Лазаровден и Цветница – предвестници на Възкресението

Марта и Мария се обърнали към него с думите: &ldquo;Ако ти беше тук, той нямаше да умре&rdquo;, а той им отвърнал: &ldquo;Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, и да умре, ще оживее.&rdquo; След тези думи той отишъл на гроба на своя приятел Лазар. Иисус повикал починалия и за учудване на всички, които присъствали, Лазар се изправил. <br /><br />Можем само да си представим радостта на сестрите му, а и на всички, които го обичали. Свети апостол Йоан съобщава, че Христос се просълзил, когато разбрал, че Лазар е починал. Може да се каже, че той се е просълзил не само заради Лазар, но и заради смъртта и страданията на човешкия род.&nbsp; Вестта за възкресението на Лазар във Витания се разпространила мълниеносно. Когато я чули, първосвещениците се разтревожили, че цял свят ще тръгне след Христос и те ще загубят влиянието си над народа. Те взели решение да убият и Христос, и Лазар. <br /><br />След възкресението на Лазар Иисус Христос се отправил на следващия ден към портите на Йерусалим. Църквата отбелязва тържествено този ден на посрещането на Христос в Йерусалим. &ldquo;В църквата е прието на този ден да се освещават върбови клонки, които да напомнят за палмовите, които хората държали в своите ръце, посрещайки Иисус Христос&rdquo;. <br /><br />Двама от неговите ученици Йоан и Яков казали: &ldquo;Господи, дай ни да седнем при теб в твоето царство&rdquo;. Макар Христос да обяснявал многократно, че неговото царство няма земен характер, Светите апостоли не можели да се освободят от мисълта за земна слава в царството на Господ Иисус Христос. Те чули, че Господ трябва да влезе в славата си, но не разбирали, че той трябва да премине преди това през поругание, разпятие и смърт и чак след това да дойде Възкресението. Жителите на Йерусалим, вероятно под въздействието на възкресяването на Лазар във Витания, посрещнали Иисус Христос тържествено. Те очаквали, че всеки момент той ще се обяви за цар и ще освободи юдеите от гнета на римляните. Но Спасителят не се обявил за цар, защото царството му не било земно. Когато влязъл в Йерусалим на магаренце, децата ликували и постилали палмови клонки пред него с думите &ldquo;Осанна на сина Давидов! Слава във висините Богу!&rdquo; Като видели всенародното ликуване, фарисеите и първосвещениците се късали от завист и злоба. Обърнали се към Христос с думите: &ldquo;Кажи им да мълчат&rdquo;, а той им отвърнал: &ldquo;Не мога да сторя това. Ако го направя камъните ще завикат.&rdquo; Изглежда, че сърцата на първосвещениците били по-твърди и от камък, щом не се трогнали от влизането му в Йерусалим. <br /><br />При последното си влизане в Йерусалим, Христос отишъл и в храма и прекатурил масите на сарафите, които обменяли монети, и на търговците, които продавали разни стоки в храма. Той се обърнал към тях с думите: &ldquo;Домът на Отца ми е дом за молитва, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.&rdquo;&nbsp; Тези негови думи още повече ожесточили и озлобили първосвещениците и фарисеите, които търсели повод да го арестуват и да го погубят няколко дни по-късно.<br /><br />