Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването на контрола върху „Медийна група България холдинг” ООД – фирмата издател на "Труд", "24 часа" и други издания – от страна на Любомир Павлов и Огнян Донев. Антимонополната  комисия разреши разпределението на дяловете между акционерите във вида, в който то бе вписано в Търговския регистър. Разрешението за концентрацията се дава по силата на Закона за защита на конкуренцията. То е безусловно и влиза в сила веднага.
КЗК одобри сделката, с която Любомир Павлов и Огнян Донев станаха мажоритарни собственици на “Труд“ и “24 часа“

Преди седмица стана ясно, че Агенцията по вписванията е регистрирала 83% от капитала на „Медийна група България холдинг” като собственост на Огнян Донев и Любомир Павлов. Останалите 17% са притежание на фирма „БГ Принтмедия” с управители Любомир Павлов и Христо Грозев, който коментира, че ще обжалва решението в съда. Според вписания в регистъра дружествен договор собствеността в холдинга се разпределят така: Любомир Павлов, който е и управител, притежава 43 дружествени дяла, Огнян Донев - 40 дяла, "БГ Принтмедия" ООД - 17 дяла. Съдружници в "БГ Принтмедия" ООД са Любомир Павлов като физическо лице с 47% и регистрираната във Виена фирма "БГ Приватинвест" с 53%.

Одобрението на сделката е поискано от Огнян Донев, дни след като избухнаха споровете между участниците в първоначалното придобиване на “Медийна група България Холдинг“.

Според КЗК оценяваната концентрация не е от хоризонтален тип, тъй като участниците в нея не се намират в конкурентни отношения, а доколкото не осъществяват дейност и на тясно свързани пазари, то тя следва да се определи като конгломератна. След анализ на представените документи е констатирано, че придобиващите съвместен контрол лица не осъществяват стопанска дейност на едни и същи продуктово-географски пазари, на които оперира придобиваното предприятие. Заради това не се очаква промяна в пазарното положение на участниците в сделката преди и след нейното осъществяване, тъй като не са налице хоризонтални отношения между извършваната от тях дейност. КЗК не е установила и отношения на свързаните пазари на аудиторията на печатни издания и на рекламодателите.

Въз основа на тези изводи Комисията разрешава безусловно нотифицираната концентрация. Несъгласните с нея имат 14 дни да обжалват решението.

Припомняме, че на 14 декември 2010 г. „ВАЦ Медиа Груп” и „БГ Приватинвест” обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ бе дъщерна фирма на базираното във Виена дружество „БГ Приватинвест ГмбХ”. Обект на продажбата бяха вестниците „24 часа”, „Труд” и „168 часа”, както и списанията на пресгрупата. Като учредители на австрийското дружество „Приватинвест ГмбХ” бяха представени Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев, за които се твърдеше, че имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия. Тогава стана ясно, че за инвестицията в „Труд” и „24 часа” те са привлекли и местни партньори в лицето на Огнян Донев и Любомир Павлов.

По-късно пък излезе наяве, че собствениците на най-голямата вестникарска група в България са в открит конфликт. От документи, публикувани в Търговския регистър, пролича, че 83% от "Медийна група България холдинг" са били прехвърлени на името на Огнян Донев и Любомир Павлов. Сделката е станала без знанието на другия партньор в проекта - "БГ Приватинвест" ГмбХ, която доскоро държеше 53% от пресгрупата. Научавайки за извършената продажба, представителят на австрийското дружество Христо Грозев поиска още на следващия ден да се блокират всякакви вписвания по фирмената партида на пресгрупата до изясняване на обстоятелствата.

Справка в партидата на медийната група в Търговския регистър показа, че през втората половина на март са правени шест различни искания за промени в дружествената регистрация, повечето от които са отклонение от нормалните търговски практики.

Още от категорията

1 коментар/a

JJJJ на 18.04.2011 в 23:49
БЕЗРОДНИЦИ ПОЗОРЯТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА Огнян СТАМБОЛИЕВ Ще започна с лично признание. Произхождам от два стари рода. За единия имам родословие от началото на 14 век. И в двамата е имало много възрожденци, книжовници / сред тях е и предшественикът на Паисий Йосиф Брадати 1682 - 1759/, революционери. Но като роден в европейския Русе, като преводач на автори от Европа, доскоро бях настроен повече космополитно, отколкото възрожденски. Но от десетина години, като видях какви позорни, безродни процеси започнаха в родината ми, изпитах истинско потресение. Всичко това ме развълнува дълбоко и ме разтревожи. Няма сега да говоря за пълзящата турцизация, за настъплението на агресивния ислямски фундаментализъм, за никнещите като гъби след дъжд джамии и медресета /дори и в районите без турци/, за „ползата” от турските „театри” за кючеци и маанета, за чалгата, за замърсяването на езика ни с турцизмите, за все още неизчистената от напомнящите ни за робството турски топоними карта на европейска България, за превръщането на българските народни читалища в пропагандни центрове на Анкара, стремяща се да ни зароби не само икономически, но вече и културно под равнодушните погледи на правителства и парламенти...Писах неведнъж по тези проблеми и истинските редактори- българи, колкото и малко да са те, публикуваха с охота моите писания. Получих и много положителни отзиви, а също и ругатни от турци и от българи-безродници. А някои от редакторите не се засрамиха да ги отхвърлят. Но думата ми сега е за българските кириакстефчовци днес. Разбира се, такива е имало и в миналото, например, Иванчо Хаджи Пенчевич, Георги Пашов и др, но те не са били чак толкова много, колкото са днешните. Имено за тях искам да напиша по няколко думи. За да се знаят и техните „заслуги”: ГЕОРГИ ПЛЕТНЬОВ, писател и историк от Търновския университет. Написал е редица трудове, сред които и една голяма монография „Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает”, в която не само, че изкривява историческата истина, но дори и обявява турският управник от Русе за: „бележит реформатор”, „високообразован”, „честен държавник”, „строител”. Докато истината за Мидхат е съвсем друга. Първо: той е бил без образование, назначен е от Високата порта, която тогава е искала да въведе модела на вилаетите, бил е само за три години в Русе, второ: реформите му са целели само едно – задържането на робството в България чрез козметични промени и някакъв негов неуспешен проект за конституция, според която всички граждани на Империята са...османци, четвърто: приписваните на Мидхат строежи, всъщност са дело на българи, с български пари и български робски труд. Опитал се да създаде дунавски флот за Турция, но се провалил. Българи са основали този флот през 1862 г. Истината е, че е построил голям затвор, няколко шивашки работилници за униформи на турските заптиета/ с подобна униформа е ходил и той!/, един малък хотел и турска баня...Всичко останало са лъжи, преувеличения, легенди, за съжаление, поради незнание, вкоренили се в съзнанието на поколения българи. А и градът, 19-вековният Секстагинта Приста/ Русе, като център на Дунавския вилает по негово време, съвсем не е бил европейски и благоустроен, това става след Освобождението от варварското турско робство, когато става нашата врата към Европа. Напротив, по времето на Мидхат, Русе е бил малък, мръсен, ориенталски град / като повечето в империята/ с 22 джамии и с много малко българско население – то е било главно в селата. А и първата жепелиния Русе- Варна е всъщност, втора, и не е построена от него. И тази фалшива книга тиражира мита за „държавника- реформатор” сред поколения студенти- историци, сред непознаващи историята ни наши журналисти и така се създаде един фалшив ореол около убиеца на десетки и стотици български революционери, сред които четниците на Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др. Негова „ученичка” и последователка е русенската османистка и преводачка от турски език ТЕОДОРА БАКЪРДЖИЕВА, която по ирония на съдбата, работи във възрожденската къща- музей, носеща името на революционера Тома Кърджиев, сформирал чета, в която е бил и моят прадядо, Тодор Стамболиев. Тази работлива и упорита дама открита туркофилка, която често прескача до Цариград и Анкара, е истински Кириак Стефчов в рокля. Пише, изнася лекции и доклади, дори уроци в училища/!/, изцяло в услуга на пантюркистката идея у нас. Наскоро тя издаде една наистина скандална, безродна книга, красноречиво озаглавена „На крачка пред времето” или За държавника- реформатор Мидхат паша”, когото сравни с...Петър Велики. Няма да се спирам на лъжите и неистините в тази, написана без всякакво чувство за мярка, срам и морал, похвална ода, която е до голяма степен реплика на труда на Плетньов. Щедро заплатена от мощната турска банка „Зираат” тя е недопустимо, срамно, обидно явление в нашата историческа наука и книгоиздаване. Тази книга е просто един венец, апотеоз на протурската пропаганда на Анкара и ДПС у нас. В предговора си развълнуваната „българска историчка”, благодари на: посланика на Турция у нас, на турския консул в Бургас/ и двамата, вече известни с наглата си, безцеремонна намеса в нашите вътрешни дела!/, на турските си колеги, дали й безценни документи, за да възвеличи българоубиеца, на щедрата анадолска банка и накрая на Съдбата, като е пропуснала само да благодари и на Аллаха! А в този пасквил няма нито дума за българофоба Мидхат, за това как садистично е измъчвал и убивал българските борци за свобода, как е обесил Караджата, какви пъклени и коварни планове е кроил, за да ни турцизира и претопи завинаги по мирен път, защото е виждал накъде отива Европа и е искал да продължи робството ни. За щастие, той не е, успял да убеди по-консервативно настроените си шефове от Високата порта. Иначе, представяте ли си какво щеше да стане? През 2004 година излезе книгата „Вести от Русчук”/ това беше турския, грозен вариант на древното име на Русе!/ от друг наш историк. Останах много изненадан от постъпката на уважавания от мен русенец ЙОРДАН БОРИСОВ. В тази малка книжка поробителят Мидхат е отново възвеличен. Тук той е ... „завършил Сорбоната в Париж” - само за един месец, през които е бил във френската столица!, при това 36- годишен. Отново четем хвалби и небивалици за „строителя и реформатора”, и нито един ред за българофоба и българоубиеца Мидхат. Същият автор, като областен управител, преди няколко години предложи да се организирало национално честване „125 години Дунавски вилает в България, съвместно с Република Турция”. Представяте ли си какво безумие – все едно поляците да честват с руснаците двойното си поробване или италианците да честват „австрийското робство”, което съвсем не е било така варварско и дивашко, като турското, защото тогава са имали Верди и Ла Скала, а ние? Проф ВЕРА МУТАФЧИЕВА / известна и с агентурното си име... „агент Атанас”/?!/, е сред най-отявлените наши османисти- туркофили. Автор на много трудове по темата „турско робство”, което тя упорито наричаше „османско присъствие” – колко недостойна позиция: да си чел толкова много, да разполагаш с толкова много архиви, и да налагаш тази невярна, обидна и срамна формула? Да казваш, че: „българското село процъфтявало при турските спахии” и други подобни нелепости и абсурди. Да интерпретираш този фатален, ужасяващ период от нашата история / осакатил ни за векове!/ по такъв недостоен и угоден за Турция начин е равносилно на национално предателство. Всъщност, самата Вера Мутафчиева или агент „Атанас” – до известна степен - предава и родния си баща, големия наш историк Петър Мутафчиев в автобиографичната си книга „Семейна сага”. Тя определено се дразни и срамува, че баща й като защитник на българската национална кауза, го наричали „великобългарски шовинист”. Не друг, а един български министър на образованието, при това историк, ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ, предложи абсурдната идея да се напише „ОБЩА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ”, представете си – с турски историци!, в която формулата „турско робство” да се замени с „османско присъствие”. Все едно евреите да си напишат историята с германците или поляците с руснаците. Затова, нека да не се учудваме, че и във властта и сега имаме подобни безродници. Напоследък голям скандал в Народното събрание предизвика изказването на историка депутат от БКП/БСП, проф. АНДРЕЙ ПАНТЕВ. Неговият прадядо, истински българин, бунтовник от видинското село Раковица/ където е роден и той/ е бил зверски побит на кол от турците през 1850 година, което доскоро с гордост съобщаваше в многобройните си интервюта самият Пантев! След 1989 година, Пантев започна активно да публикува в печата / особено във в „Монитор”/ пробългарски, патриотични текстове. Но след като стана депутат от листата на БКП/БСП, партията- приятел и съдружник на ДПС, той изведнъж запя съвсем друга песен: „Геноцид у нас изобщо не е имало, да се говори за това било „газиран национализъм”, „Геноцид е имало само за индианците в Америка...” и други подобни скудоумия, които предизвикаха вълна от негодувание сред нашата общественост. Да, прави са демографите в техните изчисления, ако не беше този петвековен геноцид, ние щяхме да сме сред многобройните и водещи нации н Европа. А ето какво казва Юрий Венелин по този повод: „Ако тоя народ не бе претърпял значителни загуби от дълготрайното желязно иго, от убийствената политика на портата и чумата; ако тоя народ останеше и досега да господствува във всички земи, обитавани от него, то сигурно може да се предположи, че сега би могъл да бъде тъй многоброен, тъй колосален, колкото е и руския...” В един от сайтовете – „Гласове” прочетох интервю със социолога от Пловдив доц. ИВО ХРИСТОВ. Бил „на гости” на една от турските фондации / напоследък те започнаха да купуват нашите гладни „интелектуалци”/ и останал във възторг от турците като народ, манталитет, морал, култура, нрави. И заключава, че те са по-европейци от нас и на много по-високо цивилизационно равнище. Това признание на българина- интелектуалец направо ме порази. Направо ми стана мъчно, че не съм се родил...анадолец! Не знаех, че те били много по. издигнати и по-добри от нас?!... Да, може би въпросният социолог от Пловдив е попаднал в лукс кварталите на Цариград и Анкаора, или пък в снимачните павилиони за тъпите турски сапунки, които облъчват и промиват мозъците на немислещите наши телезрителки и телезрители? Е, такава безродност не бях виждал! Но целият текст е просто поръчка, защото няма безплатен обяд, нали? Бих препоръчал на г-н Христов да отиде в Анадола, истинската Турция, където всяка година убиват по морални и цивилизационни мотиви до 100 млади момичета и жени с камъни, при това бащите и братята им, а някои дори ги заравят живи в земята и ги държат така, докато издъхнат заради „греха”, че са искали свободно да се омъжат, без намесата на родителите си. Това може да се види навсякъде в Интернет. Да види как турците се отнасят към кюрдите, един многоброен народ, все още без държава. Така че нито германците, нито французите, нито австрийците, нито датчаните и повечето европейци са толкова глупави, че да величаят Турция и да я искат с нейните едва 2% европейска територия/ а това е бивша наша земя!/ в Европа. Те просто не знаят какво е „турско робство” като нас, нито какво е това турска експанзия и турцизация, на които сме подложени сега, ежедневно. И не им пожелавам да узнаят...

Напиши коментар