- 10 Sep 2020
- 31
- 3
Едва ли, ако се съди по това как реагират повечето хора на случващото се в България. В ерата на интернет все още стоим на равнодушно разстояние от площада, оставяйки друг да решава съдбините на страната. Героят на египетската революция, изпълнителният директор на Гугъл Ваел Ганим (посочен от "Тайм" като най-влиятелната личност на годината), неотдавна каза следното: ако искаш да освободиш едно общество, атакувай го през интернет. Ако искаш да го промениш - също! Революциите в арабския свят обаче показаха, че успехът в крайна сметка се постига не просто с натискането на клавиша “Enter”... не просто с включването в една или друга виртуална кампания. Успехът бе постигнат поради това, че протестът се пренесе от клавишите на площадите.
<p><strong>Държавата – това е народът</strong><br /></p>
<p>Политическата употреба на Фейсбук и Туитър показа, че новите технологии не са неутрална територия. Но колкото и широка да е нейната мрежа, тя не може да замести улицата. Без енергията на телата, без ехото на човешките гласове, каузите не могат да бъдат защитени, протестите и революциите не се случват. Този урок ние никога не научихме.<br /></p>
<p>Ние преживяхме своите млади години в държава, приела лицемерието за официална политика. Не я харесвахме. Да я мамим стана национален спорт. Разпространен беше лафът: “Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя...”. Държавните институции функционираха не “за благото на народа”, а за благото на управляващите. Поради това (както и поради генетичния код, разпилян от двете страни на Балкана) мнозинството не разбираше простата истина, че държавата, това сме всички ние.<br /></p>
<p>Тези и ред други “наследствени обременености” ни попречиха да се научим да играем в отбор. Капсулирани в семейния кръг, страхливи, завистливи и подозрителни – такива осъмнахме, когато ни връхлетя българската демокрация.<br /></p>
<p>Множественото число употребявам от солидарност, а иронията в случая се отнася не до демокрацията като форма на държавно устройство, а до начина, по който тя “избухна” в България и до начина, по който се случва и днес: без кой знае какво участие на масите, без забележимо присъствие на интелигенцията, без видима реакция срещу отклоненията от модела (нека приемем този евфемизъм!).<br /></p>
<p><strong>Жертвите на послушанието</strong></p>
<p>Поколението на децата получи в наследство тази специфична дистанцираност от държавните дела, която допълнително увеличава изначалната социална алиенация.<br /></p>
<p>За това допринесе и профилът на преуспяващия български политик – човек без подготовка, който бързо усвоява агресивната популистка реторика и сръчно се настанява около сенчестата мощ на новобогаташите. Най-вече заради него, а и заради наследството... родените след 89 година също се позиционираха на санитарно разстояние от политиката. Те пренесоха своята псевдосоциална активност във виртуалното пространство. Тяхното хаотично сърфиране в мрежите увеличи и без това голямото разстояние между представите им за света и света извън матрицата.<br /></p>
<p>Те станаха жертви на послушанието, което им втълпявахме, предстои ние да станем жертви на модела на поведение, което им завещахме...</p>
<p><em>Коментарът е публикуван в <u><a href="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.html">"Дойче Веле". </a></u></em><br /></p>
