"Десницата подмени Свободата с подчинението на човека на „изискванията на пазара”. Според десницата, не икономиката съществува, за да обслужва човека, а точно обратното – човекът съществува, за да обслужва икономиката. От полезен инструмент за постигането на добър живот, пазарът бе превърнат в господар на човека. Десницата подмени Равенството с възстановяване на феодални по същността си отношения на неравенство. Разликата в доходите е нечувана, поне от края на 19-ти век насам. Десницата изтръгна Братството от сърцето на европейската идея." Това пише в своя статия президентът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, която е публикувана във влиятелното европейско издание "Обзървър".
Станишев в статия за "Обзървър": Време е левите да спасят Европа. Отново

 

 

Преди по-малко от един човешки живот Старият континент бе в руини. Войната беше опустошила съдби, бъдеще, доверие – между хора и държави. Стотици милиони бяха без дом, а десетки милиони се оказаха бежанци. Цивилизацията изглеждаше на ръба на силите си.

 

Точно тогава, след две опустошени от войни поколения, Европа избра да направи нещо напълно различно. Да гледа напред, да се обедини в името на мира. Веднъж постигнала мир, тя продължи да се развива по посоката на взаимна помощ и благоденствие на всички страни-членки на ЕС. Заживяхме в Обединена Европа – сигурен, уютен и светъл дом за нейните обитатели.

 

Обединена Европа е, убеден съм, не само върховото постижение на модерния свят. Тя е и най-красивият негов проект.

 

Ние, левите и прогресивни сили, бяхме в авангарда на тези, които градиха  обединена Европа в следвоенните десетилетия. Неслучайно историците формулираха концепцията за „социалдемократическия консенсус“. Ние постигнахме този консенсус – „златните десетилетия” на Европа – стъпвайки върху нашите базисни ценности, формулирани още от френските революционери: Свобода, Равенство, Братство.


Известно време десницата беше партньор в градежа на общия ни дом, но в последните десетилетия тя обърна тотално подхода си. От началото на икономическата криза през 2008 до днес, Европа притеснена от възможността за нов финансов колапс, постепенно премина в ръцете на десните партии. И това се оказа фатално.

 

Подмяната на ценностите

 

Десницата подмени Свободата  с подчинението на човека на „изискванията на пазара”. Според десницата, не икономиката съществува, за да обслужва човека, а точно обратното – човекът съществува, за да обслужва икономиката. От полезен инструмент за постигането на добър живот, пазарът бе превърнат в господар на човека. Категорично отказваме да приемем превръщането на свободните хора в обслужващ персонал на този пазар. За нас именно човекът, свободният и достойният гражданин, е в центъра на проекта „Обединена Европа”. Това положение е залегнало дори в Лисабонския договор, но управляващата десница удобно го забравя.

 

Десницата подмени Равенството  с възстановяване на феодални по същността си отношения на неравенство. Разликата в доходите е нечувана, поне от края на 19-ти век насам. Свръх-богатите не връщат нищо в общността, защото им е дадена възможността да не плащат данъци изобщо, криейки се зад офшорни фирми. Разликите по отношение на властта заплашват да стигнат до средновековни мащаби. Докато „върховете” концентрират все повече власт – и все по-успешно се измъкват от контрола на гражданите, „низините” губят и власт, и права. Именно усещайки опасността да бъдат върнати към статута на крепостни селяни, в последните години европейските граждани непрестанно излизат на протести срещу управляващите елити.

 

Десницата изтръгна Братството от сърцето на европейската идея. А именно чувството за братство породи политиките на солидарност, довели до онова благополучие на гражданите на Европа, което беше пречупено от десните политики на затягане на коланите. Докато обаче гражданите послушно затягаха, свръх-богатите съвсем развързаха своите.

 

Изоставянето на базисните ценности на обединена Европа започна да отнема на европейците онова, което вече имаха. Нашият общ дом започна да става все по-несигурен, по-студен и по-мрачен. Под диктата на управляващата десница изгубихме Социална Европа. Европейските институции, доминирани десетилетия от ЕНП, се подчиниха на финансовия капитал, големите компании и парите, и загубиха доверието на европейците. Европа забуксува на различни скорости, без перспектива и без лидерство.

 

Точно в този момент, в който Европа беше отслабена отвътре, я заляха кризите: мигрантски вълни, неравенство, промени в климата, тероризъм и насилие. Отслабени, ние не можахме да реагираме успешно на тези кризи. Загърбили наследството на основателите на ЕС, вместо да се обединим в обща визия за по-добро бъдеще, допуснахме разделение, взаимни обвинения, крамоли и нарастващо недоверие помежду ни. Доминиращият пазарен егоизъм прерастна в социален и в национален егоизъм. Катастрофата „Брекзит” е само най-явният симптом на това състояние.

 

Жертването на базисни ценности в името на текущи печалби рязко изостри кризисните явления. Подчинението на цялото обществено развитие на „изискванията на пазарите” закономерно доведе до невиждана от поколения финансова и дългова криза. Обществата ни все още плащат социалната й цена, а по всичко личи, че се задава и следваща.

 

 Задълбочаването на социалната пропаст

 

Световната банка наскоро обяви, че пропастта между бедни и богати в ЕС е нараснала за 15 години с над 70 процента: 10 % от най-бедните граждани на Европа са обеднели с още 7 %, а 10-те % най-заможни са станали с 66 % по-богати. Тези неравенства породиха протести и стачки в целия ЕС. От Брюксел до София исканията на работещите са едни и същи: достойно заплащане за достоен труд, равни права, по-високи пенсии, перспективи за младите. 

 

Докато управляващата десница безпомощно набюдаваше разгръщащите се кризисни явления, из Европа започнаха да бродят, за пръв път от поколения, мрачните пророци на омразата – крайните реакционери, националисти и ксенофоби. Само за няколко години фашизоидният език, със съответстващите му идеи, излезе от маргиналните сайтове и се настани на голямата арена на политиката. Омразата към другия започна да се опакована като израз на национално достойнство.

 

Това сме го виждали и знаем до какво ще доведе: всекидневно насилие и, в крайна сметка, антисемитизъм. В последните месеци, в някои европейски страни приближихме тази крайна спирка.

 

Имам честта да принадлежа към европейска нация, която по време на Втората световна война спаси евреите на своя територия от кървавите нокти на нацизма. Спаси ги всичките, 50 000 човешки същества. Ние, левите и прогресивни сили, няма да допуснем отново някоя народност, някоя група, да има нужда от спасяване.

 

В същото време, управляващата десница влезе в опасен флирт именно с пророците на омразата. Вместо да стъпи върху базисните ценности и така да намери силата да реши заливащите ни кризи, управляващата десница реши да спасява себе си. За да остане в управлението на Европа, десницата прегърна национализма и се опитва да легитимира цяла плеяда от крайни реакционери, националисти и ксенофоби. Развързана, легитимирана и позиционирана, крайната десница вече се прицелва в сърцето на европейската идея. Вместо общ дом, националистите предлагат разпадането на обединена Европа на национални държави, гледащи се изпод вежди през граници, опасани със стени и телени мрежи.


Мисията на левицата в Европа

 

Точно както след Втората световна война, мисията на европейската левица е да не допусне разделение и разруха, а да спаси европейското бъдеще.

 

Ние, социалистите, прогресивните и леви сили изградихме онази мирна и благоденстваща Европа, която днешната десница счупи. Наша е отговорността да спрем разпада и да започнем възстановяването. Ние сме от онази страна на барикадата, където е идеята за Европа, където са мечтите и правата на гражданите й, справедливостта, солидарността и надеждата. От другата страна са онези, които работят за разгръщане на национания и класов егоизъм, на разделението и популизма, на страха и обречеността.  

 

Такъв е залогът на предстоящите избори. Това ги прави истински съдбовни за всички нас. Няма да допуснем да се случи широко рекламираният предстоящ триумф на национализма. Ще се борим за възстановяването на Европа и отново ще назоваваме нещата със собствените им имена. Експлоатацията ще наричаме експлоатация, войнолюбието – войнолюбие, омразата – омраза, бедността – бедност, безаконието – беззаконие.

 

Европейският съюз не може да има бъдеще, в което се отнася към гражданите като към досадни молители; заменя свободи в името на недоказана сигурност; подменя демокрацията и върховенството на закона заради политическа стабилност; третира здравеопазването като стока, а не като основно право; вижда кохезионните фондове като инвестиции за големи компании; съди гражданите на базата на това колко имат, а не какво правят.

 

Затова сме убедени, че възстановяването на европейския проект задължително трябва да съдържа Нов социален договор за Европа – лява политическата платформа, която ще преобрази континента след изборите през месец май. Този нов договор е начинът да изградим наново нашия общ дом на основата на Свободата, Равенството и Братството.

 

Европа или ще е прогресивна, единна и солидарна, или няма да я бъде изобщо. На върха на копието този път е оцеляването на този красив проект и запазването на човешкото достойнство, свободата и социалните права на всеки един от нас.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

9 коментар/a

Отново на 20.04.2019 в 10:10
плосък данък, намаляване на задължителните банкови резерви и смъкване на "прокурорската" възраст за циганките? Или нещо още по-либерално?
Нещо много се излеви напоследък. на 20.04.2019 в 11:25
Пак ли се мислеше за ляв, когато въведе плоския данък и останалите екстри? Попитал ли е вече децата си дали са определили пола си или още изчаква?
баба мара на 20.04.2019 в 12:33
и как левите ще спасят Европа с нато и ес днес сащ призовават да не се пускат руските самолети за венецуела левите какво казват по този въпрос да оставим хората да мрат защото сащ не могат да се докопат до петрола даи да сложим един като порошенко и да ги крадем без краи
Притеснен на 20.04.2019 в 14:45
Като знам Еврогейските ценности, не искам пак ЛЕВИТЕ да ме спасяват!!!
Eisblock на 20.04.2019 в 15:33
Нито дума за основните агенди и на "леви" и на "десни" - 1) За ЕСЩ. ... 2) За битката срещу естествеността на човека - два пола и извращението - джендъризъм. ... 3) За глобалната миграци френетично приветствана именно от "левите"!!! ... Вие за кои от тези три точки сте г-н Станишев, какво мнение имате за тези ТРИ ФАТАЛНОСТИ над Европа?!
"удобни и безродни"? на 20.04.2019 в 21:18
Статишев, като пречка за победа в България, над некомпетентно и не в обществена полза управление. Същото и с царят и човекът от Дръндар. Съратник им е явно , отдавна. Или поне с едни кукловоди.
Дамиен на 20.04.2019 в 21:20
Хора,които гласуват за този политически скопец, верно имат нужда от спасяване! На първо място да консултират психиатър ,после по-комплексна помощ...
Ала_Бала на 20.04.2019 в 22:27
Който ще гласува за БСП да гласува с преференция за Момчил Ненков или друг, който е в листата след този известен джендър. Дрън-дрън за левите идеи. Като отиде в новият ЕП, пак ще започне да говори и да натиска за Истанбулската конвенция. Не му вярвайте, добре го познаваме този готованец. Кой назначи Пеевски за шеф на ДАНС?
Фашистките приказки хващат дикиш сред тълпата. Доказано. на 21.04.2019 в 07:56
Корнеля го е разбрала. Женски права, ми това е педерастлък. Я да се предреша като мъж, на българина ще му хареса, да го води жена с топки. На тълпата се говори, каквото иска да чуе, прибираш и гласовете, яхваш я и си правиш каквото ти душа сака. Ако изобщо се усетят, оправдаваш се с другите, с врага. Докато го смелят, ти си се преселил в земния рай. Децата ти също. Ония долу нищо не могат да ти направят.

Напиши коментар