Всеки от най-добрите състезатели в алпийските ски разполага сумарно с между четири и пет минути в рамките на три състезателни дни, за да покаже защо на фона на около 100 млн. скиори в света, той или тя стоят най-отгоре. Разликите във времената на победителите вече се стопяват до една стотна. Достатъчно е слабо залитане, подхлъзване, крехко нарушаване на баланса и часовникът отмерва ужасното закъснение от 15 стотни, например. Ревът, тропането, свиркането и насърчението за словенеца Стефан Хадалин бяха на път да срутят трибуната по време на втория манш от алпийската комбинация, когато той приключи слалома на 1 стотна зад временния водач Марсел Хиршер.

 

Лияна Панделиева

 

Световна купа по ски в Банско е престиж за държавата. 

Световна купа по ски в Банско е най-добрата реклама за зимния ни туризъм. 

Световна купа по ски в Банско превръща в посланици на страната ни най-големите имена в алпийските дисциплини. 

 

Това е официалната и напудрена част от обобщенията, така звучи рекламата. Няма как обаче да бъде измерен ентусиазмът, който вдъхва срещата със скиорите за всеки, който ги е видял от ръка разстояние. Нито една телевизия, нито един хронометър не може да предаде усещането за великолепното можене на най-добрите скиори в света. Светът гледа най-силните мъже в света на ските в Банско в дните от 22 до 24 февруари. 

 

Пистата в Банско първо дава възможност на зрителите да гледат фронтално срещу себе си по целия стръмен склон пристигащите в полет скиори и после, който от състезателите си тръгне, трябва да мине сред хората, които са на Бъндеришка поляна. Мнозина от големите майстори остават неразпознати, защото почитателите знаят имената им, стила им, изявите, победите, но не и обикновения им вид, когато са плетени шапки, големи якета и по нищо не личи, че това са звездите, които са сърцето на най-големите ски алпийски състезания в света. 

 

Никой не разпознава Марсел Хиршер, когато той се прави на един от шерпите в австрийския отбор 

 

Не е чудно, че децата са най-голямата, най-отдадената, най-запалената аудитория. Докосването до техния идол е равносилно на обещание за успех и вдъхновение, което вдъхва такъв неочакван кураж, че дори начинаещите искат да покажат онова, което вече са видели: устрем, безстрашие и право напред!

 

При вида на група състезатели, малчуганът тутакси опита да ги последва 

 

Ски спортът е особена комбинация от атлетични заложби, тежка физическа подготовка, безмилостен режим за срок между 15 до 30 години, огромни метеорологични предизвикателства, смелост, доза безразсъдство и примирението, че нищо от това няма да се получи, ако не си готов постоянно да се товариш като магаре. И ако оставим същинската спортна подготовка настрани, толкова тежест, толкова хамалогия стои зад тренировките, че човек може с изумление да се запита: „Ама защо някой си причинява нещо подобно?!“.

 

 

Всяка ски обувка тежи между 2,5 и 3 кг. Само оттук скиорът е вече с пет-шест кила отгоре. Ските, в зависимост от предназначението си, достигат до 212 см на дължина и тегло между 5 и 7 кг. Но нито един професионален скиор не кара с един чифт ски, нито само с едни обувки. В багажа на най-елитните скиори са няколко чифта обувки, между 25 и 40 чифта ски, каски, протектори, очила за всякакви атмосферни условия, ръкавици, щеки, якета, отоплители, шушляци. Само една от звездите е с багаж от няколкостотин килограма. Често в екипите на успешните скиори, като шерпи и момчета за всичко работят… неуспешните. 

 

 

 

Те обаче умеят да карат професионално, натоварени като мулета с раница, колчета, лопати, бормашина, два-три чифта ски на рамо. Състезателите също не са примадони и влачат товари километри наред.  

 

На олимпиадата в Пьончанг Микаела Шифрин носи със себе си 35 чифта ски, но се случва да пътува с по 70. Всеки от тези чифтове е също своеобразно оръжие, защото кантовете им са наточени като бръсначи. Никой не може да изброи колко стотици чифтове дебели кожени ръкавици са били срязани от безмилостните ръбове. 

 

Технологиите, вложени в ски спорта, са най-близо до военните, като устойчивост, и до космичните, като материи в облеклото - леки, разтегливи, пазещи от вятър и студ, които задържат топлината вътре, пропускат влагата навън.  

 

Нищо не е по-сигурно обаче от преобличане до голо при минус 15 градуса

 

Състезателите се сдобиват с все повече защити, именно защото технологиите го позволяват. По време на дисциплината спускане повечето развиват скорост, за която с кола ще получат акт! Състезателите стоят на краката си и дават още мощ на тялото и да стигат до 140 км/ч. 

 

През 2018 г., по време на тренировка за спускане, загина френският скиор Давид Поасон. Не го спасиха нито корите, нито патрона на еърбега, нито опита. Говорим за преживяното с френския национал Виктор Мюфа Жанде: 

 

 

„Няма как това да не се отрази! Преди не си забелязвал предпазната мрежа, не си мислил дали зад нея се намира гора или дере. А на другия ден, след смъртта на колега, а също и приятел с когото живееш през по-голямата част от годината, се качваш отново на ските, тръгваш и си казваш: аха, ето я мрежата…тук е единична, тук е двойна. А достатъчно ли да е двойна? Колко далеч са дърветата зад нея? И уж караш, а виждаш не бялото, виждаш сигналното оранжево и няма как да не се запиташ дали не си следващ!“ 

 

 

 

В супер гигантския слалом скоростта е около 110 км/ч, на гигантския тя пада до скромните 80-90 км/ч, а на слалома, при възможно най-стръмния терен, където краката и коленете работят с темпото на шевна машина, скоростта е около 60 км/ч. За да издържат трасетата, те са практически ледени – нещо като хокейна пързалка, но с наклон, който понякога достига 70 процента. 

 

Ски спортът не е луда надпревара, а умение, което е с неумолими изисквания по отношение на всеки изминат метър! Успехът се гони с безмилостен ежедневен труд, който ако не води до конкретни високи резултати, изпраща мечтателя за медали в групата на шерпите, които обслужват успешните състезатели. 

 

На фона на днешните гъвкави колчета, някога те са били дървени и едни от най-страшните травми са били при падане върху тях. Неколкократната световна шампионка от Австрия Улрике Майер загива именно при такъв удар. 

 

От 1938 г. до днес, загиналите ски състезатели са 37, а онези, които са понесли изключително тежки и необратими травми са в пъти повече. 

 

Според статистическия портал Statista, само в Европа скиорите са 67 милиона. Имената на големите състезатели, които любителите без замисляне могат да изброят, не надхвърлят общо 20 души. 

 

За първи път след 1985 г., българите с основание крещят с пълно гърло отново и за свой състезател. Алберт Попов е вече в първите 50, а на състезанията от кръга за Световната купа се придвижва убедително напред и печели симпатии – не само у нас, но и сред състезатели от други държави. 

 

Марсел Хиршер и Алберт Попов получиха почетни плакети от община Банско 

 

Пробивът в алпийските ски е не просто спортен успех. Говорим за системен, ежедневен, изнурителен и често неблагодарен труд. Болки, контузии, изтощение, терор от гадно време, терор от треньорите и винаги по ръба на риска – за здравето и за живота. 

 

Над 90 на сто от всички истории на успешни скиори започват така: „Когато съм бил на две годинки и много съм плакал, родителите ми ме качили на ски и ме бутнали по склона, за да млъкна“. „Когато съм бил на три годинки, нашите ме дали на ски училище, за да се уморявам и да спя непробудно“. Тина Вайратер, дъщерята на олимпийците Харти Вайратер и Хани Венцел, била толкова ревлива, че като пеленаче я возели в раница, за да заспи. Щом проходила я сложили на ските. На Световната купа през 2015 г. в Банско именно Вайратер спечели златото. 

 

 

Героите на алпийските ски обаче не са на особена почит в България. Около тях не се случва нищо жълто. Нито един скиор не прави диви купони с мадами по баровете, до него не стоят гърли с изрязани деколтета и напомпани балкони; не е известен с тежки запои, не е изрисуван с татуси от главата до петите, него не го купуват и продават, спортът не предлага попълване на листчета с хазартни залози. Няма скиор, който на финала да се хване мощно за чатала или да вдигне среден пръст към публиката. Големият лукс на жените в ските е да бъдат с дълги коси, които да се веят зад каската, а мъжете си пускат брада. 

 

След края на тренировъчния ден скиорите изглеждат пребити – с рошави коси, с уморени очи и готови да си легнат възможно най-рано. 

 

Гигантската машина на алпийските ски е със свои строги и неумолими закони. Затова когато българският курорт Банско за десети път организира провеждане на кръг от Световната купа, това е повод за гордост и явно признание, че условията, професионализма, качеството, сигурността са налице. 

 

 

Световната ски федерация е заложила неумолими критерии и ако подготовката и провеждането не са на нужното ниво, то повторна купа няма да се случи. Банско не само посрещна десетата в своята история и категорично се утвърди като дестинация за висок клас състезания, но ще домакинства световни купи и в идните две години. 

 

 

Елитните курорти, които са исторически организатори на подобни прояви са толкова добре позиционирани, че пробивът сред тях и налагането на нова дестинация е равносилно на победа със световно измерение. 

 

Българите получават шанса да видят с очите си и да усетят с кожата си как работи гигантската машина на състезание от такава величина. 

 

 

Нито един обикновен зрител не може дори да предположи за каква мащабна и отлично смазана машина става дума. Тя е разположена във височина, на равното и в ефира. 

 

 

Стотици са хората, които работят едновременно и подсигуряват условията на трасето, изпълняват разпорежданията на специалистите, които решават как ще бъдат подредени вратите, изравняват, лъскат, замразяват, полират, пробиват леда с бормашини, за да поставят защити, колчета, мрежи. Машини, техници, специалисти от всякакъв калибър са на трасето часове наред. И всеки от тях трябва да е скиор, всеки да е с отличен баланс, да може да носи, да работи, да не нанася повреди. 

 

Докато зрител следи по телевизията спускането на поредния феноменален скиор, той не може да предположи, че в долната част на пистата, като огромни черни бубулечки десетки хора на ски и с метални гребени в ръце заравняват терена, който неминуемо започва да се изравя от прелитащите скиори (дори когато е напълно заледен!). 

 

 

С приближаването на състезателя, по команда всички се изтеглят настрани и скиорът прелита като светкавица покрай тях. Докато камерите още показват трасето, хората-бубулечки ги няма, но след по-малко от минута отново са там и работят. И когато в една дисциплина са записани 60 участника, те правят всичко това 60 пъти. 

 

 

Всеки от най-добрите състезатели в алпийските ски разполага сумарно с между четири и пет минути в рамките на три състезателни дни, за да покаже защо на фона на около 100 милиона скиори в света, той или тя стоят най-отгоре. 

 

Разликите във времената на победителите вече се стопяват до една стотна. Достатъчно е слабо залитане, подхлъзване, крехко нарушаване на баланса и часовникът отмерва ужасното закъснение от 15 стотни, например. 

 

Ревът, тропането, свиркането и насърчението за словенеца Стефан Хадалин бяха на път да срутят трибуната по време на втория манш от алпийската комбинация, когато той приключи слалома на една стотна зад временния водач Марсел Хиршер. 

 

 

По-късно Хадалин коментира: „Мозъкът ми не може да осмисли колко, за бога, е една стотна. Какво може да се случи за една стотна – освен да загубя с една стотна, естествено! Няма такова нещо като късмет обаче. Ти си създател на собствения си успех! Ако карам по-добре, ще бъда по-бърз, може би по-бърз с повече от една стотна, която сега не ми достигна. В основни линии съм доволен, признавам си. Тази писта познавам добре, участвал на състезания тук, харесвам я от доста време и днес също много ми хареса“.

 

В този момент срещу младия и симпатичен мъж, който не спира щастливо да се смее, стоят камерите на най-големите телевизии в Европа. 

 

На втория ден от тридневните състезания, скоростната дисциплина бе отменена заради огромното количество сняг. Никой не подлага на риск живота на скиорите с невъзможни условия. 

 

 

Третият ден обаче се оказа добър – смразяващо студен с минус 20 градуса в ранното утро, с твърда като бетон писта, с десетки бубулечки, които във всяка секунда гарантираха, че условията за каране са перфектни. 

 

И изненадите не закъсняха. Вездесъщият Хиршер остана втори. 

 

 

Победи неговата сянка в състезанията – Хенрик Кристоферсен - вечният втори след Хиршер. В Банско той завоюва победа за уж незначителните, но категорични 4 стотни преимущество. „Добре, че победи Кристоферсен! – коментираха най-запалените зрители – това момче вече щеше да се самоубие вече!“ Греещ от щастие, Кристоферсън коментира, че явно е навлязъл в добра серия, след като стана световен шампион на гигантския слалом в Оре, като отново остави Хиршер зад себе си и затвърждава първенството си и в Банско. „Много ми хареса да се състезавам тук!“ – ухилен до уши заяви той.

 

 

На трето място остана французина Тома Фанара. След участие на пет световни първенства и три олимпиади, той приключва кариерата си на 37 години. „Искам да дам всичко от себе си в тези последни стартове. Предишния път в Банско, на същата писта, паднах и счупих рамо. Сега вече сме квит с тази писта, ще си тръгна наистина щастлив оттук! Прекрасен курорт, прекрасно място! И след като Марсел вече е получил апартамент тук, мога да го взимам под наем от него и да дойда пак, за да карам за лично удоволствие!“ 

 

 

 

Самият Марсел Хиршер, известен с киселото си настроение когато не е първи, изненада всички със суперлативи за организацията, трасето и това „малко, различно и толкова изключително красиво място, каквото е Банско.“ 

 

 

Хората, избрали да издържат студа, да бъдат на трибуните, да преживеят емоцията, да бъдат част от истинско спортно събитие, не съжаляваха нито за миг. А в идните две години силата на състезанията в Банско ще наберат още сила, още авторитет и ще се влеят в световната история на истинските спортни събития, в които участват едни от най-способните атлети. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

11 коментар/a

ташаклийски, хиндо на 26.02.2019 в 11:11
Улрике Маиер не е германка, австрийка е - хубаво е да се чете, преди да се публикува.
Диана на 26.02.2019 в 11:35
Текст, който те кара да се замислиш колко усилия коства и на скиорите на поддържат нивото си, и на организаторите да им предоставят необходимите условия за това. Наистина трудно можем да си представим за колко труден спорт става дума от гледна точка на подготовка, издръжливост, умения. Да не говорим пък какво коства да се подготвят пистите и съпътстващите съоръжения. Така че - браво на всички, които се включиха в това събитие - видя се, че и българите можем да правим смислени неща, не само да рушим и да съсипваме.
щадете планината Пирин, не интересите на концесионера и разни живеещи само за забавленията си случайници на ски на 26.02.2019 в 11:53
Сняг: https://www.youtube.com/watch?v=x_eYU3MbnSo
Джордж Оруел на 26.02.2019 в 12:34
Евроспорт не предаваше , защо ли , как ли е гледано ? А защо този тотално дискредитиран концесионер отново беше спонсориран от държавата , нима този "световно известен " курорт не може да се справи финансово .
Rattrack на 26.02.2019 в 13:08
В интерес на истината хвърли се много работа по подготовката и трасето си беше както трябва. Както и цялата организация. Недоумение буди отсъствието на собственика на Юлен Марк Жирардели от състезанието. Защо ли? Може и да поспорим с Панделиева отн. рекламния ефект от подобно състезание, защото гледащите алпийски ски (разбирай ски нациите, чиито представители участват) не са тези, които пращат туристи в Банско и оставят парите си там. Точно обратното, туристите, които са идвали преди по време на подобни състезания, гледат да избягнат тази седмица. Иначе Цеко прибра един милион от спорта, сега остава и Николинка от туризма да налее някой лев за външна реклама.
Марто на 26.02.2019 в 13:09
Страхотен материал! Тазгодишната Световна купа по ски беше наистина най-добрата от всички, които се проведоха в приказно Банско! България определено заслужаваше подобно домакинство! Браво и на организаторите от "Юлен"!
Сиана на 26.02.2019 в 13:48
"Световна купа по ски в Банско е престиж за държавата. Световна купа по ски в Банско е най-добрата реклама за зимния ни туризъм." Колкото и напудрено да звучи, това е самата истина, каквото и да се каже за това събитие ще е малко. Световната купа е неописуемо изживяване и това нямаше да е така, ако не беше перфектната организация.
Alpen abgezockt - Berge, Schnee und Billiglohn | WDR Doku на 26.02.2019 в 14:30
https://www.youtube.com/watch?v=4EoZZHh8_N0
"Текст, който те кара да се замислиш колко усилия коства и на скиорите на поддържат нивото си, и на организаторите да им предоставят необходимите условия за това." на 26.02.2019 в 14:31
Трудно, трудно, колко да е трудно с поне 1.000.000,00 кешовица от държавата!?
Диана, Марто, Сиана, Лиляна... на 26.02.2019 в 14:34
...да бяха две партизанските имена да се тревожим за биполярност, а то те цели 4 за сега. Медицинският термин какъв е куатрополярност?!
Мери на 26.02.2019 в 14:46
Господа от "Гласове", не съм скиор, плувец съм, любител на водните спортове, тъй като са най-полезни и разумни, без травми, и ти връщат акъла в главата! Има по-важни теми от Банско ( Боровец и Пампорово са истинските зимни курорти, но това е друга тема) и от лифтовете след изсечените пирински гори! За два часа скрихте темата за новата формула на пенсиите, която ощетява хиляди хора, които са работили честно и почтено в продължение на 30-40 години. Защо така, господин Дачков! Това е по-важна тема, отколкоте снежните снимки на госпожата!

Напиши коментар