Такситата в Ню Йорк слагат колани за пътниците още през 1885 г.

Такситата в Ню Йорк слагат колани за пътниците още през 1885 г.
Първият патент на колан за автомобилни седалки е регистриран от американеца Едуард Клагхорн на 10 февруари 1885 г., с цел да бъдат опазени туристите, докато се возят в такси из Ню Йорк. Явно трафикът в този град е съставна част от бляскавия му имидж. Едва през 1930 г. лекари в САЩ започват да провеждат кампании сред производителите на автомобили за инсталиране на колани за водача и за пътника на предната седалка – инцидентите вече са факт и макар броят на челните катастрофи да е още малък, мнозина излитат от пътя, не успяват да овладеят колите и често остават смазани под собствените си возила.

 

 

 

През 1954 г. Клуб на спортните автомобили на Америка поставя изискването автосъстезателите задължително да са с колан през скута, а през следващата година Общността на инженерите от автомобилната индустрия създават Комитет за автомобилните колани. 

 

Истинският пробив в прилагането на коланите в автомобилите настъпва през 1958 година, когато шведският инженер Нилс Болин измисля триточковия колан. Той е също инженерът, който преди кариерата си в името на безопасността на хората зад волана, разработва самолетния катапулт, докато работи за "Сааб". 

 

До този момент всички автоколани се държат на две точки и минават през скута. Производителят "Волво" назначава Болин през същата година, когато той прави проекта на триточковия колан и изобретателят въвежда коланите във вида, който познаваме и днес. 

 

Когато Болин умира през 2002 г., "Волво" оповестява данните от проучване, според което коланът е спасил над 1 млн. човешки живота за 40-те години след въведеждането си. Германският патентен регистър обявява изобретението на Болин като едно от осемте най-велики творения в историята на човечеството. Официалното проучване в САЩ през същата година потвърждава, че нито една друга система за безопасност не е предотвратила толкова смърти, колкото колана. 

 

 

От 1966 г. всички американски автомобили задължително се произвеждат с колани, а на старите модели още тогава трябва да бъдат монтирани. За първи път в Австралия е въведено задължителното ползване на колани през 1970 година. 

 

През 1983 година носенето на предпазни колани става задължително в Англия. В САЩ кампанията за носене на колани минава под мотото „Закопчай го или глоба“. На английски слоганът е: Click it or ticket – звучи като „Клик ит ор тикит“. Обяснението е: лесно се помни, децата го крещят с ентусиазъм, когато се качат с родителите си в колата. 

 

Въпреки постоянните опити да бъдат изобретени по-красиви, по-удобни, нагласени за всяко конкретно тяло колани, изобретението на Болин продължава да е единственото, прието по целия свят. 

 

Първите колани, които се ползваха у нас бяха с ръчно нагласяне на ограничението и след като човек се върже за седалката, навеждане напред беше невъзможно без откопчаване. Ако на пасажерската седалка отпред е пътувал по-едър човек, а после седне някой по-слаб, той губеше поне пет минути в пренагласяне на дължината на твърдия колан. Именно това неудобство караше повечето хора изобщо да не го слагат. 

 

Виц от 1985 г. Катаджия спира за проверка автомобили и проверява за коректно сложени колани. На първия водач катаджията установява твърде голямо разстояние между тялото на водача и колана. Глобява го с пет лева. Вторият водач бил с още по-отпуснат колан – глоба пет лева. Третият спира и катаджията започва да проверява: на рамото коланът стои плътно, на гърдите е плътно, на корема е плътно. Катаджията въздъхнал: „Глей го тоя! За пет лева сам ще се удуши!“ 

 

Макар законтрящият механизъм и възможността лентата през гърдите да може да се отпуска и прибира според движението на водача да е измислена още през 1960 г, у нас системата се появява едва в началото на 90-те. Най-важното е заключващият механизъм да сработва и да „застопорява“ човека на седалката още в момента на силно удряне на спирачката и поне половин секунда преди същинския сблъсък. 

 

В модерните автомобили са инсталирани датчици за теглото върху всяка седалка и на таблото пред водача се включва лампа, ако някъде коланът не е закопчан. Но само жена може да остави дамската си чанта на седалката до себе си и лампичката да се включи – какво може толкова да тежи в тази чанта, само тя си знае. Затова често жени возят чантите си закопчани – няма нужда от излишни звукови предупреждения за опасност. 

 

 

Българите почти на 100 процента се научиха да слагат обезопасителни колани по време на път. Все повече са нашенците, които инсталират бебешки и детски столчета, за да са децата осигурени по всяко време. И макар все още да се срещат възрастни, които пътуват с малки деца в скута; родители, които слагат детето при себе си зад волана и така кормуват (един кмет на град Съединение умря точно по този начин – внучето поело контрола и преобърнало колата), настоящата тема е за коланите в автобусите. 

 

Несъмнено съществуват утвърдени практики в ползването им и в това може да се убеди всеки, който пътува с рейс в Латинска Америка. Там жертви в автобусни катастрофи не липсват, но когато автобус е падал в над 100-метрова урва, самият факт, че остават оцелели, е доказателство, че коланът помага. 

 

През 2015 г. председателят на транспортната комисия в парламента Гроздан Караджов направи предложение ползването на колани в автобусите да стане задължително. Причината е серия инциденти с рейсове, сред които  катастрофа са 21 ранени българи в Унгария, друга на пътя Карлово-Калофер. Темата заглъхна. През април 2018 г. след катастрофата на автобус на магистрала „Тракия“, когато загинаха шестима души, а рейсът само бе полегнал в канавката, темата избухна с нова сила и отново заглъхна. Въпросът за спасителната мощ на коланите се възобнови само четири месеца по-късно, вече при 17 загинали. 

 

Защо бизнесът не желае задължително ползване на колани? По данни на Сдружението на автобусните превозвачи, 80 на сто от рейсовете у нас нямат фабрично инсталирани колани. Но не е достатъчно просто да се сложи колан на тези седалки, тъй като конструктивно те не са предвидени да издържат на натоварване с колан, съответно трябва да бъдат подменени всички седалки, а в някои случаи и пода на рейса. 

 

Всички автобуси, независимо къде са произведени, след 2008 г. са снабдени с колани на седалките, а от последните пет години тези колани са същите, като на водача – с триточково закрепване. Самото обстоятелство, че 80 на сто от междуградските автобуси са без такива показва и общото състояние на автомобилния парк за превоз на пътници в България: стари и тежко амортизирани превозни средства, които все още преминават технически преглед, но закупени едва след като бракувани и извадени от употреба в държавите, от които са закупени. 

 

Всеки опит от страна на транспортното министерство да направи крачка в посока обезопасяването на всяка седалка мигновено среща огромния отпор на почти цялата автобусна „задруга“ – за тях това означава да правят инвестиции било в нови седалки, било в изцяло нови рейсове. „Вие ни осъждате на фалит!“ е основното послание. 

 

Въпросът е: Докога пътниците ще бъдат третирани от превозвачите като социален проект за своето оцеляване? 

 

Никой не задава въпроса: редно ли е 80 на сто от транспортните средства, които превозват българите, да са бракувани и държани криво-ляво в приемливо техническо състояние?


Превозвачите твърдят, че ако повишат цените, клиентите им ще намалеят под критичния минимум. Истината е, че броят на клиентите намалява на първо място заради огромния брой на черните курсове. Достатъчно е да застанете на опашка за билети на Централна автогара и някой нежно ще се доближи до вас и ще ви ви каже, че точно сега ще тръгва по същото направление и едно място му е свободно в колата. Ако реагирате остро и кажете, че ще извикате автомобилна администрация, човекът се изхилва и си тръгва – той знае, че след малко ще намери клиент. 

 

Черните курсове са факт не само с автомобили, а също с микробуси и те се случват ежедневно както в България, така и от нашата страна до всяка точка в Европа. 

 

Още една причина за намаляване на пътникопотока е, че все по-малко хора извършват редовно дейност във вътрешността на страната – за бизнес или за лични цели, заради което те да пътуват. По международните линии нискотарифните авиопревозвачи нанесоха най-тежкия удар. Това логично води до редуциране броя на превозвачите, но по никакъв начин не ги освобождава от задължението да предоставят технически годни превозни средства. 

 

В диспута за коланите обаче е важно да уточним, че в Закона за автомобилните превози се казва, че автобуси с курс до 30-50 км разстояние имат право на седящи и правостоящи места. По този начин всички регионални превози автоматично са освободени от задължението да осигурят автобуси с колани. В междуградските рейсове хората седят по пода на рейса. Тоест ако не бъде променен законът и в тази му част, няма как да се изисква повече безопасност от регионалните превозвачи, нито някой може да се надява, че те ще возят с рейсове, по-млади от 20-25 години. 

 

Така протестът на превозвачите по дълги дистанции ще стане още по-звучен и съпротивата срещу единствено възможното решение в интерес на пътническата безопасност ще се размие в размисли на теми за състоянието на пътищата, рекет над фирми, корупция в администрацията по места, квалификация на служителите. 

 

Българските автобусни фирми, които са въвели всички световни правила за безопасност, не държат да излизат на светло, за да не дразнят излишно конкуренцията. У нас вече пътуват автобусни компании, които са осигурили пълно видеонаблюдение, разполагат с модерни коли, с нови и отлично осигурени седалки, с постоянна връзка с диспечер. 

 

Накратко: амбицията на транспортния министър Ивайло Московски да убеди парламента да гласува задължително ползване на колани всъщност означава обявяване на война на архаичните и бракувани автобуси, с каквито предимно се возят българите из страната. За всички автобусни превозвачи това означава и още едно неприятно задължение: да влизат в постоянни скандали с пътниците, които неизменно ще им казват, че си е тяхна работа дали ще се закопчават или не. На теория и тук може да стане като в Чили, например. Пътник се разкопчава по време на път, стюардът го моли да се закопчае отново, той отказва. Шофьорът спира автобуса и всички пътници го гледат ядно и чакат да изпълни нареждането. Ако иска да яде бой от много ядосани хора около него, ще продължи да упорства, но той не го прави. 

 

В Европа използването на колани в автобусите е желателно във всички държави, като е напълно задължително в Беларус, Белгия, в Кипър за всички автобуси с колани, в Чехия, като глобата за неизползване на колан е 380 лв. В Дания е задължително за всички автобуси, снабдени с колан, изключение за коланите се прави при курсове под 100 км. Задължително е в Естония. Във Финландия за 2017 г. са наложени 20 хил. глоби на автобусни компании за установяване на пътници без колани. 

 

Във Франция носенето на колан от пътниците е задължително, глобата за нарушение е 135 евро. Ако пътува ученическа група, учителят ще бъде глобен за всеки ученик без колан. 

 

В Германия всички автобуси, регистрирани след 1999 г., задължително трябва да са с колани. Изискването не се отнася до по-стари модели, защото инсталирането на колани може да се окаже по-скъпо от цената на самото превозно средство. 

 

Задължително е ползването на колани и в Люксембург, в Холандия това е указано в закон. В Полша, Швеция, Швейцария ползването на колан също е задължително. Във Великобритания е препоръчително, водачите напомнят за коланите, но никой не проверява за ползването им. Обикновено около една трета от пълен с пътници автобус  ползват коланите.  

 

Културата на безопасност е част от общото възпитание и усещането за собствена ценност. В много държави тази култура се налага посредством глоби, но голямата цел е повече живи хора, въпреки инцидентите, които неминуемо възникват. 

 

 

 

Коментари

  • софиянец

    01 Sep 2018 23:57ч.

    глупости, глупости и гарнирани с факти глупости, големият мерак да се изкара автопарка виновен за касапницата по пътищата не помага на гейберската шайка, ако ще и с катапулт на МиГ 29 да се вържа, това няма да ме спаси от дупките, кирливият хасфалт и малоумните знаци+отрицателната маркировка, обратните виражи и т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пОМНЯ

    08 Sep 2018 8:42ч.

    ПРЕз седемдесте години като бяхме деца знаехме в нашия съвсем не малък провинциален град къде точно се намират единствените три американски коли - един бюик, шевролет и един огромен форд лимитед с подвижен покрив. Често пъти както си играехме пред блока, някой предлагаше, хайде да идем да видим Бюика, или Шевролета и всички хлапета се дигахме вкупом и изминавахме не малко път за да стигнем до въпросната кола, която можеше и да не е там, но ако я улучехме спирахме и цял час замаяни гледахме това чудо невиждано, което се различаваше ДРАСТИЧНО от всички други ЛАЙНЯНИ СЪВЕЦКИ ДРИКИ които пушеха нарядко по улиците.- Бюика беше някаква Ривера или подобен, сравнително нов, някакъв лекар го беше купил в Германия и го беше докарал, той беше с тъмнозелени стъкла, с две врати, автоматични скорости и дизайнът му беше някак си агресивно империалистически в сравнение с добродушните лайняни москвичи. Шевролетът беше по-стар, от шесдесетте, някаква ИМПАЛА, с крила отзад и излеждаше като космически кораб. Дигаше само 120, ние не знаехме че това са мили, обаче пък имаше такъв страхотен вид! Тази кола беше сравнително близо до нашта махла и познавахме момчето, бащата на което караше колата. Веднъж дори ме взеха с баща си по пътя към нашата вила, който иначе изминавхме първо с рейс, а след това пеша- Вътре в тази кола се чуствахме като цера, не се чуваше ни мотор, нито друг шум! А момчето веднъж ни вкара другите хлапета утях и ни показа истинска луксозна порнографска книжка, където прилични на вид жени с тупирани коси бяха снимани голи до кръста по големи цици! Това беше някак си част от цялата работа със страхотната кола, която сякаш беше правена за жени с такъв външен вид. А пък най-стар и най-далече - в циганската махала, беше този форд лимитет, който не вървеше вече, обаче още му работеха всички невиждани дотогова неща - автоматични прозорци, радиото с шест бутона за станциите, и имаше страхотни кожени седалки, макар и малко разпокъсани, а вътре можехме да влезем шест деца да играем на рали и пак имаше толкова много място! Това бяха американските коли в нашия град - острови на изключителното сред лайняната соц действителност. Когато дойде веднъж на визита Бай Тошо, той беше с някаква жалка лайняна ЧАЙКА, която беше далечно подобие на американските коли, които бяха през къщата на всеки обикновен американски гражданин-

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Kiko

    11 Sep 2018 16:58ч.

    И като се вържете с колан в автобуса, той от какво ще ви спаси? Вижте ги само тези колани, които минават САМО през кръста! Така превързани през кръста вие ще сте мандахерцаща се торба, която ще се блъска в предната седалка, стъклото (ако сте до него) на автобуса, човека до вас и разбира се вашата седалка... Това може да доведе до счупване на прешлен в областта на кръста (парализа от кръста надолу за цял живот), до разбиване на главата и т.н. Така сложени коланите в автобусите НЯМА да спасят пътниците при такава катастрофа като при Своге!!! Единствената полза за събирачите на трупове ще е, че ще се разхождат около автобуса по-малко, просто ще свалят труповете от автобуса... Ами ако той се запали при катастрофата и хората не могат да се освободят от връзките си около кръста? Ами ако автобуса е по таван и хората трябва да изпопадат по покрива-под?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Валентин Виденов

    08 Окт 2018 16:19ч.

    К'ви таксита през 1885, к'ви пет лева! Файтоните ли са били с колани? Тази, Панделиева, не знае през 1885 на света е имало три коли /и те на пара/!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи