Анексията на Крим, дестабилизацията на Източна Украйна, сирийската криза, бежанската вълна и Брекзит се случиха по време на мандата, в който бях министър, изреди Митов.
„Не мисля, че с премиера Бойко Борисов сме се разминавали драматично, той понякога артикулира нещата по-различно, но външният министър е длъжен да стои на ясни и твърди позиции”, отбеляза Даниел Митов.
Той изрази готовност да помага на всеки бъдещ външен министър,уточнявайки, че е в добри отношения със спряганите за поста Ради Найденов, който е настоящ служебен външен министър, и Димитър Абаджиев.
Държавният глава Румен Радев до голяма степен влезе в роля, която не е присъща на един президент по Конституция, коментира в предаването Даниел Митов. „Не биваше толкова остро да се опитва да влияе на кабинета. Има новоизбран парламент, ще си избере правителство, което легитимно избраното, което трябва да върви в посока на определени решения”, категоричен беше Митов.
Според него българското служебно правителство много се е забавило с отговора във връзка с европейската процедура по отношение на „Газпром” и може да изпуснем сроковете. По думите му така страната ни няма да може да си защити интереса и да предоговори цените на газа.
„Разбирам също, че вече много бързо са взели решение, ако ми е вярна информацията, за това какъв тип изтребител да бъде купен. Това не е работа на служебен кабинет или на президента. Това е работа на бъдещото правителство”, подчерта Митов.
Според него формулата „служебен кабинет” е изчерпана и спокойно може правителство, което е легитимно избрано, да организира избори.
По думите на бившия министър в отношенията на България и Турция е имало момент на ескалация, който беше излишен. „Референдумът в Турция беше до голяма степен катализатор на говорене, което в Европа не желаем да виждаме. Това говорене беше мобилизационно около референдума, за да се вдигне избирателната активност”, смята той.
Референдумът в Турция демонтира държавата на Ататюрк, онази република, която имахме до момента и нейните принципи, коментира още Даниел Митов.
Той прогнозира, че отношенията между ЕС и Турция ще се фокусират върху миграционните потоци, борбата с тероризма и икономическото развитие. Дали кандидатстването за членство на Турция в ЕС ще остане на масата или не, е решение, което предстои да видим, смята бившият министър.
Според него има рискове за България, които все още не са се превърнали в опасности, но българската държава е длъжна да предприеме всички мерки, за да минимизира тези рискове както на национално, така и на европейско ниво.