сигурен, че присъствам твърдо в златния фонд, така че за мен има някаква надежда.

 

- Всяка година свиря на определени места в Германия. Там твоето име стана популярно, защото след първото капричио следващата година вече имах смелостта да те поканя…

 

- …по друг повод…

 

- да напишеш нова пиеса. Този път беше „Годината на Моцарт”.

 

- Отбелязах я с цели две произведения – твоето „Капричио по друг повод” и “Moz-art a la Schnittke”.

 

- Явно го цениш, но какво всъщност е той за тебе?

 

- Идеал за кристална яснота като форма и съдържание, чистота на стила, гениална изобретателност… с ограничени от днешна гледна точка изразни средства. Недостижим!

 

- Много композитори започнаха да „преоткриват” едно или друго в творбите на Моцарт, да показват неговите мелодии през собствения си поглед…

 

- Да се заиграват с тях…

 

- “Moz-art a la Schnittke” от този род ли е?

 

- По-скоро е заиграване с Шнитке, който измисли “Moz-art”-a и го приложи много успешно в творчеството си. Подходих към особено популярната соната за пиано по същия шниткеански начин. Заиграването е характерно за целия постмодернизъм, но когато е без задръжки, може да доведе до доста полемични резултати.

 

Смятам се за рационален тип композитор въпреки спонтанността, която от време на време струи от творчеството ми. Не се опасявам от палавите игри и мисля, че мога да ги контролирам добре.

 

- Смяташ ли, че композиторският интерес към автори от миналото е признак на творческо безсилие? Или е погледът на романтика, насочен към миналото?

 

- Стравински е най-типичният пример, че не е творческо безсилие. Мисълта му, че не е лошо да се ремонтират старите кораби и отново да се пускат на вода, сама по себе си е плодотворна. Друг въпрос е какъв кораб ще се вземе, как ще се ремонтира и кой ще поеме отговорността, ако при първата маневра корабът потъне.

 

- Първото нещо, което написа специално за мен, беше за концерт от цикъла „Сбогуване със столетието”. Сбогувахме се с ХХ век, а ти му сложи заглавие „Добре дошъл, ХХ век”. Защо не ХХI век?

 

- Пиесата ми се състои от своеобразни „мини-портрети” на новото, което се е появило в музиката на ХХ век. Според моето виждане (сигурно не е единственото възможно!) всичко, свързано с време, не е дошло преди да е завършило. ХХI век тепърва предстои, или поне оставащите девет десети…

 

Но и другото тълкувание е приложимо към моята творба. Масовото музикално съзнание все още е в ХIХ век. ХХ век, образно казано, „стои пред вратата”, все още чака да бъде художествено открит. И доброто възпитание изисква да се приветства с „добре дошъл”.

 

- В разходките си из новостите засягаш джаза, нещо, признавам си, което ми е доста чуждо, а на тебе явно много близко. Свободата вероятно, или…?

 

- Най-вече това. Много обичам да слушам… и съвсем не мога да свиря джаз.

 

- Елементи се срещат и в другите ти пиеси: синкопираните ритми на Скот Джоплин се чуват в „Маймунките” от „Бестиарий”, в „Пингвините” има цял среден дял…

 

- И в клавирните детски истории има „идиоми” от тази музика и тази култура. С тях, както и с авангардните изразни средства, се чувствам творчески с развързани ръце.

 

- Авангардизмът след средата на миналия век, а и модернизмът преди това имаха славата, че са неразбираеми. Твоята музика е по-скоро разбираема. Какво е отношението ти към „крайностите”?

 

- Искам да бъда разбран, а не разбираем. Ако за разбирането на моята идея са необходими най-крайни изразни средства, без колебание ще ги употребя. Не се отказвам от нищо само защото е неразбираемо за някого. „Добре дошъл, ХХ век” съдържа и още части точно с такива изразни средства: „авангардизъм”, „инструментален театър”, „минимализъм”, „концепционализъм”. По автор задължителни и на постоянните си места са само прологът и епилогът. Изпълнителят може да си избере колкото иска от останалите части и да ги подреди както намери за добре. Твоята версия е напълно легитимна.

 

- Аз, може би, като по-възрастен съм доста консервативен човек. По-младите ще ги включат в своя избор, а ще пренебрегнат моя.

 

- И ще сбъркат.

 

- Според теб съвременният изпълнител трябва да е комплексен, да не се плаши от театрализации, „говорене”, неинструментални звуци…

 

- И съвременният слушател също.

 

- В нашия диск има и едно произведение, посветено на моята шестдесетгодишнина – „инВЕНЦИи”. Заглавието красноречиво говори за твоята инвенция да намираш много характерни и с много хумор заглавия. Лесно ли ти идват?

 

- Лесно намирам каламбура, двусмислицата, парадокса и начина те да станат на заглавие. Вероятно мисловната ми нагласа е такава. Понякога скромно си мисля, че произведенията може и да не останат, но заглавията – сигурно.

 

- Когато представях в Германия най-новото ти „Сватбено капричио” (при световни премиери не пропускам да поговоря за композитора и музиката му), разказах цялата типично „брачна” драматургия – високи пасажи за жената, ниски за мъжа, раздори и сдобрявания, лирика и патетика. От това произведение струи изобилен брачен опит, а аз много добре знам, че нямаш такъв. От литературата ли си го почерпил или интуицията те наведе на тези мисли?

 

-  На интуиция изобщо не разчитам, литературата и другите изкуства са невероятно богат, но все пак „художествен” източник на информация. Истинският, преживеният опит са преките ми житейски наблюдения върху познати семейства и брачни ситуации. „Реализмът” идва оттам.

 

- Повечето творби в диска са белязани от специфичното ти чувство за хумор. Сигурен съм, че това ще повиши интереса.

 

- Дано е безотказно печеливш менажерски подход.

 

- Ако намекваш за повишена продаваемост, мога веднага да кажа, че такива дискове предимно се подаряват, т.е. подаряемостта ще бъде много по-голяма от продаваемостта.

 

- Ще го преживея без сътресение и съжаление.

 

- Юбилеите обикновено са свързани с положителни равносметки, ретроспективни оценки на творчеството…

 

- …дали?…

 

-  …раздвижване в гилдията, медийно внимание…

 

- …о, надали…

 

-  …дори и с научен интерес към новаторството или специалното място на юбиляра в националната култура.

 

- Това непременно.

 

- И, разбира се, изобилстват пожелания от всякакъв род и вид. Като изключим традиционните здраве и творческо дълголетие, ти самият какво би си пожелал?

 

- Когато ми хрумне нещо… да не остане само на хартия.

 

Април 2009 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи